Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
гр. София, 31.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА


изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 620 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. от [населено място] и Х. Б. Г. от [населено място], представлявани от адв. Л. Г., срещу решение № 2246 от 02.11.2017г. по гр.д. № 2121/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е обезсилено решение № 6246 от 25.07.2016г. по гр.д. № 13966/2012г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 5 състав, прекратено е производството по делото и касаторите са осъдени да заплатят на ЗД „Евроинс” АД сумата 1 250 лева – разноски за въззивното производство. С първоинстанционното решение ЗД „Евроинс” АД, [населено място] е осъдено да заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ на Х. Б. Г., Д. К. Д. и М. Б. Г., конституирани като наследници на починалия в хода на процеса ищец Б. Г. Д., сумата от по 13 333,33 лева, представляваща припадащо се съобразно наследствения им дял от наследството обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наследодателя им в резултат на настъпило на 07.08.2012г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2012г. до окончателното й изплащане.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че искът по чл.226 КЗ /отм./ е допустим, тъй като е предявен от пострадалия чрез неговия временен настойник, притежаващ надлежно учредени настойнически функции по предвидения в чл.159 СК ред. Посочват, че безсъзнателното състояние /кома/, в което се намира пострадалият, изключва неговата дееспособност. Твърдят, че разпоредбата на чл.159 СК не съдържа забрана временният настойник да упражнява процесуални права за защита интересите на лицето, поставено под запрещение. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите молят да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочат следните правни въпроси:
1. Въпрос относно процесуалната легитимация на лице с надлежно учредени от органа по настойничество и попечителство временни настойнически функции за предявяване на иск за защита на чужди материални права на лице в коматозно състояние;
2. Каква е разликата в правата и процесуалната легитимация на лице с временни настойнически функции?
3. Има ли право то да предявява иск с оглед на обстоятелството, че е назначено да упражнява настойнически функции до назначаване на постоянен настойник?
4. Какви права включват временните настойнически функции, когато са надлежно учредени от компетентен орган по реда на чл.159 СК, респ. включват ли възможността лицето, което упражнява временни настойнически функции, до назначаване на постоянен настойник да предяви иск за защита на чужди материални права?
5. Налице ли е разлика във функциите, правата и задълженията според СК между временен и постоянен настойник и в какво се състои тази разлика и в кои разпоредби е очертана такава, ако е налице?
6. Как да бъдат защитени права на лице, което е в безсъзнание по повод застрахователно събитие и което е починало преди да събере необходимите документи за завеждане на дело за поставяне под запрещение при наличие на лице, на което по надлежния ред са учредени временни настойнически функции по административен ред с оглед състоянието на пострадалия?
7. Процесуално допустимо ли е въззивният съд да обсъжда възражение за недопустимост на предявен иск, когато такова възражение се прави за първи път с въззивната жалба?
Касаторите твърдят, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС, като в допълнителна молба се позовават на определение № 759 от 14.10.2013г. по т.д. № 1028/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 555 от 20.06.2016г. по т.д. № 737/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. Твърдят още, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Застрахователно дружество „Евроинс” АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е констатирал, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от Б. Г. Д., починал на 22.10.2012г. в хода на първоинстанционното производство, е предявен от неговия попечител - Х. Б. Д.. Позовавайки се на ППВС № 5/05.02.1980 г., е изложил съображения, че временният попечител е представител на поставения под запрещение по ЗЗД, което ограничава материалноправната дееспособност на последния. С оглед на това решаващият съдебен състав е приел, че временният попечител не е процесуален представител на поставения под запрещение и не може еднолично и без негово съгласие да образува производство по чл.226 КЗ /отм./. Установил е липсата на твърдения и доказателства, че Б. Г. Д. е поставен под ограничено запрещение с влязъл в сила съдебен акт. Като е констатирал, че исковата молба не е подписана от пострадалия, въззивният съд е приел, че липсва процесуална легитимация и представителна власт на подателя на исковата молба – Х. Б. Д.. Изложил е съображения, че изпадането в кома на пострадалия непосредствено след произшествието до смъртта му не обуславя наличието на представителна власт на временния попечител, тъй като е било възможно да се инициира производство за поставяне под запрещение. С оглед на това апелативният съд е достигнал до извода, че постановеното по искова молба на процесуално нелегитимирано лице решение е недопустимо и подлежи на обезсилване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните първите шест въпроса се отнасят до възможността временният настойник, респ. попечител по чл.159, ал.1, изр.последно СК да предяви иск за защита на имуществените права на лице, което все още не е поставено под запрещение. Тези въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите следва да бъдат уточнени в следния смисъл: „Временно изпълняваните настойнически, респ. попечителски функции по смисъла на чл.159, ал.1, изр. последно СК включват ли и предявяването от временния настойник, респ. попечител на иск по чл.226 КЗ /отм./?”. Не е налице поддържаното от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - определение № 759 от 14.10.2013г. по т.д. № 1028/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 555 от 20.06.2016г. по т.д. № 737/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., постановени в производството по чл.288 ГПК, тъй като не съдържат произнасяне по поставения въпрос.
Настоящият състав намира, че тъй като по уточнения материалноправен въпрос не е формирана постоянна съдебна практика и с оглед необходимостта от определяне функциите на временния настойник, респ. попечител с цел предотвратяване на противоречива съдебна практика по този въпрос, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Седмият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като съгласно постоянната практика на ВКС съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта на предявения иск.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Касаторите са освободени от заплащането на държавна такса по реда на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2246 от 02.11.2017г. по гр.д. № 2121/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: