13 Р Е Ш Е Н И Е №128 гр. София, 17 септември 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 442/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалби на подсъдимите Т. Т. и Г. Г. чрез защитника му -адв. П. Н. срещу нова присъда № 8 от 26.03.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1098/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. В жалбата на подсъдимия Т. са ангажирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изложени са доводи за допуснати множество процесуални нарушения от въззивната инстанция при постановяване на новата присъда. На първо място твърди нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, тъй като пред въззивната инстанция делото било разгледано и решено от незаконен състав, поради неговата предубеденост, като излага подробни съображения в подкрепа на заявения довод. На следващо място твърди нарушение на чл. 15, ал. 1 от НПК, тъй като производство пред въззивният съд протекло без участието на упълномощения му защитник адв. М. М., а подсъдимия е бил защитаван от назначен резервен защитник. В подкрепа на тезата за допуснати съществени процесуални нарушения се навеждат доводи за неправилна оценка на гласните доказателствени средства, без да бъдат отчетени наличните противоречия между тях и поради неправилна интерпретация на съдържанието им. Сочи, че незаконосъобразно въззивната инстанция се е позовавала при постановяване на присъдата на показанията на св. Т. дадени пред съдия на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК, тъй като към момента на разпита с другия подсъдим Г. вече са имали качеството обвиняеми, но не им е била осигурена възможност да присъстват на разпита, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 от НПК. Излага доводи за недопустимо обсъждане и кредитиране от страна на въззивният съд на показанията дадени от св. Т. Г. пред съдия на ДП, тъй като същите били събрани в нарушение на разпоредбите на НПК, като претендира, че последните следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Нарушението на материалния закон се поддържа с доводи за неправилно осъждане на подсъдимия, произтекло като последица от допуснатите процесуални нарушения по установяване на значимата за процеса фактология; по съображения за постановяване на осъдителната присъда на базата на предположения, при липсата на преки и при недостатъчен обем косвени доказателства, от които не може да се направи еднозначен извод за виновността на двамата подсъдими. В заключение се иска при условията на алтернативност - отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Стара Загора. С касационната жалба на адв. П. Н., защитник на подсъдимия Г. Г. са заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. С допълнението към подадената касационна жалба са изложени доводи в подкрепа единствено на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Голяма част от възраженията за допуснати съществени процесуални възражения от въззивната инстанция се припокриват с тези изложени в жалбата на подсъдимия Т., като в допълнение сочи, че неправилно съставът на Окръжен съд – Стара Загора е отказал назначаване на съдебно-химическа или комплексна съдебно-химическа-медицинска експертиза за установяване на последиците от прием на наркотичното вещество „пико“, а при постановяване на присъдата използвал изводите на назначената СППЕ, която обаче била изготвена от вещи лица, които не били компетентни относно въпросите за въздействието, което оказва върху човешкия организъм след употребата на алкохол, посоченото наркотично вещество. Въззивният съд, на следващо място, не следвало да кредитира назначените СППЕ и КСППЕ, тъй като не допринасяли за изясняване на факти по делото и не водели до категорични изводи. Сочи се, че въззивният съд безкритично е приел и кредитирал показанията на свидетелите обслужващи обвинението, а тези в полза на защитата- недопустимо игнорирал, което било и признак за предубеденост на решаващата инстанция. Във връзка със заявената предубеденост на въззивният съд, като допълнителен довод се излага и приетите от съда характеристични данни за подсъдимия Г., според които той се занимавал с проституция, въпреки че същият до този момент бил неосъждан, което довело и до нарушение на чл. 16 от НПК и презумцията за невиновност от Окръжен съд – Стара Загора. Твърди се на следващо място, че приложените по делото дрехи на пострадалата Д. са негодни веществени доказателства, тъй като не са приобщени по предвидения за това ред в НПК. В заключение се иска при условията на алтернативност - отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Стара Загора. В съдебно подсъдимите Т. Т. и Г. Г. и защитниците им поддържат касационните жалби, изтъкнатите в тях доводи и направените искания. Частния обвинител и граждански ищец А. Д. се явява лично и с двамата си упълномощени повереници адв. М. и адв. Д.. Изразяват становище за неоснователно на касационните жалби, като сочат че дори да са допуснати процесуални нарушения от предходната инстанция, то същите не са съществени, поради което не са налице предпоставки за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на ВКП дава заключение, че жалбите са неоснователни, а атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен. Подсъдимият Г. в последната си дума, заявява, че не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: По внесен в Сливенски районен съд обвинителен акт срещу Г. Г. и Т. Т. за престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във връзка с ал.1, т.3 от НК е образувано нохд № 1224/2012г. по описа на РС-Сливен. С присъда № 1020/20.11.2013г. по посоченото дело подс. Г. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във връзка с ал.1, т.3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6/шест/ години при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда подс. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във връзка с ал.1, т.3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6/шест/ години при първоначален строг режим. Съдът на осн. чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение определеното общо наказание по влезли в сила присъди по нохд № 5171/2010г. и № 1340/2010г. на Софийски районен съд, а именно 2/две/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода, като било постановено активираното условно наказание да се изтърпи при първоначален общ режим. Двамата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец А. М. Д. сумата от 20 000/двадесет хиляди/ лева- обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането-13.04.2011г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1500 лева-разноски по водене на делото, като до пълния предявен размер от 80 000 лв, гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен. По жалба на подсъдимите е образувано внохд № 37/2014г. по описа на ОС-Сливен, финализирало с постановяване на решение № 68/27.06.2014г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. По искане на подс. Г. Г. и Т. Т. за възобновяване на наказателното производство на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК пред ВКС е образувано производство по реда на гл.ХХХІІІ от НПК. С решение № 438/25.11.2014г. по к.д. №1312/2014г., ВКС, І н.о. отменил изцяло по реда на възобновяването въззивното решение на СлОС и потвърдената с него първоинстанционна присъда, като върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. В решението на касационната инстанция са констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в неизясняване на обстоятелствата по чл.102 от НПК, неизпълнение на задължението за мотивираност на съдебните актове, както и тези във връзка с обхвата на въззивния контрол. Дадени са насоки във връзка със събирането и проверката на доказателствените източници, както и са констатирани пороци в оценъчната дейност на съдилищата по отношение на тях. След възобновяване на наказателното производство, на осн. чл.43,т.3 от НПК, с определение № 63/22.06.2015г. делото било изпратено за разглеждането и решаването му на РС-Стара Загора. С присъда № 45 от 23.02.2017 г., постановена по образуваното н.о.х.д. № 1508/2015 г., Районен съд – Стара Загора е признал подсъдимия Г. К. Г. за невиновен в това, че на 12/13.04.2011 г., в [населено място] се съвкупил с лице от женски пол – А. М. Д. от [населено място], привеждайки я в безпомощно състояние, като изнасилването е извършено от две лица – с подсъдимия Т. Г. Т., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НК. Със същата присъда е оправдал и подсъдимия Т. Г. Т. по същото обвинение – за това, че в съучастие с подсъдимия Г. Г. на горепосочената дата и място се е съвкупил с лице от женски пол – А. М. Д. от [населено място], привеждайки я в безпомощно състояние, като изнасилването е извършено от две лица. С присъдата, първоинстанционният съд е отхвърлил и предявения солидарно срещу двамата подсъдими, Т. и Г., граждански иск за претърпени неимуществени вреди, от пострадалата А. Д., в размер на 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/. По протест на прокурор от РП – Стара Загора и жалба от частния обвинител и граждански ищец А. М. Д. чрез повереника й – адв. Е. М., било образувано в.н.о.х.д. № 1098/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С атакуваната пред ВКС нова присъда № 8 от 26.03.2018 г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и признал подсъдимите Г. К. Г. и Т. Г. Т. за виновни, както следва: - подс. Г. Г. – за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ години и 6 /шест/ месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване; -подс. Т. Т. - за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 5 /пет/ години и 6 /шест/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. С посочената присъда Окръжен съд – Стара Загора осъдил подсъдимите Г. и Т. да заплатят солидарно на гражданския ищец А. М. Д. обезщетение за причинените й с деянието неимуществени вреди в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 13. 04. 2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния му предявен размер от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото, включително тези, направени от частния обвинител и граждански ищец, както и държавната такса върху уважения граждански иск. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК се разпоредил с приложените веществени доказателства. Касационните жалби на подсъдимите Г. и Т. са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 2 от НПК. Преди всичко следва да се посочи, че изтъкнатите в жалбите доводи, позволяват общото им обсъждане. От прочита им може да се заключи, че генералното оплакване на подсъдимите е свързано с неправилното им осъждане от съд, който е бил предубеден и пристрастен и който е допуснал процесуални нарушения при извеждане на значимата за процеса фактология, на базата на предположения и при липса на преки и при недостатъчен обем косвени доказателства, от които не може да се направи еднозначен извод за виновността на двамата подсъдими. При касационната проверка на въззивния съдебен акт не се констатира същият да е постановен от предубеден и пристрастен съдебен състав – процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК. В този смисъл не може да се сподели оплакването за нарушение на разпоредбата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. То не почива на материалите по делото. Защитено е с доводи за цялостното поведение на въззивния съдебен състав при разглеждането и решаването на делото - неотлагане на съдебни заседания при отсъствие на редовно упълномощения му защитник адв. М. М. и заявени от него основателни молби за отлагането им поради ангажираността му по други дела; провеждане на заседание при отсъствие на защитника му адв. М., независимо че същия не е редовно призован. /л. 197/; неотразяване в протокол от съдебно заседание, при предявяване на веществени доказателства - на реплика на председателя на съдебния състав, която сочи на предубеденост и предварително формирано вътрешно убеждение за виновността на подсъдимите. /л. 303; л. 325; л. 348/; нарушение на чл. 16 от НПК, във връзка с приети от съда характеристични данни за Г., относно това, че същият се „занимавал с проституция и живее от експлоатация на такива лица, които е склонил и превел през граница с цел експлоатация“ независимо, че е неосъждан, което също било признак на предубеденост на състава. Производството пред въззивната инстанция е продължило около 1 година, в този период са проведени 7/седем/ съдебни заседания, като в нито едно от тях упълномощения защитник на подс. Т. - адв. М. не се е явил, включително и при приключване на производството в хода по същество и в стадия на обявяване на вторинстанционната присъда. Същевременно, за част от съдебните заседания адв. М. и адв. Н. - защитник на подс. Г. са депозирали молби за отлаганията им по различни причини- на 29.07.2017г. от адв. М.- внезапно влошаване на здравословното състояние с болничен лист/ основание за отлагане на делото за 27.09.2017г./; молба за отлагане от адв. Н. на заседанието за 27.09.2017г., поради участието му в административно производство пред ВАС/основание за отлагане на делото за 11.10. 2017г./; молба от адв. М. за отлагане на съдебното заседание на 08.11.2017г., включително и за резервната дата-22.11.2017г. поради служебната му ангажираност по други производства пред Военноапелативен съд и Софийски апелативен съд/основание за отлагане на делото за 11.12.2017г./. В съдебното заседание на 08.11.2017г. съдът констатирал, че производството е многократно отлагано и то поради причини, произтичащи от защитниците на подсъдимите и след като е посочил, че с оглед предмета на производството и неговата продължителност, е необходимо да се предприемат действия по назначаване на резервни защитници на подсъдимите, като изрично им е указал така да организират защитата си, че да се избегне възможността за ново отлагане на делото. Въпреки това и независимо, че датата на следващото съдебно заседание е била съобразена с посоченото от защитниците като свободна дата за провеждане на заседание, на 08.12.2017г., адв. М. депозирал молба за отлагане на делото поради служебна ангажираност, като в съдебното заседание съдът констатирал недобросъвестното му процесуално поведение, наложил му глоба и за пореден път отложил делото с указания подсъдимите да организират защитата си своевременно, както и с предупреждението, че при следващото съдебно заседание делото ще бъде разгледано и решено. В следващото съдебно заседание на -5.02.2018г., съдът е приел, че адв. М. е редовно призован, не се явил и не посочил уважителни причини за неявяването си и е дал ход на делото, като е предявил на осн. чл.284 от НПК веществените доказателства по делото. ВКС констатира, че за това съдебно заседание адв. М. не е бил редовно призован, но това е станало изцяло по причини, произтичащи от него. Известният на съда адрес за кореспонденция е бил посетен от длъжностно лице по призоваване на 01.12.2017г., на 04.12.2017г., на 05.12.2017г., на 21.12., като е осъществен контакт със сътрудника А. М., която е посочила, че той отсъства от [населено място], а тя не е упълномощена да получава съдебни книжа по делото. Същевременно буди недоумение, че именно това лице на 16.06.2017г. е получило съобщението за постъпило възражение от адв. Н. срещу въззивния протест на РП-Стара Загора със задължението да уведоми адв. М. за това. Нещо повече, съдът е положил усилия да уведоми защитника на подс. Т. за датата на съдебното заседание на 05.02.2018г. и чрез призоваването му чрез ОЗ „Охрана”. Видно от докладна записка /л. 251 от въззивното производство/, на 31.01.2018г. служителите на ОЗ”Охрана” са посетили адреса за кореспонденция, посочен от адв. М., и са провели разговор със служителката А. М., която е заявила че ще приеме призовката, но не може да се ангажира дали ще може да я предаде на адв. М.. За това, ВКС счита че макар и формално защитникът да не е редовно призован, причините за това не се дължат на процесуалните действия на съда, а на самия защитник, който с поведението си илюстрира флагрантна злоупотреба с права. Друг е въпросът, че ход на делото е даден в присъствието на останалите страни и назначените, съобразно изискванията на чл. 94, ал.4 от НПК, резервни защитници на подсъдимите. За липса на предубеденост указват и последващите действия на съдебния състав, който независимо от предпоставките за приключване на делото, за пореден път е преценил че следва да го отложи за 19.03.2018г., с резервна дата 26.03.2018г. за пледиране по същество, като се даде възможност на упълномощения защитник адв. М. да участва в производството. И това не дало резултат, тъй като с молба от 16.03.2018г. адв. М. уведомил съда, че за основната дата-19.03.2018г. е болен, а за резервната -26.03.2018г. е служебно възпрепятстван пред ОС-Бургас, като е поискал делото да бъде отложено. Молбата не била уважена, съдът дал ход на делото с участието на страните и резервния защитник на подс. Т., като приключил същото с постановяване на атакуваната пред настоящата инстанция присъда. При така изтъкнатото ВКС намира оплакването на защитниците за проява на предубеденост у съдебния състав, изразила се в разглеждане и решаване на делото в отсъствието на адв. М., за неоснователно. Проследяването на цялостното поведение на защитника на подс. Т. обуславя извод за злоупотреба с права от негова страна. Делото неколкократно е било отлагано във връзка с депозирани от негова страна молби, като съдът се е съобразявал както с посочените от него причини, така и с посочените от него дати, на които е било възможно то да бъде отложено. Нито указанията, нито предупрежденията, нито опитите за редовно призоваване, в рамките на продължилото около година въззивно производство, са дали резултат. Осъществяването на правото на участие в процеса на защитника следва да бъде осигурено и гарантирано, като точно това е сторил въззивният съд неколкократно, отлагайки производството и давайки конкретни указания за организиране защитата на подсъдимите. Използването на средствата за налагане на процесуална дисциплина и назначаването на резервни защитници са допустими от НПК инструменти за осигуряване на гаранцията за разглеждане на делото в разумен срок и те правилно са били реализирани от съда по същество. Абсолютно недопустимо е, при констатацията за шиканиране с права по дело, което при това с оглед разумния срок за разглеждането и решаването му, е с приоритет, съдът да бездейства, като не използва механизмите на процесуалния закон за осигуряване както на процесуална дисциплина, така и на пълноценното осъществяване на правото на защита на подсъдимите. Точно така е постъпил окръжният съд и към неговите действия не могат да бъдат отправени упреци, поради което ВКС счита оплакванията в касационните жалби в тази насока за неоснователни. Що се касае до възражението, че съдът е проявил предубеденост, приемайки че подс. Г. е с лоши характеристични данни, тъй като макар и неосъждан, „от данните от ДП се установява, че същият се занимава с проституция и живее от експлоатация на такива лица, които е склонил и превел през границата с цел сексуална експлоатация”, то също не може да се сподели, тъй като очевидно е насочено към процесуалната дейност на съда по събиране и оценка на доказателствата. В конкретния случай, действително към въззивният съд следва да се отправи упрек, доколкото не е посочил кои са данните, на базата на които е направил тези си изводи, но това не е достатъчно да се приеме, че същият е бил предубеден и тенденциозен при разглеждане на делото, а оттам - и че процесът е бил несправедлив. Принципно, за да е налице незаконен състав, поради проявена от него или негов член предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, е необходимо да се констатират обективни данни за външно проявена позиция, на базата на които да се счете, че съдът е бил предубеден. В обхвата на тези данни могат да се включат действия от различно естество на съдията или съдебния състав (включително и процесуални - свързани с хода и движението на делото, приобщаване на доказателства и пр.). Същинската разлика между тези действия, които дават основание за отвод на съда поради неговата предубеденост и тези, които се явяват основание за отмяна на съдебния акт поради пороци в процесуалната му дейност е, че чрез първите се демонстрира по обективен път недопустимо пристрастие на решаващия орган, докато при вторите се касае за допустима от закона суверенна преценка на същия този орган. В настоящия случай се касае именно до преценка на доказателствени източници, характеризиращи личността на подс. Г., и доколкото съдът е действал в рамките на правомощията си по закон, не може да се счете, че с тази си преценка е проявил предубеденост. Не намира опора в доказателствените материали и оплакването, че съдията-докладчик е предявил пристрастност, когато при предявяване на веществените доказателства- клин и обувки, е заявил, че пострадалата е била облечена с тях по време на инцидента, доколкото подобно изявление не е отразено в съдебния протокол, включително и чрез поправката му по реда на чл. 312 от НПК. Поради това и с оглед принципа на чл. 131 от НПК оплакването е доказателствено неподкрепено. Останалата част от оплакванията в касационите жалби са насочени основно към извода на съда, че по делото е налице достатъчно ясна, последователна и безпротиворечива система от косвени доказателства, които по несъмнен начин позволяват фактически изводи относно авторството, механизма и хронологията на деянието. Подробно се изтъкват доводи във връзка с допустимостта на показанията на св. Т., дадени пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, показанията на св. Г., дадени на досъдебното производство, както и съображения относно неправилна дейност по оценката на доказателствената съвкупност и липса на активност за запълването й с доказателствени материали, така че да се установят по категоричен начин спорните обстоятелства относно поставянето на психоактивно вещество в напитката на пострадалата и неговото въздействие върху физическото и психическото й състояние. Възраженията са основателни. Макар и въззивният съд да е положил изключителен по обем усилия за обосноваване на изводите си по фактите, в мотивите му се съдържат неубедително защитени фактически констатации, а по отношение на други - и логически несъответствия и противоречия. Нещо повече съдът не е проявил дължимата активност по чл. 13 от НПК да разкрие обективната истина в пълнота, както и да осъществи действия за събиране на доказателства, както и за проверка на приетите като достоверни доказателствени източници. Касае се за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на значимата за процеса фактология, което по необходимост обуславя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съображенията за това са следните: -относно допустимостта на приетите от него като достоверни показания на св. Г., дадени пред съдия на ДП, съдът не е съобразил, че от материалите по делото/протокол за разпит пред съдия К. Ж.-л.4-5, т.3 от ДП/ се установява, че разпита й е проведен по едно и също време с разпита на св. Д. пред съдия от първоинстанционния съд/л. 1-3, т.3 от ДП/. Дали е въпрос на техническа грешка в часа на процесуалното действие, отразен в протокола или на дублиране на двата разпита, ясен отговор не може да бъде даден и въпросът подлежи на изясняване чрез изискване на информация от деловодството на ОС - Сливен относно образуването на съответните частни производства по чл. 223, ал. 1 от НПК, както и датата и часа на провеждане на разпитите на св. Г. и Д.; - съдът се е позовал частично и на показанията на св. Т., дадени на досъдебното производство пред съдия/л.6-8, т.3 от ДП/, като основателно е отхвърлил възражението на защитата/повторено и в касационните жалби/, че тези му показания са недопустими, предвид неуведомяването на подс. Г. и Т. за извършване на разпита. Изтъкнатите съображения се споделят и към тях няма какво да бъде добавено - към момента на провеждане на разпита подс. Г. и Т. не са били привлечени в качеството на обвиняеми, поради което за разследващите не е било налице задължението по чл. 223, ал. 2 от НПК. Съдът е съобразил също така, че в показанията на св. Т., дадени на досъдебното производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие, е налице сериозно противоречие относно факта на деянието и начина на протичането му, като е изтъкнал съображения защо се доверява именно на казаното от свидетеля на досъдебното производство в разпита му пред съдия. При все това, в предприетия от него оценъчен подход се наблюдава повърхностност и логическа противоречивост. На практика съдът е приел, че свидетелят е заявил истината за изнасилването и то само от подс. Г. на пострадалата на досъдебното производство, тъй като я е посочил в разпит пред съдия и при разясняване на правата му, като що се касае до прикриването на собственото му участие в деянието и това на подс. Т., показанията му на досъдебното производство са недостоверни. Позовал се е също и на корелацията на тези му показания с останалите гласни и веществени доказателствени материали. Като напълно недостоверни са изключени показанията на св. Т., дадени в хода на съдебното следствие и то с аргумента, че те са депозирани „едва след като окончателно е било променено процесуалното му качество и той не е бил подведен под наказателна отговорност”. Като се остави настрана въпросът, че св. Т. никога не е бил с качество на обвиняем по настоящето наказателно производство, съдът не е посочил съображения защо е отхвърлил показанията му на съдебното следствие, предвид кореспонденцията им с обясненията на подсъдимите, както и с показанията на св. К. и Б.. Не са проверени и твърденията на св. Т., че показанията му пред съдия на досъдебното производство са дадени под психически натиск и по време на 24-часовото му задържане по ЗМВР, с цел избягване на привличането му като обвиняем за разследваното престъпление, като същите формално са изключени като недостоверни. В контекста на показанията на св. Д., в които тя категорично сочи и св. Т. като едно от лицата, осъществило принудителен полов акт с нея, както и с оглед на обстоятелството, че досъдебното производство е било образувано не само срещу Г. Г. и Т. Т., но и срещу св. Т., съдът е следвало да бъде изключително внимателен и прецизен при проверката на разнопосочните показания на св. Т., като изследва въпроса бил ли е фактически задържан по време на провеждане на разпита му пред съдия, ако е бил - в какъв времеви период, както и кой е провеждал беседи с него. Чрез получаване на информация относно тези факти би се стигнало до по-задълбочена проверка на заявеното от свидетеля и посочено от него като причина за депозиране на показанията му- както на тези, с които уличава подс. Г. и посочва, че на пострадалата е дадено психоактиво вещество, с цел поставянето й в безпомощно състояние, така и на тези, с които въобще отрича спрямо пострадалата да е реализирано каквото и да било въздействие, включително и сексуално насилие от двамата подсъдими. Впрочем тази информация е допустимо да бъде използвана и за проверка на показанията на полицейския служител П., към които съдът се е отнесъл с пълно доверие. - съдът е приел, че с особено значение в системата от косвени доказателства е заключението на съдебно-биологичната експертиза/л.10-12, т.2 от ДП/, съгласно което по представения за изследване чорапогащник/черен дантелен клин/ е доказано наличие на кисела фосфатаза, т.е.ориентировъчна проба за наличие на сперма е положителна. Счел е също, че това заключение подкрепя показанията на св. Т. на досъдебното производство и опровергава казаното от него в хода на съдебното следствие, както и заявеното от подсъдимите в техните обяснения, с които отричат факта на деянието. В мотивите липсва обаче анализ на извършените от експерта Г. С. разяснения пред първоинстанционния съд/л.336, т.2 от нохд № 1508/2015г. на РС-Стара Загора/, че реакцията е ориентировъчна, тъй като киселината е ензим, който се съдържа в най-голямо количество в спермата, но го има и в слюнката и влагалищния секрет, като е възможно пробата да е реагирала и на влагалищен секрет. Тези пояснения напълно са игнорирани от решаващия съд, който е следвало да прояви активност чрез допълнителен разпит на вещото лице, което да разясни методиката на изследване чрез тест – ленти и дали технически пробата е възможно да реагира само за наличие на сперма/ така както категорично и еднозначно е посочено в експертното заключение/ или и от друг телесен материал. В зависимост от отговора да се изясни на какво се дължи непълнотата в заключението, а след това да се прецени доколко то може да се използва било в подкрепа на обвинителната теза, или пък в подкрепа на защитната теза. - на последно място, съдът е подходил формално и по отношение на употребата на психоактивно вещество”пико” от подсъдимите, с цел поставянето на пострадалата Д. в безпомощно състояние. По този въпрос е изтъкнал редица аргументи, които от една страна - почиват на предположения, а от друга страна - са вътрешно противоречиви. Първо, не е съобразил че не е изпълнено даденото в Решение №438/25.11.2014г. по н.д. №1312/2014г. на ВКС, І н.о. указание за проверка показанията на св. М. И. и установяване самоличността на „шефа му”, както и разпита му относно „известни нему факти от празненството, състояло се в инкриминираното заведение”. Второ, съдът е приел на базата на показанията на св. Т. на досъдебното производство, че в алкохолната напитка/на два пъти по 50гр. концентрат/ е поставено психоактивно вещество „пико” от подс. Г., който е действал съгласувано с подс. Т., като целта им била да поставят в състояние, в „което съзнанието й да бъде замъглено до степен да не й позволи да си тръгне и да изпълнява механично нарежданията им”/л.458 от внохд № 1098/2017г. на ОС-Стара Загора/. В показанията на св. Т. на досъдебното производство липсват данни за съгласуваност на действията на двамата подсъдими по поставяне на психоактивно вещество в напитката на пострадалата, поради което изводът на съда е доказателствено незащитен. Трето, съдът изцяло се е доверил на разясненията на вещите лица по комплексната психолого-психиатрична експертиза, назначена в хода на първоинстанционното съдебно следствие/л. 412 - л. 419 от нохд № 1508/2015г. на РС - Стара Загора/, че към момента на деянието пострадалата е била в количествено/степенно/ разстройство на съзнанието-обнубилация, предизвикано от остра интоксикация от комбинирана употреба на алкохол и психоактивни вещества. На няколко пъти в разпита си вещите лица са пояснили, че са категорични относно острата интоксикация, като обаче не могат да се ангажират дали тя се дължи на самостоятелната употреба на алкохол, на психоактивни вещества или на комбинацията от двете. Принципно са пояснили действието на веществото „пико”- психостимулант като „тялото, тонуса, жизнеността, действа стимулиращо и в малки количества действа еуфорично, като задейства сексуално желание”, а при голяма доза може да настъпи интоксикация. Същевременно, не твърде ясно и еднозначно е защитена и свидетелската годност на пострадалата Д. - от една страна са посочили, че в състоянието на обнубилация пострадалата няма пълен и ясен хронологичен спомен на случващото се и не може правилно да възприема фактите, а от друга страна - че след възстановяване на спомените си, тя може да дава „достоверни показания на базата на спомените си, а не на това, което е преживяла”. Съдът е допуснал и вътрешно противоречие в мотивите си - от една страна се е доверил на пострадалата, че е приела около 100 мл.уиски, като е конкретизирал от фактическа страна, че след около час след пристигането си се е почувствала зле/ което съдът е приел, че се дължи на поставянето на психоактивно вещество „пико” на два пъти в питието й/, а от друга страна е отказал детайлно да изясни въздействието на това вещество чрез назначаването на допълнителна експертиза, предвид „липсата на каквито и да било точни данни”, но и за вида и количеството прието вещество не само за вида и количеството на поетия алкохол, но и на вида и количеството на психоактивното вещество. Видно е противоречието в приетото от съда във връзка с количеството алкохол, приет от пострадалата, както и във вида на психоактивното вещество, поставено в питието й с цел поставянето й в беззащитно състояние. При така изтъкнатите разминавания и неясноти, въззивният съд е следвало да прояви активност за назначаване на комплексна психолого- психиатрична експертиза с участието на психолог, психиатър и нарколог, която след като се запознае с материалите по делото да даде отговор на въпроси относно състоянието на пострадалата по време на извършване на деянието; възможността й правилно да възприема фактите и правилно и достоверно да ги възпроизвежда; състоянието й след извършване на деянието; при данните за количеството употребен алкохол от 100мл. концентрат от св. Д. възможно ли е поставянето на психоактивно вещество „пико”/ в рамките на 1 час след пристигането на пострадалата в заведението/ да доведе до състоянието, описано от нея и свидетелите, присъствали на празненството; налице ли е интоксикация при пострадалата, какви са възможните причини за настъпването й, в какво се изразяват последиците й/вкл. и загуба на съзнание, възможност за самостоятелно придвижване и пр./ и в какъв хронологичен ред са протекли. След изясняване по експертен път на посочените по-горе обстоятелства и след отстраняване на останалите процесуални нарушения, въззивният съд следва да даде обоснован отговор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимите по чл. 152, ал.3, т.1 във връзка с ал.1, т.3 от НПК, като се изготвят дължимите мотиви не само по фактите, но и по правото, съобразно изискванията на процесуалния закон. Предвид изложеното и като констатира основателност на наведените в касационните жалби на подсъдимите доводи, на осн. 354, ал. 3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 8 от 26.03.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1098/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: