Р Е Ш Е Н И Е № 212 София, 04 юни , 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 май, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 394/2015 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по жалба на подс. Д. Р. К., чрез неговият защитник – адвокат А. Д., против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 182/2014 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и при непълнота на доказателствата и че е необоснован. Направени са алтернативни искания: за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание е изразил становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 10/29.01.2015 г., Бургаският апелативен съд, наказателен състав, е потвърдил присъда № 64/06.10.2014 г., постановена по нохд № 106/2014 г., на Ямболския окръжен съд, с която подс. Д. Р. В. е бил признат за виновен в извършено престъпление: по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и 5 НК и при условията на чл. 54 НК осъден на 2 години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и на глоба от 5 000 лв., решен въпроса с веществените доказателства и присъдени направените разноски. По довода в жалбата на защитника, за необоснованост на съдебният акт: Направените подробни възражения в жалбата, основно по този посочен довод, изобщо не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като същият не е включен в касационните основания, установени в чл. 348 НПК. По довода в жалбата, за допуснато нарушение на закона: Посоченото немотивирано касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – допуснато нарушение на материалния закон, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Поддържа се в жалбата по същество, че в нарушение на НПК, второинстанционният съд е потвърдил осъдителната присъда, при отсъствие на доказателства, за съставомерност на деянието и вина на подсъдимия В.. При приетата за установена и от предходният съд фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, поради ограничителните основания на чл. 348, ал. 1 НПК изводите, че подс. Д. В. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, по посоченият текст от НК, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на основа, на предположения, респ. в нарушение на разпоредбите, на чл. 303 НПК. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на разпитаните свидетели К. М., А., Ш., П. М., Х., Х., Ж. А., И. и С. от досъдебното производство, приобщени към доказателствата по съответния процесуален ред, приложените писмени доказателства и многобройни експертни заключения, правилно оценени и от Бургаския апелативен съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираното с обвинението деяние. Тези показания, писмени доказателства, експертни заключения, както и обясненията на подс. В., са били преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, видно от изложените мотиви и точно е посочено кои се кредитират и кои не и на кои от тях се изграждат направените изводи за виновността му. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства, като противоречивите данни в част от тях са били подложени на задълбочен и внимателен анализ. Следователно, вътрешното убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. При това положение същото, не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд в мотивите си, пълно и подробно се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразния извод, че съставът му е осъществен от подсъдимия. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, с оглед събраните и преценени доказателства. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Посочените във въззивната жалба възражения във връзка със този довод, са били предмет на внимание, на второинстанционният съд. Същият, подробно и задълбочено ги е обсъдил в мотивите си и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, защо не ги възприема. Правилно е било прието, че с оглед на всички установени факти по делото от събраните доказателства е несъмнен извода, че е осъществил състава на това престъпление, поради което законосъобразно е бил осъден. Не могат да бъдат направени други изводи освен тези, че е извършил инкриминираното деяние. Касационната инстанция, споделя изводите на въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. В. е извършил престъплението по посочения текст от НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаването му. По довода в жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита, че и тези възражения по направения довод, са неоснователни. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, само при наличието на които възниква задължение, за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Посочените според защитата, конкретни нарушения на процесуалните правила във въззивната жалба, са били обект на внимание и подробно обсъждане от тази инстанция в мотивите й. Правилно е било прието, че няма допуснати такива, досежно събирането на доказателствата и правата на подсъдимия. Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд, е възприел фактическата обстановка на решаващия съд и е направил свой собствен подробен анализ, на съвкупността от всички доказателствените материали, в подкрепа и допълнение на направените изводи от окръжния съд. Изложил е съображения, защо едни възприема за достоверни, а други отхвърля. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подс. В., като страна в съдебното производство. Въззивната инстанция е приела за установена изцяло фактическа обстановка, каквато е изложена в мотивите на първостепенния съд. При това положение в тази част, не е длъжен да обсъжда в подробности това, което е задължително за мотивите на присъдата. В чл. 339 НПК, е посочено какво следва да съдържа решението на въззивната инстанция. Само когато постановява нова присъда, въззивният съд следва да се съобрази изцяло с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза, стъпва в правомощията на първата инстанция. В случая, съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпно деяние от подсъдимия, съдът е анализирал много подробно цялата доказателствена съвкупност, чрез която е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в посочената им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. В.. Не са били допуснати нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подадена жалба пред въззивният съд, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което жалбата и в тази си част следва да бъде отхвърлена. Направените и пред настоящата инстанция конкретни възражения, за допуснати съществени процесуални нарушения, са изцяло неоснователни. Видно от мотивите към решението – стр. 14 - 21, второинстанционният съд подробно ги е обсъдил и с основание отхвърлил. Правилно е било прието, че подс. В. излага една защитна версия, неподкрепена от доказателствата по делото, че следва да бъдат кредитирани показания та на с. Л. Ш. и А. А., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 371, т. 1 НПК, П. М., Я. Х. и Х. Х., на Ж. А., С. И. и Г. С., също от досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НК, на с К. К.. Даден е бил обстоен отговор да достоверността на показанията на св. К М., за твърдяните незаконосъобразности при извършването на отделни процесуално – следствени действия – протокол за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване на вещи, за кредитираните експертни заключения. Поради това и законосъобразно в съдебният акт тези доказателствени средства са третирани като напълно годни доказателства, отговарящи на изискванията на процесуалния закон. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия и неговата защита. По реда на чл. 313 и 314 НПК е била проверена изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Налице са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били направените възражения във въззивната жалба. Поради това и възражението за нарушение на тези текстове от НПК се явява неоснователно. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. С оглед на изложеното касационна жалба и в тази си част следва да бъде отхвърлена. Ето защо, настоящата инстанция счита жалбата за изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10/29.01.2015 г., постановено по внохд № 182/2014 г., на Бургаския апелативен съд, наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: