О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60 Гр. София, 15 юни 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Джамбазов като разгледа докладваното от съдия ЦОНЕВА наказателно частно дело № 603/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 44 от НПК, образувано по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Бургас по повод н. ч. х. д. № 1934/2017 год. на последния съд. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че делото е подсъдно на Софийски районен съд предвид фактите, изложени в обстоятелствената част на тъжбата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: По повод частна тъжба от В. Г. К. против Т. Ж. Ж. и П. К. Н. в РС – Бургас е образувано н. ч. х. д. № 2516/2016 год. за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. В тъжбата са изложени твърдения, че в интервю, дадено от подсъдимите в телевизионното предаване „име“, излъчено по /медия/ на 25. 03. 2016 год., двамата са приписали престъпление на тъжителя и са разгласили публично позорни обстоятелства за него. В обстоятелствената част на тъжбата е посочено освен това, че интервюто е поставило началото на клеветническа кампания срещу тъжителя в социалните мрежи. С оглед фактическите твърдения в тъжбата К. е повдигнал обвинение срещу Ж. и Н. за това, че на 25. 03. 2016 год. в телевизионното предаване „име“, сезон 10, еп. 140, излъчено по /медия/, публично са разгласили позорни обстоятелства за него и са му приписали престъпление. С разпореждане от 10. 05. 2016 год. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд, като е приел, че интервюто на подсъдимите е излъчено от студийния комплекс на медията в [населено място] и с оглед обстоятелствата, отразени в тъжбата, този съд, а не Районен съд – Бургас е компетентен да разгледа делото. След постъпване на тъжбата в СРС е образувано н. ч. х. д. № 8714/2016 год. По повод двукратно дадени указания от съдията-докладчик тъжителят е депозирал две писмени молби, в които е изложил твърдения относно клеветнически изрази, разпространени чрез профилите на подсъдимите в социалната мрежа /име/.. С разпореждане от 21. 11. 2016 год. наказателното производство по делото е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Така постановеният съдебен акт е отменен от Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Образувано е н. ч. х. д. № 6176/2016 год., като с разпореждане от 12. 04. 2016 год. новият съдия-докладчик е приел, че са налице основания за промяна на местната подсъдност и делото следва да бъде разгледано от Районен съд – Бургас, тъй като тъжителят и подсъдимите са с адрес за призоваване извън района на СРС и разглеждането му от местно компетентния съд ще създаде значителни затруднения за страните и за свидетелите, които тъжителят е поискал да му бъдат допуснати. По тези съображения съдията от СРС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Бургаския районен съд. Съдията-докладчик по н. ч. х. д. № 1934/2017 год. по описа на Районен съд – Бургас е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност, посочвайки в разпореждането си от 19. 05. 2017 год., че деянията са извършени на територията на Софийски районен съд и единствено касационната инстанция в процедура по чл. 43 от НПК би могла да промени подсъдността на делото. При така установената фактология Върховният касационен съд намира, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. Константна е съдебната практика, че подсъдността по дела за клевета се определя съобразно изложеното в тъжбата относно мястото, където неистинските позорни обстоятелства или неверните твърдения за извършено от тъжителя престъпление са станали достояние на трети лица (Опр. № 81/2012 год. по н. д. № 719/2012 год. на ІІІ н. о., Опр. 31/2013 год. по н. ч. д. № 105/2013 год. на ІІ н. о. и др.). Фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата и повдигнатото обвинение за клевета, разпространена в телевизионно предаване, излъчено на живо в национален ефир от студиото на /име на телевизия/, обосновават заключение, че това е станало в [населено място]. Цялостното процесуално развитие на делото, описано по-горе, както и съдържанието на разпореждането на съдията-докладчик по н. ч. х. д. № 6176/2017 год. също навежда на извод, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд. Още с изпращането му през 2016 год. на този съд първоначално определеният съдия-докладчик е приел, че делото му е подсъдно – в противен случай не би дал двукратно указания за отстраняване на недостатъци на тъжбата. Констатацията му не е оспорена от Софийски градски съд в процедурата за проверка законосъобразността на разпореждането за прекратяване на наказателното производство. След връщане на делото за ново разглеждане новият съдия-докладчик също не е изложил съображения, че делото не му е подсъдно. Аргументите му за изпращане на делото на РС – Бургас не касаят местната подсъдност, а са свързани единствено с бързина и процесуална икономия. В действителност с разпореждането от 12. 04. 2017 год. съдията-докладчик по н. ч. х. д. № 6176/2016 год. е допуснал смесване на две коренно различни процедури – тази за преценка на подсъдността с тази за промяната ѝ по чл. 43 от НПК. В първата хипотеза, когато съдът приеме, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на другия, равен по степен съд, който намира за компетентен, или на съответния прокурор –чл. 42, ал. 2 от НПК, като единствените обстоятелства, релевантни за този извод са описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт или тъжбата, но не и евентуалните значителни неудобства за страните или свидетелите. От своя страна процедурата по чл. 43 от НПК е обвързана от безусловен извод, че съдът е компетентен да разгледа делото и промяната на подсъдността е наложителна с оглед наличие на някое от обстоятелствата, визирани в т. 1 – 3 на цитираната разпоредба. Решаването на този въпрос обаче е в изключителните правомощия на касационната инстанция и на нея е следвало да бъде изпратено делото, ако съдията-докладчик е считал, че много свидетели или подсъдими живеят на територията на Бургаския районен съд. С оглед обстоятелството, че така или иначе въпросът за наличие на предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК е бил поставен, макар и това да не е сторено по реда, предвиден в процесуалния закон, ВКС следва изрично да се занимае и с него. В цитираната разпоредба кръгът на обстоятелствата, които следва да бъдат преценени, се свежда до местожителството на ограничен кръг субекти на наказателния процес – обвиняеми или свидетели. Местоживеенето на частния тъжител, както и на експертите по делото е ирелевантно за промяната на подсъдността. В настоящия случай единствено двамата подсъдими са с адрес за призоваване на територията на [населено място]. С тъжбата е поискан разпит на трима свидетели, но тъй като тъжителят е заявил, че ще ги доведе, не са посочени адреси за призоваване, поради което изводът на съдията-докладчик от СРС, че те живеят в района на Бургаския районен съд е произволен. Наред с това към момента на прекратяване на съдебното производство по н. ч. х. д. № 6176/2016 год. свидетели изобщо не са били допускани, а хипотетичната възможност това да са лица, живеещи в района на Районен съд- гр. Бургас не е основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 1 от НПК. Така мотивиран и на основание 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. ч. х. д. № № 1934/2017 год. по описа на Районен съд – Бургас за разглеждане и решаване по същество на Софийски районен съд. Определението не подлежи на обжалване и протест. Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд – гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.