Р Е Ш Е Н И Е
№ 449
гр.София, 31 октомври 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Севдалин Мавров
при секретар Иванка Илиева и с участието
на прокурор от ВКП - Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 2080/2011г.
Производство пред ВКС е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от адвокат П. С. – упълномощен защитник на подсъдимия Н. Е. Б. срещу въззивна присъда по внохд№146/2011 г. на Окръжен съд гр.Благоевград.
В касационната жалба се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическите констатации не са изградени въз основа на цялостен анализ на доказателствата и доказателствените средства. Въззивната инстанция противоречиво е посочила в мотивите си, че констатациите й за концентрацията на алкохол в кръвта на водача – подсъдим Б. са основани на доказателствените източници, отразяващи резултатите от проверката с техническото средство и от химическата експертиза на взетата кръвна проба, съгласно реда, установен по реда на Наредба № 30/2001 г. Едновременно с тези аргументи в мотивите приема, че инкриминираната стойност е установена въз основа на изводите в заключението на КСМЕ. Не е ясно кой точно метод за установяване на алкохол в кръвта на вода е меродавен за съда. Резултатите въз основа на анализ на резорбцията на алкохола от организма на водача са винаги с приблизителна точност, което е недопустимо за осъждането на подсъдимия и той трябва да бъде оправдан по обвинението за престъплението по чл.343б,ал.1 НК .
В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим, не се явява , редовно призован. Упълномощеният от него защитник -Адвокат П. С. от САК се явява лично и поддържа жалбата. Водачът е бил спрян за проверка непосредствено след преустановяване употребата на алкохол. При кръвното изследване е бил във фаза на резорбция с количество, което не се инкриминира.
Представителят на ВКП намира искането на осъдения за неоснователно, тъй като не са допуснати твърдяните процесуални нарушения .Не е нарушен закона и присъдата следва да бъде оставена в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като провери данните по делото и съобрази доводите на страните, намери следното:
Жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С присъда № 1408 / 07.03.2011 год., постановена по нохд № 371 / 2010 г. на Районен съд гр.Разлог подсъдимият Н. Е. Б. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за това, на 18.12.2009 г. в около 05,30 часа в [населено място], на [улица]да е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Порше К." с регистрационен номер ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта 1,6 на хиляда (над 1,2 на хиляда), установена по надлежния ред.
В производство по внохд№146/2011 г. на Окръжен съд гр.Благоевград, образувано по реда на чл.313 сл. от НПК, по въззивен протест на Районна прокуратура гр.Разлог против първоинстанционната присъда по нохд № 371 / 2010 г. на Районен съд гр.Разлог, е отменена цитираната присъда и с нова въззивна присъда №177/27.05.2011г. по внохд№146/2011 г. на Окръжен съд гр.Благоевград подсъдимият Н. Е. Б. е признат за ВИНОВЕН по обвинението за престъпление по чл.343б от НК и вр. чл.54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение съгл. чл.66,ал.1 НК за срок от три години , считано от влизане в сила присъдата, както и по чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за една година и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата. Осъден е да заплати и 787.00 лева разноски по делото.
Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото във въззивната инстанция е неоснователен. По същество той се базира на твърдение за допуснато нарушение на правилата за проверка и оценка на доказателствата от СРС.
ВКС не констатира да са допуснати нарушенията, твърдяни в жалбата.
Фактическите данни за деянието и дееца са установени от съвкупния анализ на всички събрани по реда на НПК доказателствени източници. Доказани са обстоятелствата съгласно обвинението, очертаващи признаците от обективната и субективната страна от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК.
Неоснователни са доводите в жалбата за вътрешно противоречие в мотивите на присъдата относно кредитираните доказателствени източници за установяване размера на алкохолната концентрация при управлението на МПС от подсъдимия. Въззивната инстанция е събрала и оценила достоверността на доказателствените източници, които не само са установили по “надлежния ред” употребата на алкохол от подсъдимия - водач на МПС , какъвто е редът, предвиден в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. , но и величината на инкриминираното количество алкохол по време на управление на лекия автомобил. При проверката ВКС установи, че е спазено предписаното в чл. 1, ал. 2 от Наредбата правило, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използването на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В наказателния процес тези доказателства са приобщени по реда на НПК и тяхната достоверност е проверена при съпоставката им с други относими доказателствени източници, изготвени по реда на НПК. Такива източници са заключенията на изготвените СМЕ-зи по делото.
Поради различните стойности, индикирани от техническото средство от една страна и от химическия анализ на кръвта на водача от друга, въззивната инстанция основателно е проверила и оценила съвкупно и събраните от първостепенния съд заключения на съдебномедицинската експертиза (л.55-58) и на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза (л. 122-127) и аргументирано е изяснила защо им е дала вяра. В устните разяснения, дадени от вещото лице д-р Ц. Г. в съдебно заседание, е посочен методът на анализ на данните от техническото средство и от химическото изследване на кръвта на подсъдимия. Точната величина на алкохолната концентрация в кръвта на водача по време на проверката е изчислена на базата на резорбцията на алкохола в организма му във времевия интервал от установения момент по делото на спиране приема на алкохол от водача, през часа на проверката с “Дрегер”, който фиксира времето на деянието, до времето на даване на кръвната проба от Б. за химически анализ.
Данните за времето на проверката, извършена в около 05,30 часа в [населено място] и за начина на установяване количеството на алкохол в кръвта на водача са изяснени от показанията на полицаите от автопатрула - свидетелите М. и П. и от АУАН № 1438 / 18.12.2009 год., съставен срещу Н. Е. Б.. Подсъдимият е тестван с техническото средство "Дрегер 7410" с фаб. № 0159, което е отчело 1.87 промила алкохол в издишания от Б. въздух. Хронологията на последващите действия за уточняване на конкретната концентрация на алкохол в кръвта на водача е прослужила на прецизни фактически и правни изводи на решаващите съдилища. Талонът за медицинско изследване под № 0338719 е връчен на водача в 06.15 часа с определени 60 минути за взимане на кръвна проба от него за химическо изследване на кръвта в МБАЛ [населено място]. В протокола за медицинско изследване обективираната стойност на алкохола в кръвната проба, дадена в 06.40 часа е 1.92 промила. Въззивната инстанция основателно, в интерес на тезата на защитата, е приела, че актуалното за деянието количество на алкохол в кръвта на водача не е това , което е посочено от химическия анализ, извършен след повече от час от установеното нарушение. Съдът се е мотивирал по реда на чл.339, ал. 3,вр. с чл.305, ал.3 НПК, защо е дал вяра именно на заключенията на назначените СМЕ и на КСМХЕ, според които , към времето на управлението от подс. Н. Б. на МПС в 05.30 часа , той е имал концентрация на алкохол в кръвта от 1.6 на хиляда. Тази стойност попада в диапазона на инкриминираната, която е над 1,2 промила и не може да бъде оспорена.
Голословни са оплакванията в жалбата, че тази величина е относителна и не съответствала на обективните данни за степента на усвояване на алкохола от организма на водача . Макар и при двата вида изследване - чрез техническото средство и при химическото изследване на кръвната проба резултатът да е в рамките на инкриминираната стойност над 1,2 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Б., БлОС в изпълнение на задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е проверил и анализирал всички данни по делото. Кредитираните от съда експертни заключения са изяснили , че към момента на спирането му за проверка в 5,30 часа подс. Б. е бил във фаза на резорбция на алкохола, която е съобразена от експертите с данните , съобщени от подсъдимия за момента на прекратяване от него на консумацията на алкохол в 04.45 часа. Съдът е аргументирал констатациите си за приетата за установена в мотивите величина на алкохолната концентрация в кръвта на водача, въз основа на дадената вяра на експертното заключение, където са използвани данните за физикохимичните процеси на елиминацията на алкохола при конкретните биологически показатели на подсъдимия - пол, възраст, ръст, тегло.
В мотивите си съдът е изразил ясно и точно убеждението си защо намира, че трябва да се кредитират посочените доказателствени източници като достоверни. Оценъчната дейност на съда не може да бъде упрекната, тъй като тя е суверенна и е проведена при спазване на правилата за събиране на доказателствата и за проверка на тяхната достоверност.
По този начин направеният извод от Бл.ОС, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б , ал. 1 НК, е законосъобразен.
При липсата на касационните основания, изтъкнати в жалбата, както и съгласно чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда №177/27.05.2011г. постановена по внохд№146/2011 г. на Окръжен съд гр.Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
|