Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * задочно осъден

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр.София, 27 януари 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при участието на секретаря Н. Пелова
и след становище на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1297/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по саморъчно изготвено искане /именувано „молба“/ на осъдения Д. Я. П. за възобновяване на нохд № 1345/2012 г. по описа на Районен съд – гр.Кюстендил и отмяна на постановената присъда с връщане на делото за ново разглеждане.
В искането за възобновяване се посочва, че осъденият не бил получавал дори призовка и не знаел за воденото срещу него наказателно производство, както и че не се бил укривал.
Служебно назначеният пред настоящата инстанция защитник на осъдения П. – адв. Вл. Б. от САК, поддържа така подаденото искане за възобновяване. Навежда доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и излага съображения в тяхна подкрепа.
Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Счита, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, предл. 2 от НПК, тъй като след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият П. не е спазил взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“ и се е укрил.
Осъденият Д. Я. П. моли за отмяна на присъдата, като заявява, че дори една призовка не му била връчена, че никой не го е търсил, работил е през цялото време и не се е укривал.
Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване, направено от осъдения П., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект, срещу влязла в сила присъда, като същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането по чл. 423, ал. 1 от НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
В РУ „Полиция” – гр.Кюстендил е водено ДП № 336/12 г. срещу Д. Я. П. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на разследването с постановление от 08.10.2012 г. Д. Я. П. е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 08.11.2011 г. до 16.11.2011 г. в [населено място], [община], чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот – взломяване /повреждане/ на входни врати на къщи, е отнел от владението на Р. И. и Т. М. чужди движими вещи на обща стойност 159,60 лв., без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено и в условията на опасен рецидив.
След предявяване на постановлението за привличане е извършен разпит на обвиняемия пред съдия, като той е реализирал правото си да даде обяснения по повдигнатото му обвинение. Привличането на П. в качество на обвиняем и разпитът му са извършени без участието на защитник, като към онзи момент не са били налице предпоставките за задължителна защита. В хода на проведения разпит обвиняемият е заявил, че не желае защитник за процесуално-следственото действие, както и че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването. Спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „подписка“. В постановлението за привличане, което е подписано лично от него, са били разяснени задълженията, произтичащи от процесуалното му качество на обвиняем – да не променя местоживеенето си, да се явява на призоваване, както и последиците от неизпълнение на тези задължения.
В Районен съд - гр.Кюстендил е внесен обвинителен акт по обвинението на Д. Я. П. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 08.11.2011 г. до 16.11.2011 г. в [населено място], [община], чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот – взломяване /повреждане/ на входни врати на къщи, е отнел от владението на Р. И. и Т. М. чужди движими вещи на обща стойност 159,60 лв., без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено и в условията на опасен рецидив. П. е бил призован от заявения от него на досъдебното производство адрес, като призовката е била върната в цялост с отбелязване, че по данни на съседи апартаментът на посочения адрес е продаден преди повече от осем години и лицето не живее на него. Ход на делото не е бил даден. С определение от 26.02.2013г. мярката за неотклонение на П. е изменена от „подписка“ в „задържане под стража и същият е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 17323/13.05.2013 г., но не е бил установен. Съдът е положил усилия за призоваването на подсъдимия, но те са останали без резултат. При тези данни и с участието на назначен служебен защитник на подсъдимото лице, първоинстанционният съд е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, като е мотивирал наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, доколкото въз основа на получената информация е приел за установено, че местоживеенето на подсъдимия в страната не е известно и същият не може да бъде установен. С присъда № 8 от 21.01.2014 г. Д. Я. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от „закрит тип“.
При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на подсъдимия, гарантирани от чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, е правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него, правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако наказателното производство е проведено в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. Когато правото на подсъдимия на лично участие в съдопроизводствените действия по конкретното наказателно обвинение срещу него е останало нереализирано поради незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл. 269 от НПК, ще е реализирано основанието за възобновяване на делото, отмяна на постановения в нарушение на процесуалните правила акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство. Доколкото правото на обвиняемия/подсъдимия на лично участие в процедурата за реализиране на наказателното преследване е с диспозитивен характер, то ако обвиняемият/подсъдимият е демонстрирал поведение на напускане на адреса си и укриване и по този начин сам е създал ситуацията на неучастието си в действията по наказателното производство и така е манифестирал отказ от упражняване на правото си, той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие.
В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, сме изправени пред случай, в който искателят П. е бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен в процесуалното качество на обвиняем, като са му били разяснени задълженията да не променя местоживеенето си без да уведоми съответния орган и да се явява на призоваване. След като е бил наясно с естеството на воденото срещу него производство чрез привличането му като обвиняем на досъдебната му фаза, осъденият по собствена воля е нарушил задълженията, произтичащи от процесуалния му статут, и е напуснал адреса си, като не уведомил прокуратурата или впоследствие съда за новия си адрес и местопребиваването си. Следователно, с поведението си сам се е отказал да упражни правото си да присъства при извършване на действията в рамките на наказателното производство срещу него и да се защитава. Тази констатация се обосновава от установените обстоятелства за това, че с постановление от 08.10.2012 г. Д. Я. П. е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Той е участвал лично, като са му разяснени по изричен и ясен начин задълженията да не променя местоживеенето си без уведомяване на съответния орган. Към онзи момент не са били налице предпоставките за задължителна защита по чл. 94, ал. 1 от НК, поради което и не е бил назначен защитник за това процесуално действие. В разпита си пред съдия П. изрично е заявил, че не желае защитник. След като е бил привлечен в качеството на обвиняем и е бил запознат с фактическите и правни рамки на обвинението, след като е придобил процесуалния статут на обвиняем и е бил уведомен за задължението да не напуска местоживеенето си без разрешение на надлежния орган, П. на практика е предприел действия по укриване. Видно от приложените по делото писмени материали, той е напуснал адреса, заявен от него на досъдебното производство, без да посочи нов адрес, на който ще пребивава и на който да бъде призоваван. Тези негови действия, след като е знаел за воденото срещу него наказателно производство и за конкретното повдигнато му обвинение, манифестират неговия отказ да участва в производството. На П. не е бил връчен препис от обвинителния акт, инициирал съдебното производство, но укриването му е довело до невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Първостепенният съд, освен това, напълно прецизно и законосъобразно е преминал към задочно разглеждане на делото, като е събрал необходимите доказателства за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК и е мотивирал основанията за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. След установяване, че подсъдимият е напуснал адреса, заявен по делото, след издирване на друг адрес, и след щателно издирване местоживеенето му в страната не е установено и същият не е открит, при провеждането на задочна процедура първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения. Спазено е изискването по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК за задължителна защита на подсъдимия, като назначеният служебен защитник е осъществил действителна защита чрез участието си в събиране на доказателства в хода на съдебното следствие.
Изложените доводи мотивират крайният извод на касационната инстанция за това, че не са налице основания за възобновяване на наказателното дело, по което присъдата е постановена задочно. Искателят е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство – за естеството и основанията на обвинението, като на досъдебното производство му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, а с последващото си напускане на посочения от него адрес за призоваване, без да уведоми съответните органи, и укриване сам се е отказал от личното си участие в производството и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Осъденият не може да се ползва от възможността по реда на възобновяване на делото да иска отмяна на задочно постановена присъда и преразглеждане на делото с личното му участие в производството, след като, макар да е бил запознат с повдигнатото срещу него конкретно обвинение, е напуснал местоживеенето си, без да посочи адрес, от който да бъде призоваван, укрил се е и по този начин недвусмислено е манифестирал отказ да реализира правото си на лично участие в производството, поради които и наведените от осъдения оплаквания, че не се е укривал, са неоснователни.
Заявените претенции пред настоящата инстанция от служебния защитник на осъдения П. за наличието на допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание /относими към хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК/, не подлежат на обсъждане, поради това, че са извън посоченото основание за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК. Съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК /изм. ДВ, бр. 42 от 2015 г./, произнасянето по тези основания е в компетентността на съответния апелативен съд, като освен това доводите, аргументиращи основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, са заявени извън срока за искане за възобновяване в посочената хипотеза.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Я. П. за възобновяване на производството нохд № 1345/2012 г. по описа на Районен съд - гр.Кюстендил и отмяна на постановената по него влязла в сила присъда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.