Р Е Ш Е Н И Е № 107 С. 19.04.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 960 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от Г.. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Професионална гимназия по електротехника и електроника „Капитан П. войвода” [населено място],представлявана от директора К.,чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 157 от 11.04.2011г. по в.гр.д. № 121 по описа за 2011г.на Окръжен съд Кърджали,с което е потвърдено решение № 8 от 25.01.2011г. по гр.д. № 1893 по описа за 2010г. на Районен съд Кърджали, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Иска-нето е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. С определение № 1347 от 16.12.2011г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса - могат ли да се сочат нови доказателства във въззивното производство,ако касаят факти, които не са били спорни пред първата инстанция и за тях ответната страна своевременно е представила доказателства,но съдът ги е счел за недоста-тъчни да установят спорния факт,без предварително да даде указания за това на страната.По този въпрос е констатирано противоречие с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 417 от 12.07.10г.по гр.д.№ 788/09г.на ІV г.о.на ВКС.Отделно е констатирано противоречие и с приетото в т.2 от ТР № 4 от 12.12.2011г. по т.д.№4/11г.на ОСГК на ВКС по въпроса за значението на изискването за съгласуване на списък-образец №1. В съдебно заседание касаторката се явява лично.Поддържа подадената жалба и желае тя да бъде уважена.Ответната страна не се явява и не се представлява.В представения отговор - оспорва основателността на подадената касационна жалба Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване- настоящият съдебен състав споделя приетото в цитираното решение №417 от 12.07.10г. по гр.д.№ 788/09г.на ІV г.о.на ВКС, според което нови доказателства по смисъла на чл.260 т. 6 от ГПК/които са допустими пред въззивния съд/ са и тези доказателства,които не са били събрани поради допуснати от пър-воинстанционния съд процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са събрани от съда поради нарушения на съдопроизводствени правила, както и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от тях не следва да сочат доказателства.В този смисъл са и решения № 284 от по гр. д. № 378/09 г. и № 247/10 г. по гр. д. № 673/09 г. на ІV г.о. и № 93 от 8.04.2011г.по гр.д.№1141/10г.на ІІІг.о.на ВКС/.В такава хипотеза въззив-ният съд следва да допусне доказателствата,които не са били събрани поради допуснати процесуални нарушения в първата инстанция,с оглед разпоредбата на чл.266 ал.3 от ГПК и да ги цени при постановяване на своя акт. В случая -въззивният съд е приел,че не е налице реално съкращаване в щата – първо,защото не е спазено изискването на чл. 63 ал.1 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета, издадена от М. за съгласуване на списък-образец №1 от началника на инспектора и второ,защото не са представени доказателства представени-те от ответната страна извадки от списък-образец №1 за коя година се отнасят и дали е утвърден към датата на издаване на процесната заповед. С оглед дадения отговор на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване и приетото в ТР №4/12.12.2011г.по т.д.№ 4/11г.на ОСГК на ВКС – постановеният въззивен акт е неправилен. Съгласно цитираното Тълкувателно решение- директорът на учебното заведение е компетентен да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново или променено щатно разписание.То влиза в сила веднага след утвърждаването му,като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование.В правомощията на директора е да разпредели преподавателската работа между педагогичес-кия персонал съобразно установените норми за задължителна преподава-телска работа,като съобрази натовареността на учебния процес съобразно съществуващия щат и на тази база да прецени необходимостта от педагогически кадри и да определи числеността на персонала, както и да утвърди тази численост в списък-образец № 1. В случая – ответната страна своевременно/с отговора на исковата молба/ е оспорила твърдението на ищцата за липса на реално съкращаване в щата,като е твърдяла,че поради намаляване броя на приетите ученици не е възможно покриване на съответните нормативи при запазване на числеността на преподавателите.За установяване на твърдението си,че през учебната 2010/2011г. учениците са намалели на 270 / при 303 за предходната 2009/2010г./, броят на паралелките е намалял на 12 /при 13 за предходната учебна година/,което е наложило съкращаване на учителите от 43 на 41 щатни бройки, е представила извлечения от два Списъка-образец №1,съдържащи информация за броя на учениците, вида,срока на обучение в отделните паралелки, наименованията на специалностите, броя и длъжностите на педагогическия и непедагогическия персонал. За да установи твърдението си - е поискала назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпроси за числения състав на учителите и на учениците в П. за учебната 2010/2011г. и за предходната 2009/2010г.–след като извърши справка в утвърдените списъци образец №1 в П. и в Р.. Така направеното искане е било оставено без уважение – като съдът не е изложи мотиви за отказа си да го допусне. Независимо,че твърденията на ответника не са били оспорени- при постановяване на акта–първоинстанционният съд не е ценил представените извлечения от двата Списъка-образец №1,защото не били заверени от директора и не било ясно за коя година се отнасят. Пред въззивния съд – работодателят е направил възражение за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразя-ващо се в допуснат от съда пропуск при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 от ГПК/съдът без мотиви не е уважил доказателст-вено искане за установяване на твърдяно от страната обстоятелство, а след това го е приел за неустановено с наличните доказателства,като е поставил в невъзможност страната да го докаже/. Към възражението- са били приложени заверени извлечения от Списъци-образец №1,заповед за утвърждаването им и удостоверение,че са съгласувани от началника на Р. и е направено искане- те да бъдат приети.В. съд е оставил без уважение това доказателствено искане като несвоевременно и отново е приел за недоказано твърдяното обстоятелство,с който аргумент е уважил предявените искове. С това си поведение - въззивният съд е допуснал процесуално нарушение. При направено изрично възражение в този смисъл – въззивният съд е следвало да констатира допуснатия от първата инстанция пропуск при изпълнение на служебните задължения по чл.146 от ГПК и да го отстрани, като на основание чл.266 ал.3 от ГПК,приеме представените пред него доказателства,които съобрази при постановяване на акта си. Грешките и пропуските на първата инстанция във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата,които подлежат на доказване,с разпределението на доказателствената тежест и със събирането на доказателствата – следва да бъдат отстранени от въззивния съд,който при изготвяне на своя доклад не е обвързан от доклада и становището на първата инстанция по допустимостта на доказателствата. С оглед изложеното постановеният въззивен акт следва да бъде отменен като неправилен,а делото върнато на основание чл.293 ал.3 от ГПК на въззивния съд за приемане на представените доказателства и решаване на спора след преценка на всички ангажирани по делото доказателства,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 157 от 11.04.2011г. по в.гр.д. № 121 по описа за 2011г.на Окръжен съд Кърджали и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.