12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
София, 28 май 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 266/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. Г., депозирана чрез упълномощения му защитник – адв. Р., срещу въззивно решение № 5 от 15.01.2018 г., постановено от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 230/2017 г., с което е била изменена присъдата по НОХД № 242/2016 г. на първостепенния съд.
В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348 от НПК. В обхвата на касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК се визира липсата на мотиви при постановяване на въззивното решение. В тази връзка се излагат съображения, че второинстанционният съд не е посочил доказателствата, въз основа на които са приети за установени конкретни факти и обстоятелства по делото, както и че не е изпълнил задължението си да посочи при доказано противоречие между отделни групи доказателства кои от тях приема и защо други ги отхвърля. Наведен е довод за наличие на противоречия в експертните заключения, които не са били обсъдени от съда. Сочи се, че при две взаимно изключващи се като констатации СМЕ относно причината за смъртта на пострадалия, съдът не само че не е посочил коя от тях кредитира и защо, но в решението си дори не е отразено, че е приета СМЕ, изготвена от вещите лица П., Л. и К..
Процесуалният представител излага съображение, че немотивирано и неоснователно е било отхвърлено искането му за назначаване на нова петорна СМЕ, което е било наложително с оглед противоречието между приетите две експертизи и наличието на особено мнение на вещото лице – съдебен медик, по петорната СМЕ, чиято роля е определяща относно причинната връзка между действията на подсъдимия и последвалата смърт. Декларативно е заявено, че делото не е било решено от обективен и безпристрастен съд.
Твърди се, че съдът не е дал отговор на отправени от защитата многобройни и съществени възражения, както и на доводите за допуснати нарушения при събирането на доказателствата, неправилната им оценка и анализ, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда. Сочи се, че въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 3 и ал. 5 от НПК, което е довело до юридически неиздържана оценка на значимите за авторството на деянието факти. Относно заявената претенцията за явна несправедливост на наложените наказания е отразено, че уваженият размер на гражданските искове не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, както и отхвърляне на предявените искове, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане, или изменение на съдебния акт с намаляване на наложените наказания и размера на присъденото обезщетение.
Преди съдебното заседание защитниците на подсъдимия – адв. Б. Р. и адв. М. Р., представят допълнение към касационната жалба, в което доразвиват изложените в нея доводи. По отношение на претендираното нарушение на процесуалните правила е посочено, че съдът се е позовал на свидетелските показания на А. С., А. Т. и А. Т., без да е отразил в коя част ги кредитира и кои техни показания пред кой орган е ползвал. Твърди се, че същите са противоречиви по основния момент от кръга на доказване – относно манипулацията с главата на С. – дърпане назад или дърпане напред. Заявява се, че тримата свидетели са били заинтересовани от изхода на делото, въпреки това съдът се е отнесъл напълно безкритично към тях, и не е обсъдил възражението на защитата в тази насока. Относно липсата на аргументация по приетите по делото СМЕ, особеното мнение по петорната СМЕ, наличието на съществени противоречия и отсъствието на анализ, касателно експертните заключения, са изложени подробни съображения. Наведени са оплаквания от процесуалния представител на подсъдимия срещу обосноваността и правилността на петчленната експертиза, както и е изразено съмнение в научната обоснованост на крайните изводи на вещите лица, които не са били обсъдени, въпреки че това е налагало съдът да продължи с проверката на доказателствата и да назначи нова повторна СМЕ. Твърди се, че в тази насока съдът не се е съобразил с доводите и възраженията на защитата, основани на практиката на ВКС, обективирана в: решение № 122/17.07.2015 г., I н.о., решение № 141/09.06.2011, I н.о и решение № 188/17.04.2013 г., III н.о. Изложени са доводи, че делото не е било решено от обективен и безпристрастен съд. Сочи се наличието на липса на мотиви относно субективната страна на деянието. В подкрепа на претендираната явна несправедливост по отношения на уважения граждански иск са релевирани подробни съображения. Акцентира се върху индивидуализацията на наказанието, тъй като не бил отчетен продължителният период на процеса, което според ЕСПЧ и ВКС е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
В съдебно заседание подсъдимият Д. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Р. и адв. С..
В пледоарията си процесуалният представител – адв. Р. излага обстоятелствени аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения. Акцентира върху липсата на мотиви, игнориране на голяма част от доказателствения материал, необсъждане на противоречия в доказателствените източници, декларативно позоваване на СМЕ от въззивния съд. Твърди, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339, чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Предлага на съда да отмени въззивния съдебен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. С., се присъединява към всички доводи и аргументи, изложени от адв. Р.. Моли съда да приеме, че въз основа на събраните доказателства, може да се изключи авторството на подсъдимия за деянието, което в пряка причинно-следствена връзка с леталния изход.
Гражданските ищци и частни обвинители А. А. С. и А. Т. Х. не се явяват, редовно призовани. Преди съдебното заседание е постъпила писмена молба от техния повереник – адв. А., с която заявява, че поддържа изцяло депозираното възражение. В него е посочено, че не са налице твърдените нарушения и съдът е прецизирал и анализирал всички събрани по делото доказателства при постановяване на съдебния си акт. Твърди се, че безспорно е установено, че подсъдимият Г. е провел мануална терапия по отношение на Т. С. без да има право на това, и неправилното й извършване е довело до смъртта на С.. Това обстоятелство се извеждало и от заключението на СМЕ, което потвърждавало тезата, че е налице причинно-следствена връзка между получената от пострадалия травма, причинена от подсъдимия и настъпилата смърт. Повереникът намира за неправилни твърденията, че съдът се е позовал единствено на показанията на А. С., А. Т. и А. Т. досежно начина на проведения масаж, като в тази връзка са изложени подробни съображения. Посочени са и конкретни аргументи в подкрепа на приетата от съда петорна СМЕ. Относно присъдения размер на обезщетения за причинените неимуществени вреди се твърди, че съдът правилно е обсъдил и анализирал всички доказателства по делото, като е отчел емоционалната връзка между близките и пострадалия. Предлага на съда да остави в сила въззивното решение.
Гражданският ищец и частен обвинител А. Т. Х. не се явява, надлежно уведомен. Преди съдебното заседание е постъпило писмено възражение от неговия повереник – адв. И.. В него се посочва, че въззивното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Изложени са подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че съдът е достигнал до извод, че оплакванията на защитата са неоснователни, като е изложил подробни доводи, както от фактическа, така и от правна страна. Сочи се, че втората инстанция е допълнила доказателствената маса с разпитите на двамата свидетели С. и Г., като е направил и самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства. По отношение на твърденията във въззивната жалба, касаещи извършената манипулация с главата на пострадалия, повереникът – адв. И. посочва, че подсъдимият изобщо не е имал право да извършва тази манипулация, тъй като не е притежавал необходимата правоспособност. В тази връзка се заявява, че по безспорен начин е установено, че причиненото травматично увреждане на шийния отдел на гръбначния стълб се дължи единствено на рязко и силно огъване на шията назад, което говори за прилагане на този метод на лечение, поради това същият е бил длъжен и е следвало да предвиди и предотврати настъпването на последиците от деянието си. Обстоятелствено са изложени аргументи в противовес на посочените във въззивната жалба, касаещи свидетелските показания на А. С., А. Т. и А. Т., комисийната СМЕ и петорната СМЕ. Сочи се, че по делото безспорно е доказано, че подсъдимият не притежава правоспособност за извършване на определена медицинска дейност – в случая мануална терапия. Заявява се, че несъмнено е установена причинно-следствената връзка между травматичното увреждане, което подсъдимият е причинил на пострадалия и леталния изход от същото. Твърди се наличието на доказана престъпна съставомерност по чл. 123 ал. 2 вр. ал. 1 то НК. При определяне размера на предявените и приети от съда граждански искове и при индивидуализация на наказанието на подсъдимия, повереникът счита, че съдът аргументирано е изложил съображенията си за това. Прави се искане за оставяне в сила на въззивното решение.
Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави в сила въззивното решение. Акцентира върху това, че въззивната инстанция е обсъдила всички писмени и гласни доказателства по делото, и особено назначените експертизи, включително и петорната СМЕ, и е постановила изключително подробен и мотивиран съдебен акт. Допълва, че възраженията на защитата са били обсъдени и обосновано и мотивирано отхвърлени от съда, както и че е налице причинна връзка между извършените действия от подсъдимия Г. и причинената смърт на пострадалия С..
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
При първото разглеждане на делото, с присъда № 3/15.01.2015 г., постановена по НОХД № 158/2014 г., състав на Шуменския окръжен съд e признал подс. Д. Г. Г. за виновен в това, че на 18.03.2013 г. в [населено място] при извършване на масаж по непредпазливост причинил смъртта на Т. Х. С., настъпила на 02.04.2013 г., поради което и на основание чл. 122 ал. 1 от НК, го е осъдил и му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от четири години.
Със същата присъда е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 123 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По повод подадени въззивен протест и въззивни жалби от подсъдимия и тримата граждански ищци и частни обвинители, е образувано производство пред Апелативен съд – Варна, приключило с решение № 102/01.06.2015 г. по ВНОХД № 51/2015 г., с което първоинстанционната присъда е била изцяло отменена и делото е върнато за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство на Окръжна прокуратура – Шумен.
При второто разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, с присъда № 3/11.02.2016 г., постановена по НОХД № 320/2015 г., Шуменският окръжен съд e признал подс. Д. Г. за невиновен в това, че на 18.03.2013 г. в дома си в [населено място] на [улица], в качеството си на рехабилитатор - масажист, по непредпазливост причинил смъртта, настъпила на 02.04.2013 г. в [населено място], на Т. Х. С. чрез действия представляващи „мануална терапия”, спадащи към правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия лекар – специалист „Физикална и рехабилитационна медицина” и представляваща източник на повишена опасност, която нямал право да упражнява, поради липса на образователна квалификационна степен „магистър” по професионално направление „Медицина”, с което нарушил т. 3 от Раздел VІІ „Медицинска/лечебна дейност” от Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина”, в която е регламентирано, че „Високоспециализираните дейности се упражняват от лекари –специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с удостоверение за успешно завършен курс или програма за допълнителна квалификация, както следва: 3.1. мануална диагностика и терапия: мекотъканни техники /включително постизометрична релаксация - ПИР”, мануални тракции, мобилизации, манипулация, постманипулационно изследване”, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявените граждански искове.
С решение № 117 от 07.06.2016 г. по ВНОХД № 140/2016 г. Апелативен съд - Варна е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане на Окръжен съд – Шумен.
С присъда № 14/07.04.2017 г., постановена по НОХД № 242/2016 г./при последното трето по ред първоинстанционно разглеждане на делото/ по описа на Шуменския окръжен съд, подс. Г. e бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 123 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е осъден и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено за срок от четири години.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимият да заплати на А. Т. Х. сумата от 10 000 лв.; на А. Т. Х. сумата от 10 000 лв.; на А. А. С. сумата от 20 000 лв., представляващи претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумите, като отхвърлил същите за разликата до пълния им предявен размер, като неоснователни.
По повод подадени въззивни жалби от подсъдимия и тримата граждански ищци и частни обвинители, е образувано производство пред Апелативен съд – Варна, финализирало с решение по ВНОХД № 245/2017 г., предмет на настоящата проверка. С него първоинстанционната присъда е изменена в нейната гражданско-осъдителна част, като е увеличен размерът на присъденото обезщетение за нанесени неимуществени вреди на А. А. С., А. Т. Х. И А. Т. Х. на по 50 000 лева за всеки поотделно, както и размерът на държавна такса на 2000 лева, дължими от подсъдимия. В останалата част присъдата е потвърдена.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата на подсъдимия, подадена чрез защитника му, е основателна.
Върховният касационен съд констатира при проверка на атакувания съдебен акт наличието на особено съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на принципа на чл. 13 от НПК, изискващ от съда да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Съществената част от спора между страните по делото през неговото цялостно процесуално развитие пред три първи и три въззивни инстанции е била относно наличието и механизма на причиняване на травматичното телесно увреждане на Т. Х. и наличието или липсата на причинна връзка между него и смъртта на пострадалия. По делото на досъдсебното производство са били назначени две СМЕ - № 169/2013, изготвена от експертите Л., П. и С., и № 169/2013а, изготвена от експерта Л. /последната нямаща отношение към генезата на смъртта и недопустима като предмет, доколкото целта й е била установяване наличие на нарушени правила и норми на поведение/. При първото първоинстанционно разглеждане на делото по НОХД № 158/2014 г. на Шуменски окръжен съд е била изслушана първата експертиза и е назначена повторна СМЕ с експерти П., Х. и Х. /л. 148-161/, която също е изслушана. При второто първоинстанционно разглеждане на делото по НОХД № 320/2015 г. на ШОС отново е изслушана СМЕ от ДП и е назначена повторна СМЕ в състав: П., Х. и Х., която е депозирала заключение /л.88-103/, почти идентично с това по НОХД № 158/2014 по описа на същия съд. При третото първоинстанционно разглеждане на делото по НОХД № 242/2016 г. на ШОС /предмет на контрол от Апелативен съд – Варна при последното разглеждане и обект на настоящия касационен контрол/ е била изслушана СМЕ от ДП и е назначена повторна петорна СМЕ с експертен състав: Г., П., Х., Х. и З. /л. 46-96/. По заключението на тази експертиза в.л. Г. е застъпила особено мнение /л.99-101/. При последното разглеждане на делото не е изслушана и не е приобщена повторната тройна експертиза, изготвена в състав: Х., П. и Х., която е била допускана и изслушвана при предходните две първоинстанционни производства по делото. Въпреки настояването на защитата за приобщаването й към доказателствения материал, това не е сторено и от въззивния съд, постановил решението, предмет на настоящия касационен контрол. Изложените съображения от въззивния съдебен състав в подкрепа на отказа му да стори това, не почиват на закона и на материалите по делото, с което този състав е позволил делото да приключи пред инстанцията, пред която биха могли да се установяват фактите, без то да е изяснено обективно, всестранно и пълно. На първо място, не са правилни аргументите на въззивния състав, че заключението по повторната СМЕ в състав Х., П. и Х., след като е дадено по друго НОХД, а не непосредствено пред състава, разглеждащ третото по ред НОХД № 242/16 г., не съществува в правния мир и като такова не следва да бъде съобразявано. Няма спор, че съдът може да основава решенията си само въз основа на доказателствени материали, които той е събрал и проверил лично /чл.18 от НПК/. Това не означава, че когато той е наясно, че съществуват материали, събрани пред друг съд в рамките на същото наказателно производство, той следва да ги игнорира, тъй като по този начин не би могъл да обезпечи изпълнението на задължението си да достигне до обективната истина и да вземе решение съобразно изискването на чл. 14 от НПК – по вътрешно убеждение, което да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай първоинстанционният състав не е следвало да игнорира повторната тройна СМЕ не само, защото защитата е настоявала да се ползва от нея, но и защото самото държавно обвинение е обосновало фактическите си и правни изводи с нея /виж обвинителен акт, приложен по НОХД № 320/15г., стр. 8, по който е извършено и последното първоинстанционно разглеждане на делото/. В списъка към обвинителния акт експертите Х., П. и Х. са били посочени за призоваване, но въпреки това както желанието на обвинението, така и това на защитата, за тяхното изслушване е било игнорирано. Вярно е, че НПК не познава механизъм за приобщаване на експертно заключение, дадено пред друг съдебен състав, аналогичен на този по чл. 279 и чл. 281, но това не означава, че когато на съдебния състав е известно, че друг предходен състав по делото е допуснал и изслушал експертно заключение, той не би могъл да стори същото. Окръжен съд – Шумен не само по искане на страните, но и служебно е следвало да констатира този факт при условие, че повторната тройна експертиза е назначавана и изслушвана при двете предходни първоинстанционни разглеждания на делото, и сам да я назначи и изслуша отново. Като не е сторил това, а я е игнорирал, е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е нарушил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на важно обстоятелство от предмета на доказване по делото – причината за смъртта на Т. Х. и отношението към нея на проведената мануална терапия от подс. Г..
Налице е съществено процесуално нарушение, допуснато от предходната инстанция, и по отношение на анализа и оценката на изслушаните и приобщени по делото две СМЕ. Въпреки пространните мотиви на първоинстанционния съд в частта относно заключенията на експертите, дължащи се на буквален препис на техните заключения, без това да се налага от която и да е норма на процесуалния закон, те са лишени от аналитичност. Допълнението на експертите по първата СМЕ, направено при изслушването им в съдебно заседание /л.155-163/, а именно – че смъртта на Т. Х. може да се дължи и на инфекциозно заболяване, е отхвърлено като необективно, без да са посочени каквито и да е мотиви, а само с посочване на факта, че не е изяснен причинителят на инфекцията. Липсва анализ на петорната повторна СМЕ, а само на особеното мнение на в.л. Г., с което първоинстанционният съд е изразил несъгласие. В решението си въззивният съд не е отстранил този недостатък на мотивите /което е бил длъжен да стори предвид нормата на чл. 335 ал.3 от НПК/, но е допуснал и ново нарушение, като не е анализирал заключението на тройната СМЕ /от ДП/, въпреки пространните аргументи за необходимост от това, съдържащи се в допълнението към въззивната жалба. При наказателни производства като настоящото, при които отговорът на основните въпроси от предмета на доказване по чл. 102 от НПК зависи от експертни заключения, а с още по-голямо основание – когато те са противоречиви, променени във времето и с депозирано особено мнение, е наложително да се извърши задълбочен анализ на всички становища на вещите лица, а ако те са непълни /поради това, че не е установена причината за инфекцията/ или неясни /поради колебания дали инфекцията е съществувала преди травмата или е възникнала след това/ - да се използва правомощието по чл. 153 от НПК и да се назначи допълнителна експертиза, включваща широк спектър от вещи лица, които да дадат надлежен научен отговор.
По делото е налице изключително многообразие на експертните мнения по въпроса за причината за смъртта на Х., за наличието или липсата на инфекция, за нейния характер /бактериална или вирусна/, както и кога е възникнала тя – преди механичната увреда или след това. Първото експертно заключение, депозирано на ДП е заключило, че причината за смъртта е дихателна и сърдечна недостатъчност, провокирана от развилия се сепсис с тежко общо гнойно възпаление с гноен лептоменингит, менингоенцефалит, двустранна огнищна бронхопневмония, гноен перикардит. Като най-вероятен източник на инфекцията е посочен абсцедиралият кръвоизлив в шийната мускулатура. Травматичните увреждания в областта на шията, причинени от проведения масаж, са определени като „пусков механизъм“ и причина за усложненията, довели до смъртта на пострадалия /л. 106, т.І ДП/. В съдебно заседание по НОХД № 242/16 г. /л. 155 – 163/ същите експерти са заявили, че самият кръвоизлив не би могъл да предизвика гнойно възпаление, а е имало привнесена отвън инфекция, която в началото би могла да е била вирусна, а впоследствие – и бактериална. Изказват предположения, че при пострадалия е възможно първоначално да е била налице вирусна инфекция /предвид настинката, болките и сковаването във врата/, впоследствие да е проведен масажа за облекчаване на състоянието му, при който да е получена травмата, след което се е развила и бактериална инфекция. Заключението на петорната повторна СМЕ /в основния й четворен състав/ е, че травматичните увреждания на гръбначния стълб в комбинация с развилите се възпалителни усложнения /сепсис/ и прогресиращ мозъчен оток са довели до смъртта на пациента. В съдебно заседание /л.172 – 183/ тези експерти в лицето на в.л. З. /л.180/ разкриват следната генеза на смъртта: пациентът е бил с предшестваща хронична обструктивна белодробна болест, след увреждането на шийния дял е започнал прогресиращ мозъчен оток към главния мозък и това е довело до влошена вентилация на белия дроб, развитие на хипостатична пневмония, ендогенна инфекция, а впоследствие – и сепсис. Петият експерт от повторната експертиза – в. л. Г., е останала на особено мнение, като не приема диагноза „сепсис“, а смята, че при пострадалия е била налице тежка гнойна абсцедираща бронхопневмония на фона на тежък радикулит, а причинената травма при масажа категорично не е пряка и непосредствена причина за смъртта на Т. Х.. Основание за тези изводи й е дало извършеното хистологично изследване, при което е констатирано наличие на лимфоцитарен лептоменингит, което сочи на наличие на вирусна инфекция /л. 99-101/. При тези изключително противоречиви помежду си и вътрешно експертни заключения делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като не е попълнено с този доказателствен материал, който да позволи един единствен и несъмнен извод относно главния факт – коя е причината за смъртта на Х. и отношението на шийната травма към нейната генеза. Това е могло да бъде сторено от апелативния съд чрез назначаване на допълнителна експертиза с достатъчно широк експертен състав, на която да бъдат поставени ясни и конкретни въпроси и предоставени всички налични материали, включително и парафинови блокчета и хистологични препарати, изготвени при аутопсията на починалия Х. /вж л.14-17 от НОХД № 242/16 на ШОС/.
Като не е сторил това, въззивният съд прибързано е решил делото, нарушавайки правото на подсъдимия да се ползва от обосновани експертни изводи и лишавайки касационната инстанция от възможността да отговори на значителна част от доводите на жалбоподателя за причинната връзка между извършените действия от подс. Г. спрямо пострадалия Х. и смъртта на последния.
Двукратният отказ на въззивната инстанция за назначаване на допълнителна или повторна експертиза /веднъж по реда на чл. 327 от НПК и втори път в о.з. на 13.11.2017г./ на практика не съдържа мотиви, от които да се установи защо въззивната инстанция е приела липса на необходимост от попълване на делото с нова експертиза с оглед доказателствената претенции на подсъдимия. Съгласно чл. 107 ал.2 от НПК съдът събира доказателства по направени от страните искания. Това негово задължение е проява на принципа на чл. 13 от НПК за вземане на мерки от органа по ръководството и решаване на процеса за разкриването на обективната истина по делото. На него корелира правото на всяка страна в процеса да иска събирането на доказателства, които счита за необходими за постигането на тази цел, с оглед на своята функция в наказателния процес. В случая доказателствените искания на подалия жалба подсъдим са продиктувани от съдържанието на атакуваната присъда и анализа на експертните заключения, направен от първоинстанционния съд. Защитата на подсъдимия чрез правото й да иска събирането на доказателствени материали би се оказала безсмислена, ако въззивният съд безмотивно откаже да го уважи. Правомощието на въззивния съд да провежда въззивно съдебно следствие е предвидено, за да обезпечи изпълнението на принципа на чл. 13 от НПК и да даде възможност на страните за защитят своите интереси в процеса. Когато съдът не излага съображения защо не уважава исканията за събиране на нови доказателства, страните нямат процесуална възможност да излагат контрааргументи, с които отново да обосновават доказателствените си искания. Всеки съдебен акт следва да бъде мотивиран, за да осигури възможност на страните да определят процесуалното си поведение в хода на въззивния процес. В конкретния случай, отказвайки голословно да допусне събиране на доказателствения материал, поискан от подсъдимия, въззивният съд го е поставил в невъзможност да разбере коя е причината за отказа и евентуално да се опита да докаже тезата си с други способи. По този начин на част от доказателствените искания е получен отговор едва в съдебното решение, а други изобщо са останали без отговор. При това положение съществува сериозно съмнение дали съдът е положил всички процесуални усилия да достигне до обективната истина.
С оглед на това касационната инстанция намира, че соченото касационно основание в жалбата на подсъдимия по чл. 348 ал.1 т.2 е нелице – допуснато е във въззивното производство съществено процесуално нарушение на чл. 13 и 14 от НПК, довело до неизясняване на основни елементи от предмета на доказване – причината за смъртта на Т. Х. и отношението на получената шийна травма в резултат на проведения масаж от подс. Г. към нея. Това нарушение може и следва да бъде отстранено чрез връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, която да проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което да изслуша всички експертни заключения, изготвяни по делото в различните му стадии /по начина, посочен по-горе в настоящото решение/, да проведе разпит на експертите, да установи при тези от тях, при които е налице промяна на първоначално даденото становище, на какво се дължи тя и чрез назначаване на нова експертиза да установи: каква е хронологията на болестните и травматични изменения при пострадалия Х.; каква е причината за смъртта му; какви травматични увреждания са причинени при масажа; какъв е характерът на телесната повреда; има ли причинно-следствена връзка между масажа и причината за смъртта; правилно ли е било проведено диагностицирането и лечението на Х. на различните етапи; има ли пропуски на медицински лица или действия или бездействия, които биха могли да се свържат с настъпилия летален изход. На експертите задължително трябва да бъдат предоставени освен писмените материали по делото, записите на магнитен носител на извършените образни изследвания, така и парафиновите блокчета и хистологични материали, изготвени при аутопсията на Т. Х.. В експертния състав следва да бъдат включени достатъчно широк кръг специалисти по обща и клинична патология, по инфекциозни болести, невролог, неврохирург, по образна диагностика, съдебен лекар, а при необходимост и други. За обективността на експертизата специалистите не следва да бъдат измежду тези, които вече са изготвяли експертни заключения по делото.
При новото въззивно разглеждане на делото подсъдимият Г. следва да бъде приканен да даде обяснения. Пред първоинстанционния съд /л. 184 т.ІІ/ той е отказал да дава такива, като е заявил, че „се придържа“ към предходните такива. Последните са дадени по НОХД № 320/15 г. /л.221/, но съдът не ги е приобщил към доказателствения материал по последното първоинстанционно дело. Въпреки това, в мотивите си се е позовавал на тях /л. 25-26/, без да е спазил процесуалния ред на чл. 279 ал.1 т.4 от НПК. С това е допуснал съществено процесуално нарушение, което обаче е отстранимо при новото въззивно разглеждане на делото.
Констатираните съществени процесуални нарушения са основания за отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд от етапа „допускане на доказателства“. Те са пречка касационната инстанция да вземе отношение по доводите за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание на подс. Г., но те задължително следва да бъдат обсъдени от новия въззивен съдебен състав.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.5 от НПК
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 5/15.01.2018 г., постановено по ВНОХД № 230/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |