Ключови фрази
Иск за установяване на престъпно обстоятелство * отрицателен установителен иск * корекция на сметка * електроенергия


2
2

Р Е Ш Е Н И Е

№173

гр. София,16.12.2015


В ИМЕТО НА НАРОДА




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 25 ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА


и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3262/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на [фирма]-гр. Т. срещу решение №224/ 25.07.2014 г. по в.гр.д. № 274/14 на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 295 от 21.03.2014 г. на ОС-Варна по т.д. №2196/2013 г.. С потвърденото решение е отхвърлен отрицателният установителен иск на касатора срещу [фирма]- [населено място] за признаване недължимостта от страна на ищеца на сумата от 84 798,43 лева- стойност на консумирана от ищеца ел. енергия по корекция на сметка за периода 16.02.2013 г. -17.07.2013 г.. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
С определение №424 от 16.07.2015 г. постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в съответната част на основание чл.280 ал.1, т.2 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл.98а ал.2,т.6 и чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ и приемането на новите ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г. при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия/ОУ/ на ДПЕЕЕМ на [фирма], с оглед противоречие на обжалваното съдебно решение с влязло в сила на 29.05.2014 г. Решение №585/16.04.2014 г. по в.гр.д. № 326/2014 г. на ОС-Варна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се основава на това, че ищецът е потребител на електрическа енергия с клиентски и абонатен номер като собственик на търговски обект-хотел в [населено място]. Съгласно чл.104а от ЗЕ отношенията между страните се регулират от ОУДПЕЕЕМ на [фирма], одобрени с Решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г., които, според съда, са задължителни в отношенията между страните по спора, доколкото последните са търговци и за тях е приложима разпоредбата на чл.298 ал.1, т.2 ТЗ. Според решаващия състав няма пречка извършването на едностранни корекции на сметките на потребителите за период след 17.07.2012 г., когато е влязло в сила изменението на чл.98а ал.2,т.2 и .6 б. Б ЗЕ и чл.104а ЗЕ, които нови разпоредби уреждат правото на доставчиците на ел.енергия да правят такива корекции. Последните следва да се извършват въз основа на Правилата за измерване на количествата ел. енергия/ПИКЕЕ/, действащи за процесния период, т.е. тези одобрени с Р №П-1/10.04.2007 г. на ДКЕВР/обн. ДВ бр.38/11.05.2007 г./ и отменени на 12.11.2013 г.., към които, според решаващия състав, препраща чл.98а ал.6 ЗЕ във връзка с чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ.Посочените ПИКЕЕ в чл.45 от своя страна препращат към цитираните по-горе Общи условия/ОУ/ на ДПЕЕЕМ на [фирма], одобрени с Решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г.-чл.38 във връзка с чл.34,35 и чл.24 от същите. Ето защо и доколкото, според съда, по делото е доказано по категоричен начин оказване на нерегламентирано въздействие върху средството за техническо измерване /СТИ/: унищожени пломби, осъществен достъп до вътрешността на електромера и монтиране на допълнително устройство, което при включване изкарва СТИ от класа на точност, според параметрите установени от вещото лице по СТЕ, потребителят на ел.енергия следва да отговаря спрямо доставчика за неизпълнение на задълженията си по договора /Общите условия /да не въздейства върху СТИ. С оглед изложеното и отрицателният установителен иск за недължимостта на сумата по корекционната сметка е отхвърлен като неоснователен.
По правния въпрос от значение за изхода по спора:
С решение № 111/17.07-2015 г. на ВКС, Първо т.о. по т.д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК е уеднаквена противоречивата практиката на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. При произнасянето си състава на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че със ЗИД на Закона за енергетиката/ДВ бр.54/12 /в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия , ако е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ: т.е . само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента , че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на Закона за енергетиката/ДВ бр.54/12 /в сила от 17.07.2012 г., както съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел.енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Настоящият състав на Второ т.о. на ВКС напълно споделя така формирания отговор на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване намерил израз в решение № 111/17.07-2015 г. на ВКС,Първо т.о. по т.д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е основателна.
В случая спорът се свежда до въпроса за действието, съответно приложението за процесния период: 16.02.2013 г. -17.07.2013 г. на заварените от изменението на чл.98а ал.2,т.2 и .6 б. Б ЗЕ и чл.104а ЗЕ Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на Е.ОН България Продажби АД / сега [фирма] , одобрени с Р №ОУ -061 на ДКЕВР от 07.11.2007 г. и на ПИКЕЕ/, одобрени с Р №П-1/10.04.2007 г. на ДКЕВР/обн. ДВ бр.38/11.05.2007 г./ и отменени на 12.11.2013 г..
В действителност параграф 199 ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на Е.ОН България Продажби АД / сега [фирма]/-, обаче не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своята правна природа същите представляват договор. Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. в ал.1,т.6 като необходимо задължително съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане в съдържанието им и на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки,съгласно чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ , одобрени с Р №ОУ -061 на ДКЕВР от 07.11.2007 г./ в чл.24 ал.2 от тези ОУ е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това/. Следователно, с оглед отговора на правния въпрос и произнасянето на цитираното решение по чл.290 ГПК дружеството [фирма] не е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ: предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. От изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав , пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 ЗЕ: да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция .
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени, ведно с потвърденото с него първоинстанционно и ВКС следва да се произнесе по същество на спора като уважи отрицателния установителен иск.
По отношение на разноските :
Ответникът по касация следва да заплати на касатора и разноските пред трите инстанции, които възлизат на: 9 397 лева, общо-пред първа инстанция, 7 695,97 лв.-пред втора и 7695,97 лв.-пред ВКС или общо в размер на 24 788,94 лева, за което е направено съответно искане и са представени са доказателства за плащане и списъци по чл.80 ГПК пред всяка една инстанция.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение



Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №224/ 25.07.2014 г. по в.гр.д. № 274/14 на Варненски апелативен съд , както и потвърденото със същото първоинстанционно решение № 295 от 21.03.2014 г. на ОС-Варна по т.д. №2196/2013 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателния установителен иск на [фирма]-гр. Т. срещу [фирма]- [населено място], че ищецът не дължи на ответника сумата от 84 798,43 лева по корекция на сметка като стойност на консумирана от ищеца електрическа енергия за периода 16.02.2013 г. -17.07.2013 г..
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на [фирма]-гр. Т. разноските пред трите инстанции, общо в размер на 24 788,94 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.