Ключови фрази
Кумулации * намаляване на увеличението на определеното общо наказание

Р Е Ш Е Н И Е


№ 272

гр. София, 29 май 2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА
КЕТИ МАРКОВА


при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 850/ 2012г.

Производството е образувано, на основание чл. 419 и сл. НПК, по искане на осъдения И. Й. С., от [населено място], за възобновяване на НЧД № 18/ 2012г., по описа на Видинския районен съд, проверка на постановеното същото дело, влязло в сила определение от 31. 01. 2012г., и намаляване размера на определеното общо наказание. От лаконичното и твърде общо съдържание на депозираното саморъчно изготвено искане на осъденото лице (неправилно наименувано жалба), се извежда основанието за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК- поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание пред ВКС от осъдения И. Й. С. и назначения му в настоящото производство служебен защитник, с уточнението, че се иска единствено отмяна на приложението на чл. 24 НК, водещо до намаляване на размера на подлежащото на изтърпяване общо наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като няма допуснато нарушение на закона, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на осъдения И. Й. С. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, искането е частично основателно.
С атакуваното определение от 31. 01. 2012г., постановено по НЧД № 18/ 2012г., Видинският районен съд е групирал наказанията, наложени на осъдения И. Й. С., от [населено място], като му е определил едно общо наказание, в размер на най- тежкото, между тези, наложени му по НОХД №№ 1081/ 2011г., 1305/ 2011г., 993/ 2011г. и 893/ 2011г., всички на РС- гр.Видин, а именно- две години лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК.
На основание чл. 24 НК е увеличил така определеното общо наказание с още една година, или подлежащото на изтърпяване наказание лишаване от свобода, е общо в размер на три години.
Определил е, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”.
Определението не е обжалвано, влязло е в сила при условията на чл.412, ал. 2, т. 3 НПК, и не е проверявано по касационен ред.
В съответствие със закона РС- гр.Видин е заключил, че всички престъпления, предмет на цитираните четири отделни наказателни дела, са извършени от осъденото лице в условията на съвкупност, т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Следователно, изводът, че наложените наказания подлежат на групиране, по правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е законосъобразен. Определеното по съвкупност общо наказание, а именно- две години лишаване от свобода, е в размер на най- тежкото между наложените му с отделните присъди, поради което в тази си част определението е правилно.
Принципно законосъобразно районният съд е увеличил наказанието на С., на основание чл. 24 НК, като е отчел многобройните му минали осъждания, в голямата си част преимуществено за извършени престъпления срещу собствеността, сочещи на трайно изградени престъпни навици, при което правилно е заключил, че постановените срещу него осъдителни присъди не са произвели в достатъчна степен своя възпитателен и превантивен ефект. Поради това, като е отчел всички релевантни обстоятелства, съобразявайки реализиране целите на чл. 36 НК, съдът е увеличил размера на определеното общо наказание. Отмервайки обаче размера на увеличението, допуснато на основание чл. 24 НК, в максимално допустимия от закона- 1/ 2 от този на определеното общо наказание, в недостатъчна степен той е съобразил конкретната степен на обществена опасност на отделните деяния, изводима от техните специфични особености, включително невисоката стойност на предмета на престъпните посегателства, поради което същият се оказва завишен, а поради това и явно несправедлив.
Предвид гореизложеното, съобразно правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, като констатира, че основанието за ревизия на влезлия в сила съдебен акт е в полза на осъдения, ВКС в настоящия си състав прие, че следва да измени по реда възобновяването проверяваното определение по НЧД № 18/ 2012г., по описа на РС-гр.Видин, единствено в частта му, с която на основание чл. 24 НК, определеното по съвкупност общо наказание, в размер на две години лишаване от свобода, е увеличено с още една година, като постановеното увеличение бъде намалено на шест месеца, или подлежащото на изтърпяване общо наказание, съобразно приетото от настоящата инстанция, възлиза общо на две години и шест месеца. В останалата си част искането за възобновяване на делото е неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО влязлото в сила определение от 31. 01. 2012г., на Районен съд- гр.Видин, постановено по НЧД № 18/ 2012г., по описа на съда, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 24 НК, определеното на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание на осъдения И. Й. С., от [населено място]- две години лишаване от свобода, е увеличено с една година, като НАМАЛЯВА размера на постановеното увеличение- на ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на осъдения И. Й. С., в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: