О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 318 [населено място], 14.06. 2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав: Председател:КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове:Л. Б. С. Д. при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 170 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Г. срещу определение № 5 от 3.01.2011 г. по гр.д. № 156/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7573/26.10.2010 г. по гр.д. № 2474/2010 г. на Благоевградския районен съд, с което на основание чл. 129, ал. 4 ГПК е върната исковата молба по предявения инцидентен установителен иск от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] и е прекратено производството по делото. Писмен отговор от ответниците по частната жалба не е постъпил. По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Към нея е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл неправилно по процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно налице ли е изискване за предявяване на инцидентен установителен иск с отделна искова молба, или е достатъчно заявяването му в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК. Доводите на жалбоподателя очертават хипотезата за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което е потвърдено определението за връщане на исковата молба по предявения от жалбоподателя инцидентет установителен иск, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. След преценка доводите на жалбоподателя и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт, но не на основанията релевирани от жалбоподателя и по въпроса, поставен от него, а на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид разрешението дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1 и свързано със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, респ. и определения във всяко положение на делото, т.е. и във фазата по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая се касае за допустимостта на въззивното определение, с което съдът е потвърдил първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и прекратено производството по предявения инцидентен установителен иск, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че определението на Благоевградския районен съд, с което е върната исковата молба и прекратено производството по предявения инцидентен установителен иск e правилно, тъй като установителния иск е останал неуточнен и в указания срок не са отстранени нередовностите му според дадените от първоинстанционния съд указания. Обжалваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Гр.д. № 2474 /2010 г. по описа на Благоевградския районен съд е образувано по предявения от [фирма], [населено място] срещу М. В. Г., С. М. Гарванова, М. М. Г. и М. М. Гарванова иск за обявяване за недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба, обективиран в Н.А. № 119/2010 г. на нотариус К. М., с район за действие Б., на основание чл. 135 ЗЗД. По реда и в срока на чл. 212 ГПК ответникът М. М. Г. е предявил инцидентен установителен иск, с искане да се признае за установено по отношение на [фирма], че между него и М. В. Г. не е учредено и не е съществувало валидно заемно правоотношение по договор за паричен заем от 29.09.2004 г. Поради неотстраняване в указания срок недостатъците на тази искова молба първоинстанционният съд с определение от 26.10.2010 г. я е върнал и е прекратил производството по този иск, на основание чл. 129, ал. 4 ГПК. Това определение е обжалвано от ответника-ищец по инцидентния установителен иск и с атакуваното определение въззивният съд го е потвърдил. Въззивното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима частна жалба. Това е така, тъй като както се посочи по-горе, в случая не са налице условията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – определението за връщане на инцидентния установителен иск не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по първоначалния иск и в нормата на чл. 212 ГПК не е предвидено обжалване на постановения съдебен акт. Касае се за последващо обективно съединяване на нововъведени искове, по които би могло да бъде образувано отделно производство. Т.е. не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Установяване съществуването или несъществуването на твърдяното спорно правоотношение може да стане и в отделно исково производство. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че въззивното определение като постановено по недопустима жалба е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на жалбата срещу определението на първоинстанционния съд. Последната като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Благоевградския окръжен съд № 5/03.01.2011 г. по ч.гр.д. № 156/2010 г., с което е потвърдено определение № 7573/26.10.2010 г. по гр.д. № 2474/2010 г. на Благоевградския районен съд, с което на основание чл. 129, ал. 4 ГПК е прекратено производството по предявения инцидентен установетелен иск от М. М. Г. срещу [фирма], [населено място], с правно основание чл. 124, ал.1ГПК. ОБЕЗСИЛВА определение № 5 от 3.01.2011 г. по ч. гр.д. № 156/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. М. Г. от [населено място] срещу определение № 7573/26.10.2010 г. по гр.д. № 2474/2010 г. на Благоевградския районен съд, с което на основание чл. 129, ал. 4 ГПК е прекратено производството по предявения инцидентен установителен иск от М. М. Г. срещу [фирма], [населено място]. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :