Р Е Ш Е Н И Е № 134 София, 11 април 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 73/2012 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1998/2011 година, по описа на Пловдивския окръжен съд от осъдения Х. Т., чрез защитника му адвокат Б. З. от Пловдивския АК. В искането, като предпоставка за допустимостта му са въведени две касационни основания – за допуснато нарушение на материалния закон по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. По първото основание се оспорва приложимостта на чл. 325 ал. 3, във вр-. с ал. 2 от НК, като правна квалификация на приетата фактическа обстановка, вместо нормата по чл. 270 от НК. По второто основание се твърде, че въззивният съд не е дал достатъчно аргументиран отговор на доводите на защитата по приложението на материалния закон. Пред касационната инстанция осъденият Т. се явява лично и с упълномощения за това производство адвокат Б. З.. Последният поддържа искането за възобновяване на наказателното производство и по-конкретно това за изменение на въззивното решение с приложение на по-благоприятния закон – чл. 270 от НК. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: При проверката по делото се установи, че с присъда № 463 от 14.10.2011 година постановена по н о х д № 6888/2011 година от състав на Пловдивския районен съд, осъденият Х. Т. е бил признат за виновен в това, че на 10.10.2011 година в гр.Пловдив, при условията на повторност е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт – прест. по чл. 325 ал. 3, във вр. с ал. 2 и чл. 28 от НК. Наложено му е наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59 ал. 2 е приспаднато времето на задържането му под стража. Въззивният съд потвърдил тази присъда, като в мотивите си обърнал внимание на районния съд за необходимостта да се произнесе по реда на чл. 306 от НПК с определение относно приложението на чл. 68 ал. 1 от НК, тъй като деянието е извършено в изпитателния срок на условно отложено наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по н о х д № 2729/2009 година по описа на Пловдивския районен съд. Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила с постановяване на въззивното решение. Искането за възобновяване на въззивното производство е направено в изискуемия се шест месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК и е процесуално допустимо. По същество искането е частично основателно. Не е основателно възражението свързано с довода за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 339 ал. 2 от НПК. Видно от съобразителната част на въззивното решение, проверяваният съд е изложил макар и лаконични мотиви в подкрепа извода на първостепенния съд за правната квалификация на приетата от двете инстанции фактическа обстановка. Поради това, отговор на възражението на защитата по приложението на материалния закон има, а доколко той кореспондира с установените факти по делото е въпрос, който следва да бъде разгледан в аспекта на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. От фактическа страна по делото е установено, че подсъдимият е започнал да отправя обидни изрази спрямо полицейските служители и да оказва съпротива на разпореждането им да ги съпроводи до съответното РПУ за съставяне на предупредителен протокол по чл. 56 от ЗМВР, след като те са започнали проверката на личните карти на присъстващите лица в апартамента, в които е бил и подсъдимия. Поведението му преди това се е изразявало в това, че „гледал лошо” полицейските служители и им отправял репликите „Кои сте вие. Нямате право.” Съгласно задължителните указания в Пленумно постановление № 2/1974 г. на ВС, за да съставомерно деянието хулиганство по втората му алинея на чл. 325 от НК – съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е започнало преди намесата на органите на властта и да продължи и след тяхната намеса. Описаното във фактическата обстановка „буйство” от страна на подсъдимия, представлява съпротива срещу орган на власт, но за да е съставомерно деянието като престъплението „хулиганство” е необходимо извън него и преди това да е имало други противообществени прояви от страна на подсъдимия, до степен с тях грубо да се нарушава обществения ред и да се изразява явно неуважение към обществото. С описаните факти във въззивното решение, свързани с поведението на осъдения при посещението на полицейските служители в апартамента, действията на Х. Т. са били насочени не против реда и общественото спокойствие, а против реда на управлението. Конкретният адресат, конкретния повод за действията му, така като са установени от фактическа страна, са израз на незачитане и противопоставяне на дейността на държавните органи, каквито са служители на МВР. Затова той е осъществил състава на друго по-леко наказуемо престъпление - това по чл. 270 ал. 1 от НК. Касационната инстанция има правомощие по реда на възобновяването да измени въззивното решение, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и съответно да намали размера на наложеното наказание. Налице е и допълнителното изискване на чл. 425 ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като това очевидно е в полза на осъдения. За престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и алтернативно – глоба в размер от 500 до 1000 лева. По съображенията изложени вече от предходните инстанции, свързани с личността на осъдения и съдебното му минало, по критериите на чл. 54 от НК и с оглед целите на наказателната санкция, наказанието му следва да се определи по първата алтернатива - лишаване от свобода, а размерът му под средния – осем месеца лишаване от свобода. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в н о х д № 1998/2011 година, по описа на Пловдивския окръжен съд и ИЗМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 416/20.12.2011 година, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието като престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК и оправдава Х. Н. Т. по обвинението в престъпление по чл. 325 ал. 3, във вр. с ал. 2 и ал. 1 и чл. 28 ал. 1 от НК; НАМАЛЯВА наложеното му наказание на осем месеца лишаване от свобода. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: