Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 1834_10_dec_290gpc_284(2)zzd.doc Р Е Ш Е Н И Е № 466 С., 24.11. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1834 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. К. срещу въззивно решение от 28.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 264 /2010 г. на Софийски апелативен съд, г.о., ІV с-в., с което е потвърдено решение от 04.02.2010 г. по гр.д. № 3109 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., І – 2 с-в., с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу К. У. С. с правно основание чл.284,ал.2 ЗЗД за сумата 13,000 евро - частичен иск от пълния размер 25,000 евро. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 754 /26.05.2011 г. по процесуално-правния въпрос: допустимо ли е във въззивното производство по ГПК от 2007 г. (по реда на ограничения въззив) въззивният съд да допусне преразпит на свидетел – доказателство, поискано с въззивната жалба, ако жалбоподателят не е поискала от първоинстанционния съд поправка на протокола, обективиращ разпита на свидетеля, нито е поискала неговия преразпит от първоинстанционния съд, за който е прието, че e от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и осъществява основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касационните оплаквания са за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и нарушения на материалния закон, които ще бъдат разгледани по-долу. К. У. С. оспорва касационната жалба. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведения въпрос настоящият състав намира, че : Производството е изцяло по ГПК от 2007 г.. Съгласно правилата на този кодекс и в по-точно съгласно чл.266 от него, в случаите, когато първоинстанционният съд е разпитал свидетел и жалбоподателят не е поискал от първоинстанционния съд поправка на протокола, обективиращ разпита на свидетеля в срока и по реда на чл.151 ГПК, нито е поискал неговият повторен разпит от първоинстанционния съд на основание чл.171,ал.2 ГПК, а с въззивната си жалба иска от въззивния съд да разпита повторно същия свидетел за същите обстоятелства, като се позовава на непълноти в протокола, жалбоподателят всъщност иска събирането на доказателствено средство, което е могъл да посочи в срок в първоинстанционното производство и случаят попада в забраната но чл.266,ал.1 ГПК. В случая не са налице предпоставките на сочене на ново обстоятелство, нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което и не са налице предпоставките на чл.266,ал.2 и ал.3 ГПК за допускане на повторен разпит на свидетеля за обстоятелствата, за които е бил разпитван в първата инстанция. Към това следва да се отбележи че въпросът за повторното изслушване от съда на свидетели и вещи лица съгласно чл.171,ал.2 ГПК е предоставен изцяло на свободната преценка на съда и определенията, с които той разрешава тези въпроси, са изключени от инстанционен контрол. Настоящият състав намира, че соченото от жалбоподателя разрешение, прието в т.6 (и т.7) от ТР № 1 /04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство, се отнася само до „пълния въззив”, уреден при възстановяването на въззивното обжалване през 1997 г. с измененията в ГПК от 1952 г. (отм.), който не е възприет в ГПК от 2007 г., с който е уреден „ограничен въззив”, като последица от концентрационното начало чрез въведените преклузивни срокове. Поради което и това разрешение е неприложимо към висящия спор, който се разглежда изцяло по правилата на ГПК от 2007 г., то не се отнася до въззивното производство по ГПК от 2007 г. По обжалваното решение : Искът е основан на твърдения, че страните са граждани на И., които решили да сключат брак и да се установят да живеят в Р. България, на 21.07.2006 г. ищцата превела на ответника от собствена банкова сметка в И. собствената си парична сума 25,000 евро по уговорка с ответника да закупи на нейно име в Р. България жилище, през 2007 г. двамата сключили брак, който в момента е дълбоко и непоправимо разстроен и страните живеят разделени, до момента ответникът не е купил жилище, но отказва да върне парите. Ответникът оспорва иска с твърдения, че парите били дарени на двамата при техния годеж и са използвани за издръжката на ищцата от ответника. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е установено твърдяното от ищцата основание на иска. По наведените касационни основания и по съществото на спора (по основателността на иска): Основателен е доводът, че извършеният на 21.07.2006 г. банков превод от сметка на ищцата в И. по сметка на ответника в България на сумата 25,000 евро е извършен преди брака между двамата и при липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че преведените пари са собственост на ищцата. При дадения по-горе отговор на въпроса следва да се приеме, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилото на чл.266 ГПК, като е отказал преразпит на свидетеля О. С.. Основателен е обаче доводът за необоснованост - че от отразеното в протокола се установява, че страните са посещавали свидетеля, който е строителен предприемач, много пъти още от 2006 г. (преди сватбата им), няколко пъти разглеждали проекти на строените от него жилища и в присъствието на ответника ищцата заявила намерението на двамата да купят жилище от свидетеля с пари от И.. Основателен е и доводът, че при съвкупна преценка на показанията на този свидетел с документа за извършения на 21.07.2006 г. (преди брака) банков превод от сметка на ищцата в И. по сметка на ответника в България на сумата 25,000 евро (л.6) и на изходящия от банката на ищцата документ от 21.04.2009 г., (л.30), с който се потвърждава, че този превод е извършен от сметка на ищцата с посочен номер и че преди извършването на превода ищцата е била запитана от служители на банката за целта на извършвания от нея превод чрез формуляр (банков документ), в който тя е посочила (написала), че целта на трансфера (превода) е за придобиване на собственост, се доказва твърдяното от ищцата основание на превода и то именно за придобиването на нейно име на жилище, а не на друго имущество. Този извод не се променя от отразената в документа от 21.04.2009 г. забележка, че информацията в него се дава единствено за ползване от титуляра на сметката (обичайна в кореспонденцията между банка и неин клиент и съответна на поверителността и консерватизма на банковата дейност) и от правилния извод на въззивния съд, че документът не е официален и не доказва с обвързваща материална доказателствена сила удостоверените с него факти. Така е, защото не само официалните, но и частните документи са годни доказателствени средство и съдът следва да преценява доказателственото значение на документа по свое вътрешно убеждение и заедно с другите доказателства по делото. Настоящият състав приема тези факти за доказани именно при съвкупна преценка на събраните доказателства. При тези изводи за необоснованост спорът следва да бъде разгледан по същество. Настоящият състав намира, че ответникът (по иска), не е провел насрещно доказване на твърдението си за наличие на друг произход и друго основание за паричния превод. Той не е посочил и представил никакви доказателства за това, че преведените по негова сметка пари са получени от дарения по повод на годежа на страните, нито е представил някакви доказателства, че е теглил пари от банковата си сметка, по която е получил парите от превода, по време на съвместното си съжителство и брака си с ищцата, за да я издържа, до раздялата им, за която страните не спорят, че е настъпила през ноември 2007 г. Следва да се отбележи, че доведеният от ответника свидетел С. Ш., негов приятел отпреди брака, твърди пред съда (л.46), че знаел от ищеца, че по време на брака на страните К. С. му казал, че работи за бащата на Х. К. и че двамата се издържат с доходи, които са осигурени от баща и. Тези твърдения са за неизгодни за ответника обстоятелства и следва да бъдат кредитирани за разлика от твърденията на свидетеля, че ответникът му споменал, че за издръжката си харчат и пари от годежа, които са за изгодни за ищеца обстоятелства (доколкото той успее да докаже, че получените от паричния превод пари са именно с такъв произход), за които свидетелят няма непосредствени впечатления, но не се подкрепят от други доказателства по делото. Не представляват насрещно доказване и представените два нотариални акта (л.20 и л.21) за придобити на името на К. С. две ниви в землището на Д. (В. област) на 26.10.2007 г., нито на лек автомобил с регистрация на 26.06.2007 г. (л.19), за който не е доказано кога е придобит и посредством какъв придобивен способ, доколкото не е доказано, че са купени с пари от банковия превод, нито в изпълнение на уговорката между страните за закупуване на жилище на името на ищцата или за използването на тези пари за такива покупки. От изложеното следва извод за основателността на частичния иск, а от правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен. С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя ответникът да бъде осъден да и заплати всички направени от нея разноски е основателно, тя не е представила списък за разноски, съдът ги изчислява по представените документи за това, че са извършени, в размер на 2,065.55 лева за държавни такси и 3,000 лева за процесуално представителство (чието заплащане е отразено в договора за това). С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 264 /2010 г. на Софийски апелативен съд, г.о., ІV с-в. Вместо това постановява: Осъжда К. У. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.8, ап.38, да заплати на Х. К., гражданка на И., [дата на раждане] , с адрес : И., [населено място], [улица], и със съдебен адрес : С., [улица], № 38, партер, чрез адв. А. Н. Д., на основание чл.284,ал.2 ЗЗД сумата 13,000 (тринадесет хиляди) евро - частичен иск от пълния размер 25,000 (двадесет и пет хиляди) евро, ведно със законната лихва върху 13,000 евро, считано от датата на предявяването на иска на 06.04.2009 г. до окончателното изплащане и ведно със сумата 2,065.55 лева (две хиляди и шестдесет и пет лева и 55 стотни) разноски за държавни такси и сумата 3,000 (три хиляди) лева за процесуално представителство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.