Р Е Ш Е Н И Е   №177   гр. София, 13.07.2010 год.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ                                                        ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                             ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ   при участието на секретаря Т. Иванова, като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 745 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Й. Т. и Д. Т. Т. против решение № 219 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 224/2008 год. Бургаският окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 29.05.2008 год. по гр. д. № 2950/2007 год. на Бургаския районен съд и допълнителното решение към него и вместо това е постановено друго, с което въззивният съд признал на ищеца П. Т. П. правото на изкупуване на имот, представляващ 179.28/610.40 ид. ч. от дворно място, за което е отреден имот с пл. № 2* в кв. 19 по плана на гр. Б., част от бивш парцел **** в кв. 14 с площ 610.40 кв. м., от който по действуващия ПУП на ЦГЧ са обособени УПИ * – 2290, УПИ * и част от УПИ * в кв. 19, както и жилището на първия жилищен етаж с площ 112 кв. м. от построената в имота двуетажна жилищна сграда, заедно със западното мазе с площ 18 кв. м., който имот е описан в нот. акт № 34/2005 год. за сумата 38 571.70 лв. и допуснал изкупуването му чрез заместване на купувача по него Д. Т. Т. от ищеца П. Т. П. със заплащане от последния на заплатените от купувача по нотариалния акт суми в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. Касаторите поддържат съображения за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и молят за неговата отмяна с присъждане на направените по делото разноски. Ищецът П. Т. П., чрез пълномощниска си адв. Д. Д. , оспорва жалбата по съображенията в писмения му отговор. С определение № 925 от 13.10.2009 год. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречиво произнасяне по въпроса за приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза на продажба на обект в етажна собственост, каквато е налице с оглед разделната собственост на отделните етажи в сградата, въз основа на представената от касаторите към изложението им съдебна практика. В приложените решения № 45/60 год. и № 53 по гр. д. № 1094/99 год. на ІV г. о. на ВКС е прието, че в този случай съсобствеността върху дворното място го прави обща част към сградите, респ. към отделните обекти в сграда, като произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е в противоречив смисъл. По въпроса за наличие на съсобственост между страните и върху първия етаж от сградата, вследствие приращение върху пристройката към него, въззивният съд се е произнесъл в противоречие на представените решения № 585 по гр. д. № 248/2003 год. и № 3* по гр. д. № 1817/72 год.на І г. о. на ВС, в които е прието обратното разрешение. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за изкупуване на продадения с нот. акт № 34/2005 год. имот е бил отхвърлен, въззивният съд приел, че е налице съсобственост в имота, представляващ УПИ * – 2290 в кв. 19 по сега действуващия план на града, както и на първия жилищен етаж от построената в него двуетажна сграда с оглед липсата на учредено право на пристрояване на технически обособимата в отделен обект пристройка, функционално свързана с този етаж, съгласно чл. 92 и чл. 97 ЗС. Тъй като първите двама ответници са продали на другите двама своята част от горния имот, без да предложат на ищеца да я купи при същите условия, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, то и съдът намерил за основателен предявеният от последния иск за изкупуването й по чл. 33, ал. 2 ЗС. По въпроса за наличието на съсобственост между ищеца и първите двама ответници в дворното място и първия жилищен етаж, предмет на продажбата между ответниците, настоящият състав намира за правилна съдебната практика, обективирана в приложените от касаторите съдебни решения, съгласно чл. 291, т. 1 ГПК. Съображенията за този извод са следните: При наличие на отделни самостоятелни обекти – етажи от жилищна сграда, принадлежащи на отделни собственици, дворното място, в което тази сграда е построена, има обслужващо я предназначение и представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Разпоредбата на чл. 33 ЗС е неприложима при продажба на един от обектите в тази етажна собственост, като хипотезата е аналогична на тази, при която в съсобствен парцел ****ъществуват две или повече сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на мястото. Отделната собственост върху самостоятелните обекти обуславя статута на дворното място като обща част към тях, тъй като има предназначение да обслужва същите с оглед използуването им. В случая дворното място следва съдбата на сградата, съответно на отделните части от тая собственост на различните собственици, поради което и е недопустим иск за делба, съгласно разясненията в т. 1, б. „е” ППВС № 2/82 год. Това означава, че в тази хипотеза е неприложим и чл. 33, ал. 2 ЗС, отнасящ се само до обикновената съсобственост. При етажната собственност всеки от етажните собственици може да се разпореди с правото си на собственост върху притежавания от него самостоятелен обект, без да иска съгласието от останалите етажни собственици, тъй като идеалните части от дворното място и от другите общи части се прехвърлят заедно с обекта, към който принадлежат по разпореждане на закона. По въпроса за наличие на съсобственост върху първия етаж от сградата въз основа на пристроеното към него, без съгласието на единия съсобственик в дворното място, настоящият състав приема за правилна съдебната практика, обективирана в представените от касаторите решения. Така в решение № 3* по гр. д. № 1817/72 год. на І г. о. на ВС е прието, че собствеността върху пристроеното към сградата помещение, когато архитектурно то е изградено като част от старо жилище, принадлежи на собственика на това жилище, а не на собствениците на мястото, както въззивният съд в обжалваното решение е приел, че пристроеното, без учредено право на пристрояване, което да дерогира приращението, е довело до възникване на съсобственост върху целия отделен етаж, съгласно чл. 97 ЗС с оглед функционалната обвързаност с него. Въз основа на изложените съображения по чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав намира касационната жалба на касаторите Г. и Д. Т. за основателна. Установено е по делото, а не се оспорва и от ищеца, че въз основа на решение по гр. д. № 20/88 год. на Бургаския районен съд е възникнала отделна собственост върху самостоятелни обекти в построената в спорния имот сграда – отделните етажи на сградата са възложени в дял на праводателите на страните. Съществуването на два отделни обекти на правото на собственост, принадлежащо на различни собственици, обуславя статут на сградата на етажна собственост, при която дворното място, принадлежащо в определените с делбата идеални части за собствениците на обектите /етажите/, придобива статут на обща част, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. Горните факти относно принадлежността на правото на собственост върху отделните етажи и идеалните части от дворното място се установяват и от представените нотариални актове № 42/93 год. и 145/97 год. Ищецът П. П. е собственик на 240.32/610.40 ид. ч. от дворното място, което след изменението на плана представлява УПИ * – 2290 в кв. 19, заедно с жилището на втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, с принадлежащото му мазе и съответните ид. ч. от общите части, а праводателите на касаторите – на 179.28/610.40 ид. ч. от дворното място и жилището на първия етаж, със западното мазе. Неоснователен е доводът на ищеца за наличие на съсобственост между тях в първия етаж от сградата, тъй като пристройката към това жилище не представлява самостоятелен обект /в който случай би могло да се обсъжда придобивен способ приращение/, а с оглед липсата на самостоятелност, същото е принадлежност към обекта, който обслужва.становено е по несъмнен начин от заключението на техническата експертиза, че тази пристройка представлява част към първия жилищен етаж с оглед достъпа от него, съдържаща обслужващи сервизни помещения и не може да се обособи като самостоятелен обект. Следователно, същата представлява принадлежност към етажа, който обслужва, поради което и е собственост на ответниците, така както е и възлагането в дял по делбата от 1988 год. Изводът на въззивния съд за наличие на съсобственост в този етаж е неправилен и необоснован. Обстоятелството, че към момента на разпореждането с нот. акт № 34/2005 год., съсобствеността в дворното място не е била прекратена /осъщестено впоследствие с договора за доброволна делба от 11.11.2005 год./ е ирелевантно за настоящия спор, тъй като прехвърлителите И. и В. И. са се разпоредили със собствения си имот – апартамент на първия жиилщен етаж от двуетажната жилищна сграда, с принадлежащото му мазе и притежаваната от тях идеална част в размер 179.28/610.40 ид. ч. от дворното място. За това разпореждане не е било необходимо съгласието на другия етажен собственик, поради изложените съображения за неприложимостта на правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС. Ирелевантни обстоятелства за статута на земята са и предвижданията на действуващия план за ново застрояване, както и възможността за поделяемостта му, тъй като този статут на обща част към съществуващата сграда в режим на етажна собственост се определя от съществуването на два отделни самостоятелни обекта – етажите в нея, принадлежащи на отделните собственици. В заключение следва извода, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи. Същото следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск за изкупуване, с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, така както е уточнен в молбата от 21.06.2006 год. в първоинстанционното производство и в рамките на очертания предмет, се отхвърли, като неоснователен. С оглед този изход на спора ищецът следва да заплати на касаторите Т. направените от тях съдебни разноски в размер на сумата 3 083 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивното решение № 219 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 224/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. П. от гр. Б. против И. А. И., В. Д. И., Д. Т. Т. и Г. Й. Т., от същия град, иск за постановяване изкупуването на 179.28 ид. ч. от имот, представляващ УПИ * в кв. 19 по действуващия план на гр. Б., ведно с жилището на първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, заедно със западното мазе, предмет на договор за покупко-продажба с нотариален акт № 34/2005 год. на нотариус А. Дичева, вписан под № 450 в регистъра на Нотариалната камара. Осъжда П. Т. П. да заплати на Д. Т. Т. и Г. Й. Т. направените по делото разноски в размер на 3 083 лв. /три хиляди осемдесет и три лева/.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: