Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 280        гр. София, 19. 07.2010 година          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА     при секретаря  Виолета Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева дело № 598/2009 година   Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1* от 11.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 24.03.2008 г. по гр. д № 5641/2002 г. по описа на С. градски съд, по касационна жалба на М. К. ч/з адв. Н. Т. и Т. И. Д. и Й. И. А. ч/з адв. Вл. К. , с което е отменено решение на С. районен съд и е отхвърлен иска, предявен от Т. И. Д., Й. И. А., И. Б. И., Б. И. И., К. И. И., срещу А. С. А., М. А. , С. И. А., К. М. А. , Д. А. А. , Д. , ч. МРРБ, СО, Г. И. Д., А. Х. К., И. Х. К., Е. А. В.- К. , А. Х. К., М. К. за делба на имот с пл. № 5* кв. 170, по плана на гр. С., м. Лозенец III част с площ от 1644 кв.м. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на материално правни въпроси,свързани с това чия е собствеността върху незаявени за реституция национализирани имоти и какво е правното положение на ФЛ или ЮЛ, което има достъп до такъв имот, т.е. може ли да се разпорежда с него, да го владее и да извлича ползи от него,които са от значение за точното прилагане на закона и за р. на правото. В срока по чл.218г ГПК/отм./ не е депозиран писмен отговор от ответниците по касационните жалби- Д. . ,представлявана от МРРБ,С. университет”К” и С. о. ,както и от контролиращата страна – Д. за с. подпомагане-район „О”. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./. В обжалваното въззивно решение е прието,че с нотариален акт за продажба с ипотека от 01.08.1914 год. д-р С, Х. К. и К. К. купуват от БНБ 1/2 идеална част от празно място ливада, находящо се в гр. С., в К. , цялото с площ от 6 дка. Сийка К. като наследница на К. К. продава на „Т” АД своята една шеста идеална част от празно място, бивша ливада, находяща се в гр. С., местност „Л”, цялата с площ от 6 дка. През 1949 год. с акт № 2* е завзет в полза на Д. . имот, бивша собственост на С. А. Д. ,представляващ ¼ идеална част от празни места от около шест декара, находящи се в гр. С., местност Л. Като други съсобственици са посочени ½ идеална част Д. А. държавно и ¼ идеална част на Х. и К. К. , а с акт № 2* от 1949 год. е завзета и идеалната част на дружество „Т” АД. През 1970 год. с разпореждане на МС е разпоредено разширяване на СУ, което включва и процесния имот. След влизане на ЗВСОНИ в сила са издадени заповеди № Р* от 24.01.1995 и РД-57-136 от 24.01.1996 год. на кмета на София за отписване от актовите книги за държавни и общински имоти и да се предаде на наследниците на бившите акционери на „Т” АД - ¼ идеална част и 1/ 4 идеална част за наследниците на С. А. Д. върху 1720 кв.м. от празно място, цялото с площ от 6000 кв.м., находящо се в гр. С., кв.”Л”. Отменено е и отчуждаването до размера на квотите на наследниците на Х. И. К. Съдът е приел, че не е доказана собствеността на 1/ 2 идеална част от процесния имот и тъй като съдът следи служебно в делбата да участват всички собственици, то иска следа да се отхвърли. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за неправилно и незаконосъобразно въззивното решение. Когато е предявен иск за делба на имот, по делото следва да се установи неговата идентификация и актуален статут, да се установят неговите собственици и техните квоти по закон. Съдът следи служебно за участието на всички собственици в делбата и определя квотите, дори и същите да не са посочени от страните, като изхожда от материалния закон. Предвид обстоятелството, че решението по допускане на делбата е правната основа за извършването й и вещноправният му транслативен характер,то следва по несъмнен начин да се установи собствеността. Без доказване собствеността на имота този ефект не може да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата. За да постанови обжалваното въззивно решение,С. градски съд е приел,за безспорно установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба,че С. А. , Х. и К. К. са придобили една втора идеална част от недвижим имот, представляващ празно дврно място, което е инвидуализирано с граници в нотариалния акт. Доколкото в придобивния акт не са вписани квоти, съдът е приел, че имотът е придобит при равни квоти от тримата собственици. Делът на К. К. е продаден на „Т” АД. Безспорно е, че от съсобствениците Ст. А. Д. , Х. К. и „Т” АД е отчужден недвижимия имот, който са притежавали. След влизане в сила на реституционните закони, в патримониума на наследниците е възстановена притежаваната от наследодателите им собственост. При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявения иск за делба е неоснователен,тъй като първоначално придобитият от наследодателите на ищците и ответниците недвижим имот, не е поделен,поради което до делба следва да се допусне целият имот, който е с площ от 6 000 кв.м., тъй като делба на идеални части е недопустима. Дори и да са налице промени в статута на имота, водещи до образуване на няколко парцела, то до делба се допускат всички имоти между всички съсобственици. Съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства кой е бил собственик на другата една втора от първоначалния недвижим имот от 6 000 кв.м., респективно и на процесния такъв, съставляващ поземлен имот № 5* кв. 170 с площ от 1 644 кв.м., съставляващ част от него, няма и данни останалата част да е отчуждавана и от кого. Поради това съдът е приел, че останалата една втора идеална част от процесния имот е с неизяснен собственик, поради което делба не следва да се допуска. В касационните жалбати са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния, процесуалния закон и за необоснованост. Поддържа се,че съдът е приложил неправилно материалния закон. Моли се за отмяна на решението и за уважаване на иска, като основателен и недоказан. Касационните оплаквания са основателни. При постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./. Съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка по делото и за факти, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, като укаже на страните доказателствената тежест. От събраните по делото доказателства се установява, че останалата една вотар идеална част от процесния имот е закупена от Д. А. и има данни, че същата е одържавена. Следвало е да се извърши проверка по чл. 3 т. 4 от ЗДС дали за другата една втора идеална част има законни наследници или се касе за наследства, за които няма наследници по закон или по завещание и имота е станал държавна собственост. Ако се установи,че Д. А. има наследници по закон или завещание, то те следва да се конституират като страна в делбата, а ако няма такива, делбата следва да се допусне между Д. . и другите съсобственици. Като не е събрал доказателства в тази насока и не е обсъдил събраните по делото доказателства въззивиня съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, което е довело до постановяване на неправилно решение. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи са неправилни,поради което обжалваното решение следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.293 ал.3 ГПК.     Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.   Р Е Ш И:       ОТМЕНЯ въззивно решение от 24.03.2008 г. по гр. д № 5641/2002 г. по описа на С. градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: