Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр. София, 04.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1229 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на Г. П. П. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място], за отмяна на решение № 1718/14.06.2013 г., постановено по арб.д.№ 1718/2013 г. по описа на арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С.. Ищцата твърди, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, както и не е получавала никакви книжа или призовки по делото, поради което е било нарушено правото й да участва в него – основание за отмяна на решението по чл.47 т.4 ЗМТА. Сочи, че не е била в договорни отношения с ответника и между тях липсва арбитражна клауза, която да позволява разглеждане на делото от арбитраж. С оглед горното и нормата на чл.7 ал.2 ЗМТА счита, че делото е било разгледано при липса на компетентност на арбитражния съд и производството е недопустимо – основание за отмяна по чл.47 т.2 ЗМТА. Поддържа, че исковата молба е подадена в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, след узнаване за решението при връчване на покана за доброволното му изпълнение. Ответникът, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор оспорва допустимостта на иска. Твърди наличие на сключен между страните договор за револвиращ кредит от 14.03.2009 г., във връзка с който ищцата като кредитополучател е посочила адрес за кореспонденция. На него е било изпратено и атакуваното решение, но ищцата не била открита. Според реда за изпращане и връчване на документи в чл.13.4 от ОУ към сключения договор, съобщенията се изпращат на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия ден от изпращането им от страна на арбитъра, без да се удостоверява фактическото връчване. Арбитражното решение е получено по този ред на 18.11.2015 г. и срокът по чл.48 ЗМТА за предявяване на молба за отмяна е пропуснат. По същество намира, че не са допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение, които да доведат до неговата отмяна. Налице е валиден писмен договор при общи условия, включващи арбитражна клауза, а уведомяването на ищцата за производството пред арбитража е станало по предвидения между страните начин. По изложените съображения ответникът моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално – искът за отмяна на арбитражното решение да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските. В о.с.з. ищцата, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа предявения иск и моли той да бъде уважен, ведно със сторените разноски и адвокатско възнаграждение, а ответникът поддържа отговора на исковата молба и моли за нейното отхвърляне. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Исковата молба е допустима, т.к. е предявена от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Съгласно данните по делото, ищцата реално е узнала за решението не по-рано от връчването на поканата за доброволното му изпълнение по и.д.№ 20168610400556 на ЧСИ Д. В., осъществено на 15.04.2016 г., а искът за отмяна е предявен на 28.04.2016 г. С оглед възникнали законодателни изменения в хода на процеса, относими към настоящото производство, наведените в молбата основания за отмяна не подлежат на разглеждане по същество от съда, по следните съображения: С изменението на чл.19 ал.1 ГПК /ЗИДГПК - ДВ 8/2017 г./ е изключена възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Съгласно § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. С § 8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена новата ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към висящите пред ВКС производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент в тази насока е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст. дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият /факултативен/ стадий е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата се намира в своя втори стадий, налице е неприключило производство по смисъла на § 6 ал.2 от ПЗР и валидността на решението е нужно да бъде преценявана съобразно действащите след изменението разпоредби на чл.19 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА. С оглед съдържанието на посочените норми, следва да се приеме, че арбитражно решение по потребителски спор, предмет на молба за отмяна, заварена от посочените по-горе изменения, е нищожно и съдът, пред който делото е висящо, следва да прогласи тази нищожност. Допълнителни доводи за правомощието на ВКС в този смисъл е и новата ал.5 на чл.405 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл.405, ал.5 ГПК има незабавно действие, което означава, че се прилага и за постановени преди влизането й в сила решения. По аргумент за по-силното основание, констатирането на нищожността на арбитражното решение е част от правомощията и на Върховния касационен съд, пред който е висящо исковото производство за неговата отмяна. С постановеното решение № 1718/14.06.2013 г. по в.арб.д.№ 1718/2013 г. по описа на арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С., чиято отмяна е предмет на настоящото търговско дело, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 14.03.2009 г. По него ищцата има качество на потребител по см. на § 13, т.1 от ДР на З., поради което и на основание чл.47, ал.2 ЗМТА следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение в настоящата фаза от защитата в арбитражния процес. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на 109.50 лв., представляващи заплатена държавна такса. В полза на процесуалния представител на ищцата – адв. Т., съобразно договора за правна помощ и съдействие, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено в размер на 421.60 лв., на основание чл.38 ал.2 ЗА. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 14.06.2013 г., постановено по арб.д.№ 1718/2013 г. по описа на арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С.. ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ България Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Г. П. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 109.50 /сто и девет и 0.50/ лева - разноски за настоящото производство. ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ България Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на адв. В. В. Т. от САК, ЕГН [ЕГН] сумата 421.60 /четиристотин двадесет и един и 0.60/ лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 ЗА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: