10 Р Е Ш Е Н И Е № 50165 София, 11.07.2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 829 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Г., представлявана от адв. Х. Р., срещу решение № 1547 от 26.11.2020г. по т.д. № 2470/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение от 17.02.2020г. по т.д. № 146/2017г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която касаторката е осъдена да заплати солидарно с М. Н. Б. на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД следните суми, дължими на основание договор за банков кредит от 22.03.2007г., анекс № 1 от 15.09.2009г. и анекс № 2 от 10.12.2009г.: главница в размер на 105 696,93 лева, включваща както падежиралите от 15.11.2012г. до 15.10.2017г. вноски, така и останалите, които са превърнати в предсрочно изискуеми, заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017г. до погасяването на това задължение; възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева, дължаща се за периода 15.11.2014г. – 02.11.2017г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2014г. до погасяване на това задължение; наказателна лихва в размер на 9558,69 лева, дължаща се за периода 03.11.2014г. 0 02.11.2017г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017г. до погасяване на това задължение, както и в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, касаторката е осъдена да заплати солидарно с М. Н. Б. на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД сумата 4 332,60 лева, представляваща незаплатена главница, дължима на основание договор за банков кредит от 22.03.2007г., анекс № 1 от 15.09.2009г. и анекс № 2 от 10.12.2009г. Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост. Твърди, че е била лишена изцяло от възможността да упражни правото си на защита във въззивната инстанция, тъй като призовката за насроченото открито съдебно заседание на 16.11.2020г. ѝ е била нередовно връчена – при неправилно приложение на чл.41, ал.2 и чл.47 ГПК. Твърди още, че въззивният съд не се е произнесъл в мотивите си по всички оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, релевирани във въззивната жалба, в това число по възражението за анатоцизъм. Излага съображения за необоснованост на въззивното решение, тъй като съдът не е стигнал до ясен и логически безпротиворечив извод по основни въпроси – дали е била налице забава да се изпълнят задълженията по договора за банков кредит от нейна страна и ако да, в какъв период е била налице забава; кой е моментът на възстановяване на сумите, събрани от банката по изп.д. № 47/14г. на ЧСИ Г. Ц.; има ли въобще основания за предсрочна изискуемост на кредита към момента на завеждане на исковата молба. Оспорва като незаконосъобразен и извода на въззивния съд, че е била налице забава за период, в който кредиторът е държал сумата по кредита на основание изпълнително дело и съответно тя като длъжник е била лишена от държането и разпореждането с нея – при липса на нейно виновно поведение. Поради това намира, че следва да се признае недължимост на договорна лихва в размер на 23 326,74 лева, тъй като сумата от 89 410 лева, събрана принудително от нея, се е намирала в банката за периода от 04.03.2014г., а възнаградителна лихва е начислена за периода от 05.11.2014г до 03.11.2017г., през който период тя не е държала сумата. Твърди, че въззивният съд не е зачел и силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 1018/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, с което клаузите на чл.3.3 и чл.3.7 от договора за банков кредит са обявени за нищожни като неравноправни, а от друга страна, не е изпълнил и служебното си задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора. Излага съображения за незаконосъобразност и на извода на въззивния съд, че е недопустимо прихващане с разноските по предходното дело в размер на 4 981 лева. Поради това моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания. Ответникът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с променено наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /преобразуван чрез вливане в „Обединена българска банка“ АД/, оспорва касационната жалба. Намира за неоснователни оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се във възпрепятстване на касаторката да участва във въззивното производство и в необсъждане на изложените от нея доводи и възражения. Поддържа, че с влязло в сила решение на Благоевградски окръжен съд е отхвърлен предявеният от кредитополучателите осъдителен иск за връщане на надплатени суми по договора за кредит поради липсата на такива, като в решението е прието, че възнаградителната и наказателната лихви са начислявани по клаузи, които не са нищожни. Твърди, че събраната в изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист сума не е била постъпила по обслужващата кредита сметка и кредитът не е бил погасен. Сочи, че тъй като въз основа на обратен изпълнителен лист събраната по изпълнителното дело сума е била възстановена на касаторката, то тази сума не следва да се приспада от дълга. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 467 от 22.07.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния уточнен въпрос: „В случай че по изпълнително дело, образувано в хода на висящ исков процес, с взискател банка по договор за банков кредит, са заплатени суми, но впоследствие искът е отхвърлен на основание липса на изискуемост поради ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и е издаден обратен изпълнителен лист, с който сумите са възстановени на кредитополучателя, налице ли е основание банката да начислява възнаградителна, мораторна и наказателна лихва за същия минал период от време, в който кредиторът е държал дължимите суми по своите сметки?” Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че основното спорно обстоятелство във въззивното производство е какъв е размерът на задължението на двамата ответници по отделните пера, предвид следните доводи и възражения: доводите на ищеца за предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора поради неизпълнение на задължението за заплащане на месечните вноски по същия, дължими за периода 15.11.2012г. – 15.10.2017г., като предсрочната изискуемост е обявена на длъжниците с факта на връчване на препис от исковата молба; възражението на ответницата за нищожност на клаузата за договорна лихва, прогласена с влязло в законна сила решение по гр.д. № 1018/2015г. на ОС Благоевград; възражението на ответницата за приспадане от общия размер на задължението на претендираната договорна лихва в размер на 23 326,74 лева, тъй като сумата от 89 410 лева, събрана от ответницата принудително по изп.д. № 47/2014г. на ЧСИ Г. Ц., се е намирала по сметка на банката в периода 15.11.2014г. – 01.11.2017г., като същата ѝ е била възстановена едва в края на месец ноември 2017г. по изп.д. № 8247/17г. на ЧСИ М. Б.; възражението, че сумата за разноски, присъдена в полза на ответниците по гр.д. № 197/13г. на РС Благоевград следва да бъде приспадната от общия размер на претендираната главница, предвид доводите във въззивната жалба на ищеца, че същата е заплатена на ответниците. Въззивният съд е приел, че според заключението на в.л. към датата на завеждане на исковата молба ответниците са били в забава по отношение на главница по падежирали месечни вноски в размер на 46 151,74 лева, като размерът на предсрочно изискуемата главница по непогасения остатък, формиран от непадежирали главници, възлиза общо на 64 877,79 лева, или общият размер на дължимата главница възлиза на 111 0129,53 лева. Посочил е, че според заключението ответниците са в забава по отношение на начислената възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева, начислена единствено върху сумата 46 151,74 лева /т.е. единствено върху падежираните и незаплатени главници до датата на предявяване на исковата молба/, както и на наказателна лихва в размер на 9 558,69 лева, начислена върху същата сума и за същия период. Въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1018/2015г. на ОС Благоевград, постановено между същите страни, са обявени за нищожни поради тяхната неравноправност клаузата на чл.3.3 от процесния договор за кредит, предвиждаща възможност банката да променя едностранно процента на уговорената възнаградителна лихва, както и клаузата на чл.3.7 от договора, регламентираща правото на банката да въвежда едностранно допълнителни такси и комисионни по договора, но е посочил, че в случая претенцията на ищеца за заплащане на възнаградителна лихва не е основана на нито една от посочените клаузи. Добавил е, че възражението на ответницата е неконкретизирано, тъй като не е навела твърдение коя конкретна сума, предмет на предявения иск, се основава на обявените за нищожни клаузи и за какъв период е начислена съобразно условията на тези клаузи. Намерил е, че дори и да се приеме, че възражението обхваща изцяло заявената претенция за заплащане на договорна лихва, ответницата не е навела твърдение за периода и размера на изчисляване на същата едностранно по усмотрение на банката съгласно прогласената за нищожна клауза на чл.3.3 от договора. Въззивният съд е намерил за ирелевантни възраженията на ответницата за неправилно отнасяне от страна на банката на осъществените от нея плащания по изпълнителното дело за погасяване на лихви и разноски, а не на главницата, както и че внесената сума следва да бъде приспадната от общия размер на задължението по настоящото дело. Посочил е, че в отговора на исковата молба е налице признание от ответницата, че за всички суми, заплатени от нея по изпълнителното дело, се е снабдила с обратен изпълнителен лист от 23.10.2017г. по гр.д № 197/13г. на РС – Благоевград, както и че сумата 89 410 лева ѝ е върната изцяло на 23.11.2017г. в рамките на образуваното изп.д. № 8274/2017г. на ЧСИ М. Б.. Тъй като сумата е напуснала патримониума на банката, т.е. се явява непогасена, въззивният съд е намерил, че начинът на осчетоводяване на получените от банката плащания и начина на отнасянето им за погасяване на конкретни задължения на ответницата от страна на банката са ирелевантни. Добавил е, че дори и да се приеме, че към датата на предявяване на исковата молба банката е отнесла неправилно получените по изпълнителното дело плащания и ответницата не е имала просрочени задължения по договора за банков кредит, изводът за липса на незаплатени месечни вноски към момента на постановяване на решението вече е невъзможен. Приел е, че с факта на получаване на сумата по обратния изпълнителен лист на заплатените в полза на банката суми ответницата отново е изпаднала в забава по отношение на месечните вноски, дължими за исковия период, доколкото липсата на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за банков кредит, установена с влязлото в сила решение по гр.д. № 197/13г. на РС – Благоевград, не обосновава липса на изикуемост на вече падежиралите и незаплатени месечни вноски съобразно погасителния план. Въззивният съд е приел, че в процеса липсва валидно наведено и прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане със сумата 4 981,10 лева, представляваща разноските, които банката е осъдена да заплати в полза на ответницата по гр.д. № 197/13г. на РС – Благоевград, водено между същите страни, нито валидно изявление за осъществено извънсъдебно прихващане със същата сума. Поради това е намерил, че липсва основание за прихващане на посочените суми. По поставения материалноправен въпрос: Уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва представлява цена /възнаграждение/ за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Поради това тази лихва се дължи само за периода, през който длъжникът ползва паричната сума, предмет на договора за кредит. В случай че по реда на принудителното изпълнение част от вземането на кредитора за предоставена в заем сума /главница/ бъде удовлетворено, то ползването на тази част от главницата от страна на длъжника е преустановено, поради което върху нея възнаградителна лихва спира да се дължи. Ако предоставената в заем сума е събрана от длъжника по принудителен ред при липса на материалноправно основание, с оглед на което въз основа на издаден обратен изпълнителен лист сумата бъде върната на длъжника, за периода от удовлетворяването на взискателя до връщането на събраната сума на длъжника също не следва да се дължи възнаградителна лихва. Този извод следва от характера на уговорената лихва на цена за ползване на предоставената сума, с оглед на което за посочения период, през който кредитът не е бил ползван от длъжника поради предприетото от кредитора принудително изпълнение, няма основание да му се дължи възнаграждение. Уговорените в договора за кредит лихви за забавено изпълнение се дължат при виновно закъснение на длъжника да погаси дължимите главница и възнаградителна лихва по договора. Поради това задължение за такива лихви възниква за длъжника само ако е налице неизпълнено в срок задължение за погасяване на изискуеми вноски по договора за кредит, включващи главница и възнаградителна лихва, и закъснението се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. С изпълнението на задължението – доброволно или по реда на принудителното изпълнение, забавата се прекратява и последиците ѝ отпадат, поради което за периода, следващ изпълнението, обезщетение за забава не се дължи. Ако сума, включваща дължими главници и възнаградителна лихва, е събрана от длъжника по принудителен ред при липса на материалноправно основание, с оглед на което въз основа на издаден обратен изпълнителен лист сумата бъде върната на длъжника, за периода от удовлетворяването на взискателя до връщането на събраната сума на длъжника не е налице основание за ангажиране на отговорността на длъжника за забавено изпълнение. За този период поради предприетото от кредитора принудително изпълнение задължението е било погасено, поради което не е била налице забава на длъжника. В посочената хипотеза връщането от кредитора на получената от длъжника сума не възстановява с обратна сила състоянието на забава на длъжника за посочения период, тъй като това неизпълнение не се явява последица от виновно поведение на длъжника. По изложените съображения в отговор на поставения въпрос настоящият състав приема следното: В случай че по изпълнително дело, образувано в хода на висящ исков процес, с взискател банка по договор за банков кредит, са заплатени суми, но впоследствие искът е отхвърлен на основание липса на изискуемост поради ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и е издаден обратен изпълнителен лист, с който сумите са възстановени на кредитополучателя, не е налице основание банката да начислява възнаградителна, мораторна и наказателна лихва за същия минал период от време, в който кредиторът е държал дължимите суми по своите сметки. По касационната жалба: Производството е образувано по предявени от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против В. К. Б. и М. Н. Б. осъдителни искове за следните суми, дължими на основание договор за банков кредит от 22.03.2007г., анекс № 1 от 15.09.2009г. и анекс № 2 от 10.12.2009г.: главница в размер на 111 029,53 лева, включваща както падежиралите от 15.11.2012г. до 15.10.2017г. вноски, така и останалите, които са превърнати в предсрочно изискуеми, заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017г. до погасяването на това задължение; възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева, дължаща се за периода 15.11.2014г. – 02.11.2017г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2014г. до погасяване на това задължение; наказателна лихва в размер на 12 654,37 лева, дължаща се за периода 03.11.2014г. до 02.11.2017г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017г. до погасяване на това задължение. В исковата си молба ищецът твърди, че по подадено от него заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като по образуваното въз основа на последния изпълнително производство след направени вноски от страна на ответницата Б. са били събрани по принудителен ред 84 440,86 лева. Твърди, че с оглед подаденото от ответниците възражение са предявили иск за установяване на вземанията им, който е бил отхвърлен с влязло в сила решение по съображения, че не е била обявена предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа, че ответницата се е снабдила с обратен изпълнителен лист от 23.10.2017г. за сумата 84 440,86 лева, представляваща недължимо събрана сума в изпълнителното производство. Твърди, че кредитополучателите са спрели плащанията, като са дължими вноски с настъпил падеж през периода 15.11.2012г. – 15.10.2017г., с оглед на което за него е възникнало право да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В отговора на исковата молба ответницата е релевирала следните възражения: че при определяне на дължимите суми ищецът не е съобразил влязлото в сила решение № 1268 от 02.03.2016г. по в.гр.д. № 1018/2015г. на БОС, с което е призната за установена неравноправността на клаузите на чл.3.3 и чл.3.7 от договора за кредит; че по отношение на претендираните редовна и наказателна лихва е изтекла погасителната давност; че е невярно твърдението на ищеца, че последното погашение по кредита е било извършено на 12.06.2016г. от превод на суми от страна на ЧСИ, тъй като ищецът е превел по нейната сметка и едновременно с това е усвоил по кредита сумите 4 981,10 лева и 351,50 лева, присъдени й като разноски с влезли в сила решения по гр.д. № 197/2013г. на БОС и в.гр.д. № 1018/2015г. на БОС, без да е ясно в погашение на кои задължения са отнесени тези суми; че дължимите вноски за исковия период не са в претендирания размер. В допълнителния отговор е изложила и възражения, че сключените между страните анекси също са в противоречие с влезлите в сила решения; че не е налице основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като е плащала суми по изпълнителното дело в размер на 15 300 лева месечно. По делото не е спорно, че по силата на сключен на 22.03.2007г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, от една страна, и В. К. Б. в качеството на кредитополучател и М. Н. Б. в качеството на съдлъжник, от друга страна, на кредитополучателя е бил предоставен кредит в размер на 143 620 лева с цел закупуване на описан недвижим имот и със срок за погасяване 25.03.2022г. Според чл.3.1 и чл.3.2 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 1,5% за първите 12 месеца и в размер на 7,7% - след изтичане на този срок за остатъчните срок и суми на кредита, като лихвата представлява СБР + 3,3 пункта надбавка годишно. В чл.3.3 е предвидено, че при промяна на пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, след което изготвя нов погасителен план. В чл.3.7 е договорено, че при промени в нормативната база, настъпили след сключване на договора, засягащи предоставянето, усвояването и погасяването на кредита и други подобни, кредитополучателят се задължава да възмезди банката за всички допълнителни разходи, комисиони и такси, които биха могли да възникнат от тези промени. Договорено е още, че при забава в плащането на дължими суми кредитополучателят дължи на банката наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва, увеличена с 8 пункта надбавка годишно върху неизплатената част от главницата за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски. С анекс № 1 от 22.03.2007г. страните са договорили промяна на падежната дата на вноските от 25-то на 5-то число на съответния месец, както и на крайния срок на погасяване на кредита – на 05.04.2022г. В чл.3 от анекса страните са уговорили и ред за погасяване на остатъчната сума по кредита в размер на 128 530,22 лева. С анекс № 2 от 10.12.2009г. страните са постигнали съгласие относно изплащането на дължимите от кредитополучателя следващи три лихвени плащания в размер на 3566 лева и са приели по-детайлна дефиниция на „Стойността на банковия ресурс“ по смисъла на чл.3 от договора за кредит. В чл.7 страните са потвърдили, че приложимата по кредита лихва е в размер на СБР + 3,2 пункта надбавка, като към датата на подписване на анекса годишната лихва е 11,2%. С оглед събраните доказателства е безспорно установено възникването на правоотношение по договор за кредит, както и усвояването от ответницата – кредитополучател на договорения кредит. Установени са и твърдените в исковата молба факти - че по подадено от банката заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като по образуваното въз основа на последния изпълнително производство от ответницата са били събрани по принудителен ред 84 440,86 лева; че предявеният иск за установяване на вземанията, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е бил отхвърлен с влязло в сила решение по съображения, че не е била обявена предсрочна изискуемост на кредита; че ответницата се е снабдила с обратен изпълнителен лист от 23.10.2017г. за сумата 84 440,86 лева, представляваща недължимо събрана сума в изпълнителното производство; че на 23.11.2017г. ответницата е получила сумата по обратния изпълнителен лист. Установено е още, че с решение № 1268 от 02.03.2016г. по гр.д. № 1018/2015г. на Благоевградски окръжен съд, е признато за установено в отношенията между страните по договора за банков кредит, сключен между тях на 22.03.2007г., че чл. 3.3 и чл. 3.7 от него са нищожни клаузи поради неравнопоставеност на основание чл.143 т.10 и т.12 от З. във вр. с чл.146 ал.1 ЗЗП. При така установените обстоятелства и с оглед отговора на поставения правен въпрос неправилно въззивният съд е приел, че тъй като сумата, заплатена от ответницата в изпълнителното производство, е напуснала патримониума на банката, т.е. се явява непогасена, начинът на осчетоводяване на получените от банката плащания и начинът на отнасянето им за погасяване на конкретни задължения на ответницата от страна на банката са ирелевантни, както и че с факта на получаване на сумата по обратния изпълнителен лист на заплатените в полза на банката суми ответницата отново е изпаднала в забава по отношение на месечните вноски, дължими за исковия период. С оглед обстоятелството, че за периода, през който на банката са били заплатени по образуваното изпълнително дело суми за погасяване на дължими главница и възнаградителна лихва по процесния договор за кредит, ответницата не дължи възнаградителна лихва върху погасената част от главницата и наказателна лихва върху погасената част от главницата и възнаградителната лихва, релевантно за основателността на предявените искове е да бъде установено какъв е размерът на задълженията за възнаградителна лихва и наказателна лихва, изчислени след съобразяване на извършените в изпълнителното дело плащания. При определяне на размера на задължението на ответниците следва да бъде взето предвид и твърдяното от касаторката обстоятелство - извършен от банката превод и едновременно с това усвояване по кредита на сумите 4 981,10 лева и 351,50 лева, присъдени й като разноски с влезли в сила решения по гр.д. № 197/2013г. на БОС и в.гр.д. № 1018/2015г. на БОС. В тази връзка е неправилен изводът на въззивния съд, че искането за приспадане на посочените суми от задължението по договора за кредит е неоснователно поради липса на направено възражение за прихващане. Искането на ответницата не се основава на твърдение за съществуващо нейно вземане за посочените суми, с които следва да бъде извършено прихващане, а за извършено от банката удържане на преведените за погасяване на това вземане суми с цел погасяване на задълженията по договора за кредит. Настоящият състав констатира, че в допълнителното заключение се съдържат данни относно размера на задължението на ответницата при отчитане на извършените от нея по изп.д. № 47/2014г. на ЧСИ Г. Ц. плащания, но не са направени изчисления какъв би бил размерът на възнаградителната лихва и наказателната лихва за периода, през който банката е била в държане на заплатените суми, само върху останалата непогасена част от главницата и възнаградителната лихва след съобразяване на така извършените плащания. Поради това е необходимо изслушване на заключение на икономическа експертиза, която да определи размера на дължимите по договора за кредит суми, като изследва дали събраните по изп.д. № 47/2014г. на ЧСИ Г. Ц. суми са били преведени по сметка на банката /с оглед оспорване на това обстоятелство от банката/ и в какъв размер са тези суми, каква част от главницата и възнаградителната лихва са били погасени с преведените суми, да се изчислят възнаградителната и наказателната лихва за исковия период само върху непогасените главница и възнаградителна лихва /след отчитане на плащанията по изпълнителното дело/, като бъде съобразена прогласената с влязло в сила решение неравноправност на чл.3.3 и чл.3.7 от договора, да се провери дали сумите 4 981,10 лева и 351,50 лева, присъдени като разноски по гр.д. № 197/2013г. на БОС и в.гр.д. № 1018/2015г. на БОС, са били преведени от банката по сметка на ответницата и дали са усвоени от банката за погасяване на задълженията по кредита. С оглед необходимостта от изслушване на експертиза с посочената задача обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да назначи съдебно икономическа експертиза за установяване на посочените по-горе обстоятелства, като при необходимост формулира и други задачи на експертизата. На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по разноските в исковото производство, включително в касационното производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1547 от 26.11.2020г. по т.д. № 2470/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски апелативен съд от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: