Р Е Ш Е Н И Е № 29 [населено място], 29 януари 2009 г. Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Павлина Панова с участието на прокурора Мария Михайлова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 664/08 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия А. И. Ш. против решение № 415 от 08.10.2008 год. по внохд № 631/08 год. на Софийски апелативен съд. Оплакванията в жалбата, изготвена от адв.П. са на посоченото в чл.348 ал.1 НК касационно основание, без да са изложени конкретни доводи които да го подкрепят.Заявено е, че в мотивите на съдебните актове не са обсъдени показанията на свидетелите-очевидци с останалите доказателствени средства и неправилно са приети обясненията на подсъдимия, като негова защитна позиция.Според жалбата ПТП се дължи на замърсено пътно платно, което е ограничило възможността да задържи управлявания от него автомобил в него, поради което се касае за случайно деяние.В тази връзка намира присъдата и решението за необосновани.Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия Ш. по предявеното обвинение.В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител. Гражданските ищци и частни обвинители, чрез повереника си-адв.К. са изразили писмено становище за неоснователност на жалбата, тъй като решението е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, също за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 11 от 28.03.2008 год. по нохд № 449/08 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия А. И. Ш. за виновен в извършено престъпление по 343, ал.1, б.”в” НК и при условията на чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Със същата присъда е осъден да заплати на Иванка и А. В. по 15 000.00 лв., на И. и С. М. по 40 000.00 лв. и на Д. М. 20 000.00 лв., за причинените им неимуществени вреди със законните последици, като до предявените размери гражданските искове са отхвърлени. С обжалваното решение присъдата е изменена, като са увеличени размерите на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди на Д. М. с 10 000.00 лв., на Д. и С. М. с по 30 000.00 лв.В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивната инстанция не е имала основание да не възприеме изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП, след като са събрани необходимите доказателства, които напълно изясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване.Спазени са правилата за оценката им и са направени верни изводи от тях.От гласните и писмени доказателства и изслушаната авто-техническа експертиза безспорно е установено, че подсъдимият Ш. при навлизане в завоя се движел със скорост 60 км/ч., значително по-висока от определената за района на произшествието от 30 км/ч., въведена със забранителен знак В26.Бил е сигнализиран и с опасност от хлъзгане със знак А15.Следствие на това автомобила се поднесъл, навлязъл в насрещното платно за движение и последвал челен удар с движещият се правомерно в своята лента товарен автомобил-цистерна, управляван от св.П..От удара С. М. получила тежка мозъчно черепна травма и въпреки проведеното лечение по-късно починала.Правилен е извода на предишните съдебни инстанции, че вина за произшествието има единствено подсъдимият Ш., който умишлено нарушил посочените от тях правила за движение.Със своето поведение като водач на МПС, сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на обществено опасните последици.Както е отговорила и въззивната инстанция с подробни съображения по реда на чл.339 ал.2 НПК няма други обстоятелства допринесли за настъпване на потно-транспортното произшествие, което изключва приложението на чл.15 НК.При установени факти материалният закон е приложен правилно.В жалбата не са посочени конкретни нарушения при изграждане на вътрешното убеждение на съда, довели до неправилното му приложение.При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от инстанциите по фактите да са нарушени процесуалните изисквания. Поради липса на други оплаквания в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415 от 08.10.2008 год., постановено по внохд № 631 по описа за 2008 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: