О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60432 София, 01.12.2021 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 2007/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба с вх. № 9858/09.06.2021 г. на „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД, учредено и регистрирано в Република Панама и по частна касационна жалба с вх. № 10704/21.06.2021 г. на А. Г. П. срещу определение № 1393 от 28.05.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1319/2021 г. на Апелативен съд София. Ответникът по частните жалби – „Българо-американска кредитна банка“ АД, [населено място] – оспорва жалбата на „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД, позовавайки се на липса на предпоставки за допускане до касационно обжалване, респ. на неоснователност на жалбата, поради необходимост от стабилизиране на правния интерес на ищеца чрез установяване със сила на пресъдено нещо, че същият е кредитор на „Силистра ленд“ АД, [населено място]. „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД депозира становище по частната касационна жалба на А. Г. П., считайки същата за основателна, но поради липса на изложение на предпоставките на чл. 280 ГПК, неподлежаща на допускане до касационно разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 260882 от 10.02.2021 г. по т.д. № 221/2020 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. № 7753/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав. За да постанови този резултат, съставът е приел, че е налице преюдициалност на висящото производство по иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявен от „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД срещу „Силистра ленд“ АД, тъй като решението по същия обуславя наличието на правен интерес на „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД, като трето лице по материалното правоотношение да предяви отрицателните установителни искове, предмет на спряното т.д. № 221/2020 г, а именно – 1) иск за установяване в отношенията между страните по спора, че ,,Силистра ленд“ АД и А. Г. П. не дължат на „Българо-американска кредитна банка“ АД сумата от 5 280 000 лв., представляваща парична сума предоставена за временно и възмездно ползване на ,,Силистра ленд“ АД по договор за кредит, сключен на 18.12.2015 г., между ,,Българо-американска кредитна банка“ АД като кредитор, ,,Силистра ленд“ АД, като кредитополучател и А. Г. П. като солидарен длъжник; и 2) иск за установяване в отношенията между страните по спора, че за ,,Българо-американска кредитна банка“ АД не съществува заложно право върху търговското предприятие на ,,Силистра ленд“ АД, което е учредено с договор за особен залог, за обезпечаване на вземания на заложния кредитор за получаване на сума в размер на 5 280 000 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит, сключен на 18.12.2015 г., между ,,Българо-американска кредитна банка“ АД като кредитор, ,,Силистра ленд“ АД като кредитополучател и А. Г. П. като солидарен длъжник. Решаващият състав на САС е посочил, че „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД извежда правния си интерес от така предявените отрицателни установителни искове от качеството си на кредитор на ,,Силистра ленд“ АД определено, доколкото в производството по т.д. № 7753/2016 г. на СГС е претендирал равностойност на своя дружествен дял като съдружник с преустановени членски права в ответното дружество /правоприемник на заличеното "СИЛИСТРА ЛЕНД" ЕООД/. Така е направен решаващия извод, че допустимостта на производството по т.д. № 221/2020 г. на Софийски градски съд е обусловена от установяване правата на „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД като кредитор на ,,Силистра ленд“ АД. По частната касационна жалба с вх. № 10704/21.06.2021 г. на А. Г. П. Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване валидно въззивно определение. С изложението на основанията по чл.284,ал.1,т.3 частният касатор е формулирал следните въпроси:,,1. Следва ли съдът да спре производството по подадена искова молба, преди да е отстранена нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на платена държавна такса по делото?“ и „2. Има ли правен интерес ищецът от иск за установяване, че ответникът не е кредитор на третото лице на договорно основание, ако при уважаване на иска би се установило, че същият ответник е кредитор по силата на законната суброгация по чл. 74 ЗЗД?“. Твърди се, че въпрос първи попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 676 от 14.12.2015 г. по ч.гр.д. № 4239/2015 г. на ВКС, III гр.о. Допълнително се поддържа наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновани с противоречиво решаване на поставения процесуален въпрос от първоинстанционните съдилища, по-конкретно с цитираните, но неприложени, разпореждане № 263350 от 13.10.2020 г. по гр.д. № 2119/2019 г. на СГС и определение № 2356 от 29.11.2013 г. по в.ч.т.д. № 1336/2013 г. на Апелативен съд П.. Вторият въпрос е поддържано, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 143/2009 г. по т.д. № 77/2009 г. на ВКС, II т.о. и решение № 5/04.07.2016 г. по гр.д. № 2723/2015 г. на ВКС, IV гр.о. В изложението по първия въпрос, частният касатор подробно излага разбиране, обосновано с нормата на чл. 7, ал. 1 ГПК, за недопустимо извършването на процесуални действия по искова молба без внесена държавна такса. Посочва, че правните норми, регламентиращи последиците от невнасянето й, били императивни и водели до нередовност на исковата молба, обуславяща връщането й и съответно прекратяване на производството по делото. Във връзка с втория въпрос се поддържа липса на правен интерес от исковото производство, доколкото дори и да би бил уважен искът за нищожност на процесния договор за цесия, сключен между „Силистра ленд“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД и А. П., поради неговата привидност и се установяло, че А. П. бил платил чуждо задължение, същият се суброгирал в правата на банката - кредитор по силата на чл. 74 вр. чл. 73 ЗЗД, което би довело и до запазване на вписаните обезпечения, включително и залога на търговското предприятие. Частният касатор не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така приетата със задължителна практика дефинитивност, първият поставен въпрос е изцяло ирелевантен тъй като решаващият въззивен състав не е изложил в мотивите към обжалвания акт каквито и да е съображения в тази насока. Обстоятелството дали ищецът е внесъл държавна такса за производството по т.д. № 221/2020 г. на Софийски градски съд би било значимо в хода на въззивното, респ. касационното обжалване на решението съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК, чл. 293, ал. 4 ГПК и задължителните постановки на т. 5 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същото обстоятелство не се обхваща от преценката за наличие на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, извършвана от съда при спиране на производството, поради това и не е разгледана от въззивния съд. Извън това частният касатор не обосновава наличие на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не е съобразил, че с изменението на разпоредбата /обн. ДВ бр. 86/2017 г./ законодателят е стеснил приложното й поле, изключвайки практиката на съдилищата по материалния или процесуалния въпрос като предпоставка за допускане до касационно обжалване. Определение № 676 от 14.12.2015 г. по ч.гр.д. № 4239/2015 г. на ВКС, III гр.о. е постановено по молба за възстановяване на недължимо внесена държавна такса, като постановеният акт няма характер на „практика на ВКС“ съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос също не е релевантен, тъй като е изведен от оплакванията на касатора за неправилност на акта и от неговото разбиране по отношение на предстоящи за изясняване фактически обстоятелства от значение за основателността на иска и последиците от нея, а не от решаващите изводи на състава. Изложените към него допълнителни обстоятелства са изцяло неотносими към конкретния процесуален спор и касаят съвсем различни материалноправни въпроси. Така поставен, въпросът, освен това, цели да отрече наличието на правен интерес на ищеца от търсената в настоящото производство защита, който въпрос вече е решен с влязлото в сила определение № 402 от 22.10.2020 г по ч.т.д. 1068/2020 г. на ВКС, I т.о. С оглед изложеното, касаторът не обосновава довод за допускане на определението до касационно обжалване. По частната касационна жалба с вх. № 9858/09.06.2021 г. на „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД Частната каасационна жалба е допустима като подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касатор е формулирал въпроса: ,,Когато правният интерес от завеждането на иска по чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД за обявяване на симулативност на сключен между трети лица договор се извежда от качеството на кредитор на ищеца към един от ответниците, следва ли това качество да се докаже в отделно производство с влязло в сила решение?“. Твърди, че въпросът попадал в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 642 от 03.10.2013 г. по ч.т.д. № 2491/2013 г. на ВКС, I т.о. С оглед разрешенията дадени с т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос е релевантен като пряко относим към решаващите изводи на състава. Налице е и твърдяното противоречие с приетото в определение № 642 от 03.10.2013 г. по ч.т.д. № 2491/2013 г. на ВКС, I т.о. Следователно, налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С определение № 642 от 03.10.2013 г. по ч.т.д. № 2491/2013 г. на ВКС, I т.о., състав на ВКС е приел, че наличието на качеството „кредитор“ на ищеца по исковете по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД по отношение на единия от ответниците е въпрос, касаещ правния интерес от завеждането на тези искове, който не се обхваща от силата на пресъдено нещо на постановеното решение по иска по чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД, поради което липсва отношение на преюдициалност на спора по предявен от кредитор срещу длъжника осъдителен иск за събиране вземането му спрямо предявен от кредитора срещу длъжника и съконтрахент на същия, по сключена помежду им сделка, иск за прогласяване нищожността й. Прието е още, че за разглеждането на иска по чл.26,ал.2 пр.3-то ЗЗД достатъчно за обосноваване на активната материалноправна легитимация е твърдението, че ищецът е носител на вземане, без да е необходимо пълно и главно доказване за съществуване на това вземане по основание и размер. При оспорване, в тежест на ответника би било в производството по иска по чл.26,ал.2 ЗЗД да обори материалноправната легитимация на ищеца, като кредитор , с оглед което и правният интерес от водене на иска, предпоставящо отхвърлянето му, поради липса на положителна процесуална предпоставка. С оглед изложеното относно приетото като решаващ извод от състава на САС се налага извод, че с разгледаното определение, постановено по чл.274,ал.3 ГПК се дава отговор на поставения правен въпрос, различен от дадения от съдилищата и който се споделя от настоящия състав, поради което обжалваното определение подлежи на касиране. В конкретния случай за основателността на иска за установяване в отношенията между страните по спора, че ,,Силистра ленд“ АД и А. Г. П. не дължат на „Българо-американска кредитна банка“ АД сумата от 5 280 000 лв., представляваща парична сума, предоставена за временно и възмездно ползване на ,,Силистра ленд“ АД по договор за кредит, сключен на 18.12.2015 г., между ,,Българо-американска кредитна банка“ АД като кредитор, ,,Силистра ленд“ АД като кредитополучател и А. Г. П. като солидарен длъжник, е от значение установяване на нищожност, поради привидност на договора от 18.12.2015 г. – чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД, а наличието на качеството „ кредитор“ на ищеца спрямо един от участниците по сделката и ответник по спора, е факт, чието оспорване, ако е налице, е процесуална възможност свързана със защитата на ответниците срещу иска. Този въпрос не се обхваща от силата на пресъдено нещо, която ще бъде установена с решението по спора по чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД, или висящото производство по чл.125 ТЗ, няма преюдициална относимост към повдигнатия правен спор- предявен отрицателен установителен иск срещу трети лица за несъществуване на вземане, произтичащо от привиден договор между тях, поради което неправилно, поради липса на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по т.д. № 221/2020 г. е било спряно. От изложеното следва, че обжалваното определение следва да бъде отменено , както и оставеното с него определение на първостепенния съд, а делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1393 от 28.05.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1319/2021 г. на Апелативен съд София по частна касационна жалба с вх. № 10704/21.06.2021 г. с подател А. Г. П.. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1393 от 28.05.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1319/2021 г. на Апелативен съд София по частна касационна жалба с вх. № 9858/09.06.2021 г. с подател „Юръпиън трейдинг глобъл“ (ЕТГ) АД. ОТМЕНЯ определение № 1393 от 28.05.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1319/2021 г. на Апелативен съд София и потвърденото с него определение № 260882 от 10.02.2021 г. по т.д. № 221/2020 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. № 7753/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав. ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: