Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр.София , 19 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Мадлена Велинова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1752/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от адв.Г.,повереник на частния тъжител и граждански ищец А. Л. К. срещу решение на Софийски градски съд, НО, 6 въззивен състав, постановено по внчхд №1049/2014 г. В жалбата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Напрактика не се оспорва извършеното от въззивната инстанция прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност, но се изразява несъгласие с решението на СГС, за отмяна изцяло на постановената първоинстанционна присъда, поради липса на надлежно конституиране на частния тъжител в качеството на граждански ищец и приемане за съвместно разглеждане на гражданския иск при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд.Моли се да бъде отменен въззивният съдебен акт и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред ВКС повереникът на частния тъжител , граждански ищец и жалбоподател –адв.Г. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания и моли да бъде уважена. Жалбоподателят А. К. моли делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Посочва, че с действията на подсъдимия е била унищожена репутацията му, че в бизнеса си е претърпял загуби, а здравословното му състояние е било влошено. Защитникът на подсъдимия З. В.- адв.Ц. моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Заявява, че твърдението на жалбоподателя, че СГС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е върнал делото на Софийски районен съд не може да бъде възприето ,тъй като при проведената процедура Софийски градски съд няма право да връща делото на първоинстанционния съд. Изложени са съображения и за това, че самото производство е било образувано незаконосъобразно, че няма валидно подадена жалба . Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Намира решението на въззивната инстанция за прекратяване на наказателното производство за правилно,тъй като предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване действително е била изтекла и подсъдимият В. е поискал делото да бъде прекратено.По отношение на гражданския иск счита,че при новото първоинстанционно разглеждане на делото, след като съдът е отменил с определение хода на съдебното следствие ,даден при предишния съдебен състав и всички процесуално следствени действия, осъществени от него, е било необходимо отново да се произнесе по въпроса за конституиране на частния тъжител в качеството на граждански ищец. С оглед на това, прокурорът приема за правилен извода на въззивната инстанция,че произнасянето по граждански иск,който не е приет за съвместно разглеждане е недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение. Подсъдимият З. М. В.,редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в касационната жалба, становището на страните, изразено в съдебното заседание, материалите по делото и в рамките на правомощията си, намери за установено следното: Пред СРС е било образувано нчхд №14195/2009 г. по тъжба на А. Л. К. против З. М. В. за извършено от него престъпление на 23.07.2009 г. по чл.147 ал.1 от НК, като в тъжбата се съдържа и искане „срещу подсъдимия Л.” за обезщетение на причинените от деянието неимуществени вреди в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до заплащането на сумата. С протоколно определение ,постановено в съдебното заседание на 30.06.2011 г., СРС, НО е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от А. К. срещу подсъдимия З. В. в размер на 10 000 лв.за обезщетение за неимуществени вреди и е конституирал частния тъжител А. К. в качеството на граждански ищец. В съдебното заседание на 18.10.2012 г. съдът с определение е прекратил „воденото дело” на основание изтекла давност, съобразявайки волеизявлението на подсъдимия, обективиращо желанието му за прекратяване на наказателното производство. По жалба на повереника на частния тъжител К., пред Софийски градски съд е било образувано внчхд №5387/2012 г., приключило с решение № 433 от 26.03.2013 г. ,с което е отменено определението на първоинстанционния съд от 18.10.2012 г. , „с което е прекратено наказателното производство по делото” и делото е било върнато на същия състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Делото пред СРС е продължило с друг председател на съдебния състав, който в съдебно заседание на 28.11.2013 г. е отменил дадения в о.с.з. на 30.06.2011 г. ход на съдебното следствие . В съдебното заседание на 30.01.2014 г. отново е даден ход на съдебното следствие ,започнало с прочитане на тъжбата и на гражданския иск,след което са били разпитани свидетели, приобщени писмените доказателства по делото ,проведени съдебни прения и постановена присъда, с която подсъдимият З. М. В. е бил осъден да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на А. К. сумата от 5000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди- накърняване на честта и достойнството на А. К., причинени от непозволено увреждане - на 23.07.2009 г.,с факс №004322393510 до Столична община, район „район”, [населено място], подписан от З. М. В. ,в който В. е направил следното писмено изявление : „моят племенник А. К. ,който се е снабдил с незаконен нотариален акт № 162,том VІІІ от 23.04.1996 г.,който е издаден въз основа на фалшив нотариален акт №194,том LLXVІ от 08.12.1995 г.”,ведно със законната лихва от 23.07.2009 г., като искът е отхвърлен до пълният му предявен размер от 10000 лв.като неоснователен.С присъдата в тежест на А. К. са възложени направените от З. В. разноски в размер на 250 лв. По жалба на подсъдимия З. В. ,пред Софийски градски съд е било образувано внчхд №1049/2014 г.,приключило с решение №982/08.10.2014 г.,с което присъдата от 30.10.2014 г.,постановена по нчхд №14195/2009 г. на СРС ,НО е била изцяло отменена и наказателното производство,образувано по тъжба на А. Л. К. срещу З. М. В. за престъпление по чл.147 ал.1 от НК прекратено. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. По делото не се спори относно правилността на прекратяване на наказателното производство ,поради изтекла давност за престъплението по чл.147 ал.1 от НК,извършено на 23.07.2009 г.Абсолютният давностен срок за наказателно преследване ,предвид разпоредбата на чл.80 ал.3 във вр.с чл.80 ал.1 т.5 от НК/ в редакцията действаща към момента на извършване на деянието/ е три години и съотнесен към датата на деянието, същият е изтекъл на 23.07.2012 г. Наличието на изрично волеизявление от страна на подсъдимия, че желае наказателното производство да се прекрати е направило възможно прекратяването му на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК. Напълно правилни са разсъжденията на въззивната инстанция, изложени в атакуваното с настоящата касационна жалба решение, че с отмяната на определението за прекратяване на наказателното производство, постановена по внчхд №5387/2012 г. от СГС, НО,VІІ въззивен състав, висящността на производството за извършено престъпление по чл.147 ал.1 от НК е била възстановена. При това положение, правилно съдебния състав по контролираното от ВКС дело е прекратил с решението си наказателното производство, водено против З. М. В. за престъпление по чл.147 ал.1 от НК, поради изтекла абсолютна давност, доколкото първоинстанционният съд е пропуснал да стори това. Оттук насетне обаче, изводите на СГС за това ,че липсва надлежно допуснат за съвместно разглеждане граждански иск са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция. Съдебната практика е категорична, че след като веднъж е бил допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск, не е необходимо неговото повторно приемане, в случаите когато след отмяна на присъдата, делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Когато процесът вече един път е започнал и гражданският иск е бил приет за съвместно разглеждане, а гражданският ищец е бил конституиран като страна, при новото разглеждане, ако правоимащият не предяви отново иска си, то това не освобождава съда от задължението да се произнасе по гражданската претенция, защото той във всички случай дължи произнасяне по нея, освен при отказ или оттегляне на иска, съобразно ГПК, или в хипотезата на чл.88 ал.2 и 3 от НПК /в този смисъл Р №399/2008 г. по н.д. №354/2008 г. на ІІ н.о. на ВКС/. Нещо повече, в конкретният случай изложените фактически съображения от страна на градския съд, чрез които той е аргументирал извода си за липса на надлежно приет граждански иск, не намират опора в данните по делото. Действително в с.з. на 28.11.2013 г. , проведено от новия председател на съдебния състав е бил отменен дадения ход на съдебното следствие ,т.е. били са отменени всички процесуално-следствени действия, свързани със събирането на доказателства ,но не и допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск. И това е така ,тъй като предявената гражданска претенция е била приета за разглеждане преди даване ход на съдебното следствие,т.е. действието по конституиране на частния тъжител в качеството на граждански ищец и по приемането на гражданския иск не е било отменено. Ето защо, касационната инстанция приема ,че е налице валидно допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, по който се е дължало произнасяне, така както всъщност законосъобразно е сторил първоинстанционния съд , с постановената от него присъда от 30.01.2014 г. От своя страна въззивната инстанция също е дължала произнасяне по правилността на посочената по –горе присъда. Като е отменил обжалваната присъда на основание участие на ненадлежна страна и осъждането на подсъдимия по непредявен иск, СГС е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до ограничаване процесуалните права на гражданския ищец. Предвид това, въззивното решение в частта относно постановената отмяната на първоинстанционната присъда следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за ново разглеждане в отменената част. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №982 от 08.10.2014 г.,постановено по внчхд №1049/2014 г. по описа на Софийски градски съд, НО в частта,в която е отменена изцяло присъда от 30.01.2014 г.по нчхд №14195 на СРС,НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част на Софийски градски съд,друг съдебен състав,от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/