Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 25                            София, 10.02.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 668 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. с. „З”-гр. Самоков против решение № 852 от 30.12.2008 г., постановено по гр.д. № 818 по описа за 2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 95 от 2.06.2008 г. по гр.д. № 251 от 2007 г. на С. районен съд и е постановено друго по същество за уважаване на предявения иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Касаторът е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон /тъй като г. са отнети не от вече починалия П. Б. , а от неговите наследници и собствеността следва да бъде възстановена на всеки от тях поотделно/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила /тъй като имотите не са индивидуализирани с граници и съдът не е назначил експертиза с цел индивидуализирането им по картата на възстановената собсвеност и не е изисквал за справка оригиналните крепостни актове/ и необоснованост /не е съобразено, че при липса на данни за регистрацията на имотите съгласно У. за задължителното пререгистриране на непокритите имоти от 1949 г./. Ответниците по касационната жалба С. Н. В., М. Г. Р. , С. Л. Р. , Н. Л. Р. , Н. З. Р. , Д. С. Р. , М. С. Я., В. М. Ч., В. Б. Ч., Р. Б. Ч., Д. Б. Ч. , С. Д. Ч., Т. В. Ч., Д. В. Ч., Т. Б. Ч. , П. Д. Ч. , Н. Д. Ч. , П. Г. П., И. А. П., В. В. П., В. Г. Я., Д. Г. Ч., Х. Б. Б. , А. Н. Б., Е. А. К., Е. А. Р. П. , М. Л. А., Б. Т. М., Л. М. Х., К. М. М., М. Д. Д., М. П. Д., П. Г. Д., В. Г. М., В. К. , Е. З. Г., Е. З. Ф., М. И. В., А. К. , В. П. В., А. П. А., С. А. Б. , К. Г. С., П. Г. Б. , Е. З. П. , П. З. Б. , М. В. Б. , Г. П. Б., Р. П. Н., Н. Г. Н., Е. К. Х., И. Х. В., С. С. К., В. Б. К., Б. Б. К., В. П. Б. К. , Г. с. и Р. д. по горите-София не изразяват становище по същата. С определение № 656 от 27.07.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неправилно посочена като т.1/ поради противоречие на въззивното решение с решение № 139 от 27.02.2004 г. по гр.д. № 1212/2003 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение от 16.02.2007 г. по гр.д. № 366/2006 г. на ВКС, І т.о., съгласно които ако съдът се е произнесъл по непредявен иск решението му е процесуално недопустимо, а въззивният съд може да се произнесе по съществото на спора, само след като отмени решението на първата инстанция. Софийски окръжен съд е счел, че исковата молба е нередовна, оставил я е без движение с определение от 2.09.2008 г. за уточняване дали ищците претендират право на възстановяване на собствеността като наследници на П. З. Б. или като наследници на неговите преки наследници, които са били собственици на процесните имоти към момента на одържавяването и след направено уточнение е приел, че ищците претендират признаване правото на възстановяване на собствеността в качеството им на наследници на Е. Д. Р. , Б. П. Ч. , П. Д. Ч. , З. Д. Я. , Г. Д. Ч. , П. Т. Б. , Н. Т. Б. , К. Т. Р. , И. Т. З. , Б. Т. М., Л. П. Д. , А. З. В. , Г. П. Б., В. П. К. и З. П. Б. , всички наследниците на П. З. Б. , като всички ищци са наследници и на Н. П. К. /Бързанова/. Прието, че правото на собственост е придобито от П. З. Б. и е удостоверено с крепостни актове от 1906 г. Изложени са съображения, че първоинстанционния съд е признал правото на възстановяване на собствеността на наследници на П. З. Б. , починал 1922 г., а не на неговите наследници, които са били собственици на имотите към момента на одържавяването им, поради което се е произнесъл по непредявен иск. Прието е, че с оглед същността на въззивната инстанция като инстанция по същество и обстоятелството, че първата инстанция е изследвала всички релевантни факти, то следва да се обезсили първоинстанионното решение и да се постанови ново по същество, с което да се признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Е. Д. Р. , Б. П. Ч. , П. Д. Ч. , З. Д. Я. , Г. Д. Ч. , П. Т. Б. , Н. Т. Б. , К. Т. Р. , И. Т. З. , Б. Т. М., Л. П. Д. , А. З. В. , Г. П. Б., В. П. К. и З. П. Б. , всички наследниците на П. З. Б. , като всички ищци са наследници и на Н. П. К. /Бързанова/. В решение № 139 от 27.02.2004 г. по гр.д. № 1212/2003 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение от 16.02.2007 г. по гр.д. № 366/2006 г. на ВКС, І т.о., постановени по реда на чл.218а и сл. ГПК /отм./ съдът е изложил мотиви за правомощията на въззивната инстанция с оглед разпоредбите на чл.208, ал.1 и чл.209, ал.1 ГПК /отм./, а именно, че въззивният съд може да се произнесе по съществото на спора, само при наличието на допустим иск и само ако отмени решението на първата инстанция, а ако първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, решението му ще бъде недопустимо. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема, че практиката по приложение на чл.209, ал.1 ГПК /отм./ на Софийски окръжен съд в решението, предмет на настоящото касационно обжалване, е неправилна. Въззивният съд може да се произнесе по съществото на спора само ако първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В този случай съгласно чл.208, ал.1 ГПК /отм./ въззивната инстанция оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение, а ако го отмени – решава делото по същество. Правомощията на съда при констатирана недопустимост на решението са регламентирани в чл.209, ал.1 ГПК /отм./. Във всички случаи недопустимото решение се обезсилва, като в зависимост от основанието за недопустимост, производството по делото се прекратява, делото се изпраща на компетентния съд или орган или се връща на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск. В компетентността на въззивния съд е да констатира, че исковата молба е нередовна и да процедира по правилото на чл.100 ГПК /отм./. В касационната жалба липсват доводи, касаещи извода на Софийски окръжен съд, че исковата молба е нередовна и направеното уточнение, въз основа на които е счетено, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск, а съответно следва да се приеме, че въззивното решение в частта, с което е обезсилено решението на Районен съд С. не е обжалвано и е влязло в сила. В частта, с която след обезсилването на първоинстанционното решение, окръжният съд се е произнесъл по съществото на спора, въззивното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 852 от 30.12.2008 г., постановено по гр.д. № 818 по описа за 2008 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която искът по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е разгледан по същество и връща делото на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 95 от 2.06.2008 г. по гр.д. № 251 от 2007 г. на С. районен съд е слязло в сила като необжалвано. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: