4 Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр. София, 17.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 545/2016 година. Производството е по чл. 290 ГПК. В. П. К. е обжалвала решение № 2290 от 23.11.2015 г. по гр. дело № 3056/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ състав. Ответникът Ц. И. К. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което състав на Софийски апелативен съд е отменил изцяло постановеното от Софийски градски съд решение № 3792/01.06.2015 г. по гр. дело № 8891/2014 година и е уважил предявения от Ц. И. К. срещу В. П. К. иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 40 235.90 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 20.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски в размер на сумата 5888.71 лв.. Въззивният съд е приел , че по силата на договор за покупко-продажба, сключен между продавача А. И. А. и посочените в нотариалния акт купувачи Ц. И. К. и В. П. К., последните са придобили в режим на обикновена съсобственост недвижим имот – апартамент № Й – 19, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. „Д”, ет. 5. Изложено е в мотивите на съдебния акт, че цената на имота е тази, която е отразена в предварителния договор – 46 000 евро, както и че сумата 80 471.80 лв. е платена от ищеца. Мотивиран е извод за неоснователно обогатяване на ответницата по претенцията поради придобиването в нейна полза на право на собственост върху ½ идеална част от процесния недвижим имот, без да е заплатила следващата й се част от продажната цена. Възраженията й са отхвърлени по съображения за съставяне на доказателствата за изплащане на сумите по сделката след сключване на окончателния договор за продажба. Другите изводи на въззивния съд са формирани по възражението й за направено от ищеца в нейна полза дарение с изплащане на припадаща се част от съсобствеността. В тази връзка е посочено в мотивите, че включването на ответницата като втори купувач в окончателния договор за продажба не съставлява направено от ищеца дарение. Според съдебният състав възражението е недоказано, тъй като тежестта за установяване на твърдението се възлага на ответницата по иска, а същата не го е установила. С определение № 426 от 28.04.2016 г. на настоящия състав на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид данните за нередовност на исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба. Софийски градски съд и Софийски апелативен съд са били сезирани с искова молба, съдържаща твърдения за заплатена по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, апартамент в [населено място] част от продажна цена, а именно сумата 80 471.80 лв., получена от продавача А. А. на 11.06.2009 г. Изложено е и твърдение, че договорената цена била в размер на 46 000 евро, като ищецът бил заплатил остатъка – „около 12 000 лв.”, без да се сочи датата, на която е било извършено плащането. Описани са в обстоятелствената част на исковата молба причините за участието на ответницата в окончателния договор за покупко – продажба, предмет на нотариален акт № 66/25.06.2009 г. на нотариус В. Б. с рег. № 302 в НК, както следва: ”Ответницата я включих като купувач по посочената сделка, понеже тогава живеехме на семейни начала и тя ме подлъга да й засвидетелствам чувствата си към нея. Скоро след сделката, отношенията ни с ответницата се влошиха, понеже разбрах, че постоянно ми изневерява, отчуждихме се с нея и любовта между нас се превърна в омраза, подложен съм на постоянен тормоз от нея в следствие на което здравословното ми състояние рязко се влоши – тогава разбрах че ответницата само ме е използвала с цел имотна облага.”. С така направеното от ищеца изложение не е изяснено основанието за участието на В. К. в процесния договор, предмет на цитирания нотариален акт, като купувач. Описани са отношенията между страните, но не е отразено какво заплащане на половината от цената на имота е направил ищеца – възмездно или безвъзмездно и поради това са останали неизяснени твърденията за фактите, от които произтича спорното право и по – конкретно правното основание, с оглед на което Ц. К. е заплатил част от продажната цена, за да придобие В. К. ½ идеална част от описания в нотариалния акт недвижим имот. Липсата на твърдения по тези обстоятелства е налагало въззивният съд, като инстанция по съществото на спора да проведе производство по чл. 129, ал. 1 ГПК, за да бъдат отстранени недостатъците на исковата молба, чрез въвеждане на изложение по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, което да е годно от фактическа страна да осигури установяване на спорното право и определяне на правната квалификация на иска от съда. Липсва изложение на обстоятелствата, очертаващи съдържанието на уговорката между страните по предварителния договор и окончателния договор за покупко – продажба относно конкретната част от сумата, която ищецът се е съгласил да заплати вместо ответницата, която според отразеното в исковата молба не е участвала в предварителния договор, а е страна – купувач, заедно с ищеца в окончателния договор, съгласно който е приобретател на ½ от процесния апартамент. В исковата молба не е посочено, кога е постигната уговорка с продавача А. А. за заплащане на по - ниската цена на имота – 60 603.20 лв., кога е заплатена сумата 12 000 лв., съставляваща остатъка от дължимата според ищеца цена от 46 000 евро, както и по какъв начин е формирана претендираната сума 40 235.90 лв. при положение, че половината от заплатената цена за ½ идеална част от имота е по – висока – 46 000 лв. от претендираната цена – 40 235.90 лв. Непълнотата на обстоятелствената част на исковата молба, обусловила и неяснота на петитума й е налагала въззивният съд, като инстанция по съществото на спора да проведе производство по чл. 129, ал. 1 ГПК, за да се обезпечи редовност на сезирането и осигури възможност за квалификация на иска за неоснователно обогатяване, което е регламентирано с различни фактически състави – специални по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и общ по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, последният намиращ приложение само субсидиарно. Редовното сезиране, за което съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол обезпечава процесуалните възможности страните да се защитят, чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по насрещните твърдения. В конкретния случай въззивният съд, като инстанция по съществото на спора е следвало да извърши собствена самостоятелна проверка за редовност на исковата молба, съобразно процесуалното задължение по чл. 129, ал. 1 ГПК, предпоставящо решение по съществото на спора единствено при редовно сезиране. Това процесуално задължение не е било изпълнено от въззивния съд. С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено и тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат само редовността на исковата молба, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 2290 от 23.11.2015 г. по гр. дело № 3056/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: