4 Р Е Ш Е Н И Е № 420 гр. София, 11 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева и с участието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1208/2014 г. Отправено е искане от осъдената по н.о.х.д. № 3644/2013 г. по описа на Районния съд – Пловдив, подадено чрез упълномощения й процесуален представител, до Върховния касационен съд по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Оспореният съдебен акт е Решение № 134 от 13.06.2014 г. по в.н.о.х.д. № 406/2014 г. на Окръжния съд – Пловдив, по силата на което е потвърдена наказателно-осъдителната част от Присъда № 8 от 14.01.2014 г. по посоченото по-горе първоинстанционно дело. С нея Е. К. Й. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7, чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК в съучастие като помагач. На основание чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 2 НК й е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години при определен строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съучастникът на Й. – непълнолетният извършител на кражбата Р. А. Банков, е наказан с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, които е определено да бъдат изтърпени при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В искането за възобновяване се твърди, че в развилото се съдебно производство е допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като наложеното на Й. наказание е явно несправедливо. Изложени са доводи за неправилно ценене на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и за отчитане от страна на съда на факти, които не са сред инкриминираните такива в обвинителния акт. Сочи се, че определеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, поради което се иска то да бъде изменено, като размерът му бъде намален до възможния минимум. Искането за възобновяване е поддържано от осъдената и нейния процесуален представител в съдебното заседание пред ВКС. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита същото за неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за неоснователно. В разглеждания случай настоящият съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство не е допуснато твърдяното от осъдената нарушение. Доколкото не се спори по установената фактическа обстановка, с оглед отправеното до ВКС искане и предвид на факта, че производството пред първата инстанция е протекло като съкратено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, не може да се възприеме тезата за явна несправедливост на наложеното наказание. Обществената опасност на процесното деяние е значително по-висока от тази при обикновените случаи на кражба в големи размери, което само по себе си е достатъчно основание за определяне на по-тежко от минималния по закон размер на наказанието. Спецификите при самото извършване на кражбата (като например престъпната упоритост, изразила се в няколкото отделни деяния, осъществени спрямо вещи, собственост на едни и същи лица; способът, посредством който са отнети вещите; фактът, че пострадали са познати на извършителите лица; особената нумизматична стойност на част от инкриминираните предмети), съпоставени с характера на помагаческата дейност на Й., изразила се в окуражаване на прекия извършител и обещание за оказване на съдействие при разпореждането с отнетите вещи, в допълнителна степен рефлектират върху преценката за нейната личност. Това обстоятелство не може да бъде пренебрегнато при индивидуализирането на наказанието, още повече като се има предвид фактът, че тя е използвала значително по-голямата част от средствата, „подсигурени” й чрез обсъжданото престъпление, изключително за лична изгода, с ясното съзнание за техния произход. Описаните особености са достатъчни и за да се определи на Й. по-тежко наказание от това на прекия извършител. Неговата индивидуализация е извършена, освен това, и законосъобразно с оглед на приложимия материален закон. Съответно на законовите изисквания, въз основа на чл. 2, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, Пловдивският районен съд, съобразявайки и нормите на чл. 371, т. 2 и чл. 373, ал. 3 НПК, е приложил онази редакция на чл. 58а НК (ДВ, бр. 27/10.04.2009 г.), която императивно налага санкцията да е определена по правилата на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като наложеното наказание от 2 години лишаване от свобода е действително под специалния законов минимум, предвиден в нормата на чл. 195, ал. 2 НК. На някои от съображенията на съдилищата в подкрепа на чл. 2, ал. 2 НК би могло наистина да се възрази, но те не са решаващи. Неоснователно е и възражението от името на осъдената, че не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Предходните съдебни инстанции са извършили преценка на всички факти, които имат отношение за коректното индивидуализиране на санкцията, включително касателно двете невръстни деца на осъдената и дългия срок на развилото се наказателно производство. Не може обаче да се приеме, че тези обстоятелства са от естество да „редуцират” значително тежестта на извършеното от Й. до степен, в която да обосноват налагането на минималното възможно наказание от 3 месеца лишаване от свобода. Предвид на отправените в искането доводи, касаещи характера на съучастническата дейност, осъществена от Й., следва да се отбележи, че е налице интелектуално помагачество, тъй като върху извършителя Банков е упражнено психическо въздействие, изразило се в окуражаване и в обещаване на помощ за реализиране предмета на престъплението. Тези действия на Й. не са и не са били определяни като подбудителство, както погрешно сочи в искането нейният защитник, тъй като същите са насочени спрямо лице, вече взело решение да извърши обсъжданото престъпление. В този ред на мисли, съдът намира за необходимо да посочи, че и другите възражения на искателя за неправомерно ценени от съда обстоятелства, извън тези, инкриминирани в обвинителния акт, са неоснователни. Видно от мотивите по постановените присъда и решение, и двете редовни инстанции по делото са отчитали единствено безспорно установени факти, включително и чрез самопризнанията на подсъдимите в съдебно заседание, без да са нарушили и принципната забрана да се ценят повторно обстоятелства, отразени вече в правната квалификация на процесното деяние. Няма законова пречка, от друга страна, решаващият съд да обсъжда и данни, доказани по съответния процесуален ред, които, макар и да не са изобщо или пряко част от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението, имат значение при преценката за обществената опасност на извършеното. Възраженията, че при определянето на наказанието са взети предвид обстоятелства, които е могло, но не са били отразени в правната квалификация, а именно използването на също откраднат ключ при извършването на кражбата и „особено големия размер” по смисъла на чл. 196а НК за близо 136 000 лева на открадното, са също неоснователни. (Последното обстоятелство, специално, не е могло да бъде част от правната квалификация и защото няма самостоятелно значение за нея без съчетанието с „особено тежкия случай”, какъвто обвинението въобще не е имало предвид.) Тези факти са подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и те без съмнение представят личността на съучастниците в допълнителна отрицателна светлина. Като се има предвид това, както и разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, съответно направеното от подсъдимите самопризнание в хода на съдебното производство, се стига до извода, че те не само са били запознати с „фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт”, но са приели и последиците от цененето на същите като доказани по делото. Поради тази причина направеното на тях позоваване при индивидуализирането отговорността на извършителите е допустимо и законосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда на възобновяване на наказателните дела Решение № 134 от 13.06.2014 г. на Окръжния съд – Пловдив по в.н.о.х.д. № 406/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: