Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * договор за гледане и издръжка * придобивна давност * разрешение за строеж

1076 от 2005

                  Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                      № 51

 

                          София, 15.02.2010 год.

 

 

                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

при секретаря Тодорка Кьосева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 613 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. П., чрез пълномощника й а. Д, против решение № 265 от 6.03.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 2* от 27.07.2008 г. по гр.д. № 10670/2007 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявения от В. Д. П. против П. К. В. иск за делба на втори жилищен етаж от жилищна сграда в гр. В., ул.”И” № 5 при твърдяно придобивно основание договор за продажба срещу издръжка и гледане от 16.01.1989 г., обективиран в нотариален акт № 71, том І, н.д. № 121/1989 г.

Касаторът е изложила твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснати съществени процeсуални нарушения – нарушение на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, поради неотчитане, че са издадени разрешения за поетапно строителство с реализирането на което са възникнали и самостоятелни обекти и поради недопускане на доказателства за направеното във въззивната жалба позоваване на придобивна давност като евентуален придобивен способ. Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за допускане на съдебна делба, евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Ответникът по касационната жалба П. К. В. оспорва същата, като претендира направените разноски.

С определение № 655 от 27.07.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК, т.4 и т.6.

Съдът е сезиран с предявен от В. Д. П. против П. К. В. иск за съдебна делба на втори етаж от триетажна жилищна сграда, придобит по време на брака на страните въз основа на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 71, том І1 дело 121 от 16.01.1989 г. Ответникът е оспорил иска с довод, че договорът е нищожен, тъй като към момента на сключването му сградата е била изградена в груб вид само до втора плоча, а съответно не е имало годен обект на прехвърлителна сделка. Във въззивната жалба на ищцата са наведени доводи за действителност на договора, като евентуално е направено позоваване на изтекла в полза на страните придобивна давност чрез осъществено от 1994 г. владение.

Окръжен съд В. е приел, че ищцата претендира наличието на съсобственост, тъй като процесния имот е придобит на договорно основание от ответника по време на брака им, прекратен на 27.02.2007 г. Обсъдени са представените доказателства, установяващи, че със спогодба от 26.08.1985 г. П. В. и П. В. се легитимират като съсобственици на дворното място; на 29.07.1986 г. на двамата е издадено разрешение за строеж за поетапно изграждане на двуетажна жилищна сграда; на 7.12.1988 г. е одобрена съдебна спогодба, по силата на която П. и В. В. са получили в дял първия жилищен етаж, а П. и Велика В. – втория жилищен етаж, като към този момент сградата е била изградена до втори етаж, а по архитектурен план е предвидена сграда с три жилищни етажа и таван; с договор от 16.01.1989 г. Петко и Велика В. са прехвърлили на ответника П собствеността на жилището на втория етаж и на 17.02.1989 г. на П. и Велика В. е издадено разрешение за строеж за изграждането на втория етап от строителството, а именно: трети етаж и таван. Счетено е за основателно възражението на П. В. , че договора, чрез който му е прехвърлен имота, е нищожен поради липса на предмет, тъй като към момента на сключването му сградата не е била завършена в груб строеж /не е бил изграден предвидения по архитектурен проект трети етаж/, поради което не е възникнала съсобственост на твърдяното в исковата молба основание. Прието е за недопустимо позоваването от страна на ищцата на придобивна давност, тъй като не е направено изменение до приключване на устните състезания пред първата инстанция, а предявения иск за делба на поддържаното в исковата молба придобивно основание – договор за издръжка и гледане е неоснователен.

Изводът на въззивния съд за недействителност на договора за издръжка и гледане, поради незавършване на сградата в груб строеж към месец 12.1988 г. и 01.1989 г. е направен в противоречие с указанията по приложение на процесуалния закон в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС, тъй като липсват съображения във връзка с доводите и представените доказателства, че строителството е разрешавано поетапно.

В противоречие с указанията по т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС, съдът се е произнесъл само налице ли е съсобственост въз основа на договора от 16.01.1989 г., без да разгледа твърдението за наличие на придобивна давност, което при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ може да бъде заявено за пръв път пред въззивната инстанция. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗС и чл.69, ал.1 от ЗН всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, т.е. всеки съделител разполага с потестативното права да претендира прекратяване на собствеността и е самостоятелна страна по делото независимо от процесуалното му качество на ищец или ответник, а следователно може да поддържа, че съсобствеността е възникнала на правно основание, различно от посоченото в исковата молба и съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по всички наведени от съделителите доводи, които касаят основанието за възникване и наличието на съсобственост.

По основателността на касационната жалба:

В случая строителството на предвидената по архитектурния проект триетажна жилищна сграда е осъществено при условията на чл.228, ал.2 ППЗТСУ /отм./, допускащ издаване на разрешение за строеж за отделни етажи от сграда при малкоетажно и средноетажно застрояване при завършено архитектурно-пространствено и фасадно оформяне на всеки етап. В случая първия етап от строителството съгласно разрешението за строеж от 29.07.1986 г. е за първия и втория етаж и два гаража. С изпълнението на грубия строеж на съответния етап, възниква право на собственост върху самостоятелните обекти, за които е издадено разрешението за строеж. Свидетелските показания безспорно установяват, че към момента на сключване на делбената спогодба между съсобствениците на дворното място през месец декември 1988 г. и сключването на договора за прехвърляне на втория етаж на ответника по иска през месец януари 1989 г. са били изградени оградните стени и плочите на първия и втория етаж, т.е. бил е завършен етапа, за който е дадено разрешението за строеж и са съществували самостоятелни обекти на вещни права, а съответно и волеизявленията по посочените сделки са породили правните си последици.

Процесния имот е придобит въз основа на правна сделка на името на П. К. В.. Касае се до възмездно придобивно основание, осъществено по време на брака на страните, поради което съгласно чл.19 СК /отм./ правата са придобити в съпружеска имуществена общност. Поетото срещу придобитата собственост задължение е за грижа и издръжка на прехвърлителите, поради което без правно значение е с чии средства е построен и довършен етажът. Договорът не е развален, поради което неотносимо е твърдението, че задължението за издръжка и гледане не е изпълняван.

В обобщение въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, довело да необосновани изводи, че към момента на сключване на договора от месец януари не е съществувал годен обект на вещни права и неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне делба между страните по делото при равни права.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 265 от 6.03.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. В., ул.”И” № 5, представляващ жилище на втори етаж от изградената в ПИ 1124 по плана на 27 микрорайон, идентичен с с парцел ****, кв.66 по проектоплана и с част от ПИ 1397, кв.36 по ЗРП на 27 микрорайон, одобрен със З. № 115 от 7.08.1978 г. триетажна жилищна сграда, състоящо се от входно антре, две спални, дневна, столова, кухня, баня, тоалет, пералня, два балкона, със застроена площ от 118.66 кв.м., ведно с две складови помещение в приземния етаж, заедно с 43.872 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, които идеални части са определени за първия етап от строителството, осъществен въз основа на разрешение за строеж № 277 от 29.07.1986 г. на РНС „А”- В. , между съделителите и при права в съсобствеността, както следва: В. Д. П., ЕГН **********, гр. В., ул.”З” № 6, съдебен адрес: гр. В., ул.”П” № 22, а. Д/2 /една втора/ идеална част и П. К. В., ЕГН **********, гр. В., ул.”И” № 5, ет.3 – 1/2 /една втора/ идеална част

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: