Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр. София, 09.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Петя Шишкова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1305 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура–гр. Русе против присъда № 38 от 19.10.2017 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 605/2017 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Развити са доводи в подкрепа на тезата, че при формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е анализирал и оценявал показанията на пострадалата в тяхната цялост, които били последователни относно употребата на сила и заплашване и се подкрепяли от обективно установените увреждания и заключенията на експертите; че съдът отхвърлил еднопосочните показания за упражнена принуда, позовавайки се на противоречия относно детайли без решаващо значение и отношение към основните факти, подлежащи на доказване по делото; че като последица от допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила материалният закон не е приложен правилно, тъй като установените от съда предходни отношения между подсъдимия и пострадалата не изключват съставомерността на престъпните деяния, за които не се изисква деецът да е употребил сила с голям интензитет и не е задължително да е причинил телесни увреждания. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Защитникът (адв. Г.) на подсъдимия Б. О. А. счита, че протестът за неоснователен и моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда № 38 от 19.10.2017 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д № 605/2017 г. е отменена присъда № 118 от 18.07.2017 г. на Русенския районен съд по н. о. х. д. № 848/2017 г. в частта, с която подсъдимият Б. О. А. е осъден за престъпления по чл. 150, ал. 1 НК и по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК, и приложен чл. 23, ал. 1 НК. Подсъдимият Б. О. А. е признат за невинен в това, на 30.12.2015 г. в [населено място], Р. област, да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на М. Д. М., навършила 14 години, като употребил за това сила и заплашване, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 150, ал. 1 НК. Подсъдимият е признат за невинен и в това, на 30.12.2015 г. в [населено място], Р. област, да се е съвкупил с лице от женски пол – М. Д. М., като я принудил към това със сила и заплашване и изнасилената не е навършила 18 години, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК. Присъдата е потвърдена относно веществените доказателства и приложението на чл. 59 НК. В останалата си част е обявена за влязла в сила. Протестът, основан на доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е основателен. За да направи заключението, че на инкриминираната дата подсъдимият Б. О. А. и св. М. Д. М. са осъществили по взаимно съгласие вагинален и анален полов контакт, съдът е оценил като недостоверни показанията на пострадалата за упражнена сила и заплашване спрямо нея, респ. като неопровергани, затова и достоверни обясненията за доброволност, които дал подсъдимият. Вярно е, че оценката на гласните доказателствени средства е суверенно правомощие на съда, който разглежда и решава делото по същество, но тяхното определяне като достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация не може да бъде произволно. В съответствие с принципното изискване по чл. 14 НПК оценката за достоверност се извършва по вътрешно убеждение, което следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателствени материали, обсъдени и анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност. От тази гледна точка доводите на прокурора са основателни. Русенският окръжен съд е мотивирал позицията си за недостоверност на показанията на св. М. М. с непоследователност в информацията при съобщението на телефон 112, предназначен за спешни повиквания (първоначално тя заявила, че подсъдимият й скъсал дрехите, а след това уточнила пред полицейския служител, че той я съблякъл, не е късал дрехите й, но ги взел със себе си). Напълно е пренебрегнал обаче поредица от други сведения, предоставени от пострадалата М.. Според мотивите на решението, тя неизменно е поддържала твърдение за изнасилване не само по време на въпросния разговор, но и в свидетелските си показания, изяснявайки факти за упражнено психическо и физическо насилие. Успоредно, за част от установените действия на подсъдимия преди инкриминираните му деяния, Русенският окръжен съд постепенно е откривал логично обяснение във влошените отношения между пострадалата и нейните родители, в т. ч. заради контактите й с подсъдимия при значителната им възрастова разлика (за присъствието му през нощта във фургона, скрит под леглото приел необходимост св. М. да се прибере едва след като родителите й са заспали и страха на подсъдимия да не би пострадалата да е придружавана от майка си или баща си). За сметка на това е окачествил поведението на непълнолетната (на 14 години) като неприсъщо за жертва на подобни престъпления, тъй като след напускането на фургона тя се била върнала и съобщила на подсъдимия за обаждането си в полицията вместо незабавно да потърси закрила от своите родители (л. 61 от материалите по н. о. х. д. № 605/2017 г.). В мотивите на присъдата съществува неяснота и дори противоречие относно последователността в действията на св. М. М., свързани с посочените обстоятелства. В изложената фактическа обстановка е прието за установено, че веднага след аналния контакт пострадалата излязла гола от фургона и първо влязла в помещението на родителите си, след което се върнала, заплашила с обаждане в полицията, а подсъдимият А., виждайки баща й да свети с фенер в района, веднага си тръгнал от мястото на събитието (л. 53). Процедирайки по този начин Русенският окръжен съд не е изпълнил процесуалното си задължение да подложи на внимателна преценка всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 НПК. Едностранчиво се е фокусирал върху незначителни детайли от хронологията на случилото се, на които придавал ключово значение, пренебрегвайки смисъла и същностното съдържание на свидетелските показания. При самостоятелната си проверка за доказаността на обвинението въззивният съд не е намерил подкрепа за показанията на пострадалата и в обективно установените телесни увреждания както по нейното тяло (кръвонасядане по лявата буза на лицето и радиерна разкъсна рана в аналната област, косвено подкрепени и от следите кръв според протокола за оглед), така и по тялото на подсъдимия (одраскване по ушната мида). Изтъкнал е съображенията, че по време на разпита си пред първоинстанционния съд св. М. М. не съобщила за такива конкретни действия на подсъдимия при употребата на сила и на собствените си действия по оказана реална съпротива, които да съответствали точно на всяко едно от тези увреждания. Въззивният съд е съд по същество и не е обвързан с кръга от доказателства, събрани и проверени от първоинстанционния съд. Той може и по собствен почин да събира доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. В случая обаче Русенският окръжен съд не е проявил никаква процесуална активност да изследва всестранно релевантните по делото обстоятелства, включително чрез непосредствен разпит, да отстрани непълнотите в показанията, които сам е констатирал, след което да оценява от гледище на тяхната достоверност или недостоверност, обсъждайки ги поотделно и съотнесени към останалите доказателствени източници. Вместо това се е задоволил единствено с доказателства в полза на версията, лансирана от подсъдимия. Противно на експертното заключение за фактическата възможност нараняванията да са били причинени към момента на деянието, съдът е приел, че аналният контакт, придружаван с увреждане в аналното отверстие не е нищо друго, освен проява на доброволен избор от страна на непълнолетната М.. Разбирането си е обвързал и с експертно пояснение, според което решаващо значение за получаване на увреждането имала бързината на половия акт, но е пропуснал да разгледа специализираното мнение в логическо съчетание с обстоятелствата, очертаващи конкретната фактическа ситуация в нейното последователно и цялостно развитие. Зад изложените съображения прозират и множество намеци по линия на моралния облик на пострадалата. Поставен е акцент и върху споделеното от нея по време на проведеното интервю в хода на съдебнопсихиатричното и психологическо изследване, което безусловно не е облечено във формата на показания. Липсват пояснения дали съдът е придавал на съдържащата се информация доказателствено значение или не. Ето защо Върховният касационен съд намира, че въпреки декларираната от въззивния съд внимателна и задълбочена проверка, мотивите на постановената нова присъда не показват стриктно да е изпълнил задължението си по чл. 14 НПК, за да приеме фактите такива, каквито са били в действителност. Вътрешното си убеждение е изграждал без анализ и обсъждане на доказателствените материали в тяхната съвкупност, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Допуснатите нарушения на процесуалните правила, предназначени да гарантират правилно формиране на вътрешното убеждение, покриват касационното основание по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК. Те следва да бъдат отстранени, което обуславя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 38 от 19.10.2017 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 605/2017 г. Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Русенския окръжен съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: