Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 18.07.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №409/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба и допълнение към нея от защитника на подс. Е. А. К. – адв. П. Д. срещу нова въззивна присъда № 10 от 10.02.2023г. по внохд № 1515/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, първи въззивен наказателен състав. С присъда № 160 от 08.11.2022г, постановена по нохд № 5352/2021г. на Районен съд – Бургас подс. Е. А. К. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.129, ал. 2, вр. ал.1 от НК По протест от прокурор в Районна прокуратура – Бургас е образувано внохд № 1515/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С присъда № 10 от 10.02.2023г., постановена по делото, присъдата на Районен съд – Бургас е отменена и подс. Е. А. К. е признат за виновен в това, че на 07.03.2020г. в [населено място],[жк], пред магазин „А.“ до блок № 79, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на гърдите на С. С. К., в резултат на който тя паднала на земята, й причинил средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Съдът се произнесъл и по разноските. С касационната жалба срещу тази присъда и допълнението към нея, подадени от упълномощения защитник на подсъдимия К. – адв. П. Д., се прави оплакване за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изложението съдържа описание на фактическа обстановка и твърдения за необоснованост на постановената осъдителна присъда, както и резюме на свидетелски показания, кореспондиращи с обясненията на подсъдимия, като се твърди, че същите са абсолютно обективни, непротиворечиви и последователни, изложени от незаинтересовани от изхода на делото лица. Сочи се, че в мотивите на осъдителната присъда на ОС – Бургас не се съдържат убедителни аргументи за доказването по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият К. е осъществил състава на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Възразява се, че не е установен механизмът на причиняване на телесното увреждане с действия на подсъдимия. Оспорва се кредитирането на показанията на свидетеля С. К. от досъдебното производство, без да бъде съобразена заинтересоваността му от изхода на делото и обстотелството, че показанията му противоречат на тези на свидетелите К. С. и М. М. и на обясненията на подсъдимия. Възразява се и срещу приемането за достоверни на показанията на свидетелката Б. Ч. от досъдебното производство, при игнориране на тези, дадени от същата пред първата инстанция. Изразява се недоволство срещу дискредитирането на показанията на свидетелите С. и М.. Според касатора, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като при проведеното пред него съдебно следствие е приобщил показанията на свидетелката Ч. от досъдебното производство чрез тяхното прочитане, без да са налице основанията за това, и впоследствие не е извършил задълбочена проверка и изследване на тези показания. Правят се две искания при условията на алтернативност – за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. К. – адв. Д., поддържа подадената касационна жалба по съображенията, изложени в нея и допълнителното писмено изложение. Пледира за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на ВКП взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивният съд е събрал всички възможни доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност и е извел правилен извод, че деянието по чл. 129, ал. 1 от НК е извършено и е извършено от подсъдимия. Не съзира пропуски в дейността на контролираната инстанция и настоява присъдата да бъде оставена в сила. Подсъдимият Е. К. не взима участие в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационната жалба, съображенията на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т. 2 от НПК. Извършената от ВКС проверка за наличието на наведените в касационната жалба от защитника на подсъдимия К. основания сочи на извод за нейната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ. Със сезиращия ВКС процесуален документ на практика се оспорва възприетата от въззивния съд фактология чрез претенция за нарушения при оценката на доказателствата и се претендира недоказаност на обвинението. Пресъздаването в касационната жалба на възприетата от контролирания съд фактическа обстановка, както и частичният преразказ на свидетелски показания не съставляват данни, подкрепящи заявените касационни основания. Изричното оплакване за необоснованост на постановената осъдителна присъда, както и възраженията по доказателствената дейност на контролирания съд, които се доближават до възражения за необоснованост, не подлежат на обсъждане от настоящата инстанция. С тези доводи се оспорват фактическите изводи на решаващия съд и тяхното съответствие с доказателствената основа. Необосноваността на съдебния акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Някои от формулираните от касационния жалбоподател доводи позволяват да бъдат разгледани единствено във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Необходимо е преди всичко да се отбележи, че касационната инстанция не може да се намесва или да замества оценката на доказателствата, направена от решаващия съд. Когато възприемането с доверие или дискредитирането на определени доказателствени източници е аргументирано в съдебния акт и е ясно видим процесът на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, не би била защитима теза за допуснато процесуално нарушение, накърняващо правата на страните в процеса. Такива нарушения, поставящи под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, биха били налице, ако съдът е оставил извън вниманието си определени доказателства и доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата. В съдебния акт, подложен на касационна проверка, не се набелязват такива пороци. Несъмнено по делото е бил установен фактът на причинената на пострадалата телесна повреда. Спорен е бил механизмът на причиняването й и дали тя е резултат от действията на подсъдимия. По тези въпроси съдът е извършил дължимия анализ на всички гласни доказателствени средства според собственото им съдържание и ги е съпоставил с другите доказателствени източници. Наличните противоречия в свидетелските показания са били откроени в мотивите на присъдата и са защитени изводите за кредитиране на показанията на свид. К. и свид. Ч., очевидци на събитието. Извършената оценка на гласните доказателствени средства като логическа дейност не може да бъде критикувана. Аргументът на защитата за неправилното дискредитиране на показанията на свидетелите К. С. и М. М. от въззивната инстанция и възприемането на показанията на сина на пострадалата свид. К. и на жената, с която живее на семейни начала – свид. Ч., не може да бъде възприет като основателен. Това, че свид. К. е син на пострадалата, само по себе си не може a priori да предпостави ненадеждност на свидетелстването му, нито пък е възможно предварително да се даде по-голям кредит на доверие на показанията на незаинтересованите свидетели. Свидетелските показания, поставени в основата на фактическите изводи, са били подложени на внимателна и аналитична преценка, като е отчетена тяхната безпротиворечивост по отношение на значимите обстоятелства на създадената конфликтна ситуация и конкретното поведение на подсъдимия, на тези свидетели и на пострадалата С. К.. Обстоятелствата, че подс. К. е бутнал с ръка пострадалата в гръдната област, вследствие на което тя паднала, като първо се подпряла на ръката си, после легнала на земята и започнала да крещи от болка, са изведени не само от показанията на свидетелите К. и Ч., но и от съответстващите в тези части показанията на свидетелката Ж., дадени на досъдебното производство и приобщени от съда по надлежния ред, и заключението на СМЕ за механизма на причиняване на увреждането. Действително, показанията на свид. Ж. са производни по отношение на причината за падането на пострадалата, но те в случая служат за проверка на първични такива. Лишаването от доверие на показанията на свидетелите С. и М. по отношение на пресъздадени от тях фактически данни, за които липсва кореспонденция с други доказателствени източници, не е сторено произволно. Въззивният съд е аргументирал оценката си на посочените свидетелски показания не само чрез съпоставянето им и констатиране на противоречия между тях и останалия събран доказателствен материал, с изключение на обясненията на подсъдимия – некредитирани от съда, но и чрез преценка дали тези свидетели са могли да възприемат събитието. Решаващият съд е аргументирал подробно отказа си да кредитира показанията на тези двама свидетели, като е отчел, че същите са дали показания за пръв път пред първоинстанционния съд, че версията им, че пострадалата се е подхлъзнала сама и е паднала, не се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото, като противоречи и на показанията на свид. М.. В тази връзка въззивният съд правилно е съобразил, че по досъдебното производство има данни да са провеждани оперативни мероприятия в района на произшествието, с цел откриване на свидетели очевидци, като е установено, че на инкриминираната дата около процесния час на местопроизшествието се е намирала единствено свидетелката Н. Ж., поради което е била издирена и разпитана по досъдебното производство. Предвид това, показанията на свидетелите К. С. и М. М. са били дискредитирани като изолирани, противоречиви и несъответстващи на останалия доказателствен материал и обслужващи версията на подсъдимия, която също е оценена като противоречаща на доказателствата по делото. Въззивният съд е отхвърлил аргументирано развитата от независимите свидетели версия, че С. К. се е намирала на обособения наклон за колички и хора с увреждания и сама е паднала. Без основание е оплакването в касационната жалба, че окръжният съд в нарушение на процесуалните правила е приобщил във въззивно съдебно следствие показанията на свидетелката Ч. чрез тяхното прочитане, без да са налице основанията за това, като след това не ги е подложил на задълбочена проверка. Налице са били законовите предпоставки за тяхното прочитане на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, доколкото е установено, че свидетелката да не може да бъде намерена, за да бъде призована. Видно от материалите по делото с разпореждане на съдията докладчик от 09.02.2023г. е постановено принудителното довеждане чрез РД „Охрана“ към МП на свид. Б. Ч., но съгласно приложената докладна записка лицето не е установено на известния по делото адрес, като след проведен разговор с майката на свидетелката е станало ясно, че тя не знае за местонахождението й. Възражението на касатора, макар и да касае формалната допустимост да бъдат използвани показания на свидетел, дадени на досъдебната фаза, е необходимо да бъде разгледано на плоскостта на въпроса дали чрез използване на тези свидетелски показания е ограничено правото на състезателен процес. В рамките на наказателното производство свид. Ч. е била разпитвана два пъти на досъдебната фаза, в които разпити защитата и подсъдимият не са участвали, но е разпитана и пред първия съд, когато защитата е имала възможност да конфронтира свидетелката. Вярно е, че са приобщени и обсъждани показания от разпит, в който защитата на е участвала и това налага да се изясни дали по този начин не е ограничена състезателността в процеса като елемент от неговата справедливост. Тук са приложими критериите, възприети в практика на ЕСПЧ (Ал Хауаджа и Техери срещу Обединеното Кралство; Лука срещу Италия), според които не е налице нарушение по чл. 6 от ЕКПЧ, когато е налице легитимна причина за отсъствието на свидетеля от съдебната зала, осъдителната присъда не е основана единствено или в решаваща степен на показанията на такъв свидетел и има достатъчно фактори, които да балансират правата на обвиняемия. В случая невъзможността да бъде издирена свидетелката е причината да бъдат приобщени нейните показания от досъдебното производство. Тези свидетелски показания не са единствените, обосновали осъждането, а и за защитата е била налице възможност да ги оспори. С оглед и на тези съображения оплакването на касатора е без основание. Не може да бъде възприето и възражението в касационната жалба за това, че не била извършена преценка на достоверността на показанията на свид. Ч. и за неотчитане на противоречията в тези показания, дадени в различните фази на производството. Видно от мотивите на въззивната присъда, именно констатираните противоречия на дадените от свид. Б. Ч. показания на досъдебното производство и тези, дадени пред първостепенния съд, са наложили окръжният съд да приобщи показанията на свидетелката, депозирани по досъдебното производство пред съдия, по силата на служебното начало и с оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, с цел разкриване на обективната истина, за да поправи пропуска на първоинстанционния съд в тази насока, който пропуск е довел до порок в аналитичната му дейност. Освен това въззивният съд е преценил показанията на тази свидетелка с особена задълбоченост както с оглед собственото им съдържание, така и предвид съпоставянето им с останалите доказателствени материали и по този начин е аргументирал възприемането с доверие на показанията на свидетелката Ч. от досъдебното производство и е игнорирал тези, дадени от нея пред първата инстанция. Въззивният съд е подходил аналитично и при оценката на обясненията на подс. К.. Щателното съпоставяне на това доказателствено средство с останалата доказателствена съвкупност е обосновало преценка за това, че част от сочените от подсъдимия обстоятелства съставляват защитна теза. Касаторът в жалбата си възразява, че не са установени по безспорен начин авторството и вината на подсъдимия, както и точният механизъм на извършване на деянието именно с действия на подсъдимия. Извършената и обективирана по-горе касационна проверка сочи, че доказателствената дейност на въззивния съд е съобразена с всички относими към правилното изграждане на вътрешното убеждение процесуални правила и е ясно проследим процеса на формиране на фактическите изводи. При възприетата фактология, в съответствие с изискванията на чл. 303 от НПК, подсъдимият Е. К. е признат за виновен в извършването на вмененото му с обвинителния акт престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Съобразявайки кредитираните от съда доказателствени материали се установява с необходимата степен на категоричност както авторството на деянието, така и механизмът на извършеното – конкретните действия на подс. К.. Констатацията на касационния съд за липса на нарушения от категорията на съществените сочи, че не може да бъде удовлетворена претенцията на касатора за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон в касационната жалба се аргументира с несъгласие с установените факти. Доколкото не са налице съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, възприетата от него фактология не може да бъде поставена под съмнение. Въззивният съд убедително е защитил изводите си, поради това касационната инстанция споделя като правилно заключението в атакувания съдебен акт, че обективираното поведение на подс. К. – нанасяне на удар с ръка в областта на гърдите на пострадалата К., в резултат на който същата паднала на земята, с което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дисталната част на лява лакътна кост и стилоидния израстък на лъчевата кост, при която е реализиран медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. При установените факти е без основание искането в касационната жалба за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въвзивна присъда № 10 от 10.02.2023г. по внохд № 1515/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, първи въззивен наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.