Р Е Ш Е Н И Е     № 304     София, 02.07. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:          БОЙКА ТАШЕВА                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 723 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на “С” А. П. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд от 30. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 777/2008г., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 1* от 25.VІІІ.2009г. по материалноправния въпрос относно квалификацията на дисциплинарното нарушение – излагането на фактическото основание за уволнението ли е от значение за неговата законосъобразност и опорочава ли се то при неправилна правна квалификация. Ответникът по касационната жалба Б. Ш. Д. от гр. П. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да отговори на поставения от касатора материалноправен въпрос по силата на чл.291 от ГПК, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение Перн. ОС е оставил в сила решението на Пернишкия районен съд от 11.VІІ.2008г. по гр.д. № 9/2008г., с което са уважени предявените от Б. Д. срещу „С” А. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ и по чл.221 ал.2 от КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца със заповед № 105/22. ХІ.2007г. от длъжността „механошлосер окомплектоване валци” в цех „Л” на основание чл.190 ал.1 т.7 във вр. с чл.126 т.8 във вр. с чл.188 т.3 от КТ за това, че „на 12. ХІ.2007г. около 14.30 часа натоварил в товарен а-л „С”, доставящ материали в дружеството, 21 бр. бронзови втулки и 21 бр. сауници от Л. цех с цел кражба”, е незаконно. Наказанието е наложено в срока по чл.194 от КТ, спазена е процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, но не и изискванията на чл.195 ал.1 от КТ с оглед наличието на разминаване между мотивите в уволнителния акт и законовия текст на наложеното наказание. Товарененето на имущество с цел кражба е основание за търсене на отговорност от работника по друг ред, а основанието за уволнение по чл.190 ал.1 т.7 от КТ във вр. с чл.126 т.8 от КТ е свързано с нарушение на непосредствените професионални задължения по специалността на работника, при което наложеното наказание е приложено за друг вид нарушение в хипотезите на чл.190 КТ. С оглед на това уволнението следва да бъде отменено, без спорът да се разглежда по същество. В решение № 1533/28. ХІІ.1999г. на ВКС, състав на ІІІ ГО, по гр.д. № 435/1999г., е прието, че “съществено е заповедта за уволнение да съдържа индивидуализация на нарушението и кога то е извършено, респ. фактът на нарушението, а не неговата законова квалификация, която трябва да се определи от съда”. В решение № 205/08.ІV.2004г. на ВКС на РБ, състав на ІІІ ГО, по гр.д. № 1235/2002г. е прието, че “Неправилната квалификация на нарушението от работодателя не опорочава уволнението. От значение за това е излагането на фактическото основание съобразно изискванията на чл.195 ал.1 от КТ”. В решение № 341/26.ІV.1995г. по гр.д. № 1627/1994г. на ВС, състав на ІІІ ГО, е прието, че “меродавно е дисциплинарното нарушение, т.е. фактът, представляващ уволнителното основание, посочено от работодателя в заповедта за уволнение, а не законовата му квалификация”. ВКС на РБ намира за правилна практиката на съдилищата по релевирания от касатора материалноправен въпрос, обективирана в посочените решения на състави на ВС и на ВКС. Следва да се посочи и че с решения, постановени от състави на ВКС по чл.290 от ГПК, имащи задължителен характер, № 464/26.V.2010г. по гр.д. №1310/2009г. ІV ГО и № 395/01.VІ.2010г. по гр.д. № 1629/2009г. ІІІ ГО, въпросът е разрешен в същия смисъл. Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Това е предвидено с оглед възможността за осъществявене правото на защита на работника /служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е текстовото индивидуализиране на нарушението /т.е. фактическото основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника/служителя действия/бездействия в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. По основателността на касационната жалба, съдържаща оплаквания за процесуално нарушение, изразяващо се в неразглеждане на спора по същество, и незаконосъобразност: Разрешавайки въпросът по приложението на чл.195 ал.1 от КТ в противоречие с практиката на съдилищата, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. В уволнителния акт нарушението на ищеца е индивидуализирано в достатъчна степен с посочване на извършените от него на 12. ХІ.2007г. действия в разрез със задълженията му по трудовото правоотношение. С оглед на това не е от значение дали е налице съответствие между това фактическо и посоченото от работодателя правно основание за наложеното наказание. В противоречие с чл.186 изр.2 от КТ е и изводът на въззивния съд, че нарушението е основание за търсене на отговорност от работника по друг ред, имайки предвид вероятно редът по НПК. По силата на посочената разпоредба дисциплинарното наказание е независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако и такава се предвижда за виновното неизпълнение на трудовите задължения. При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане и разрешаване на спора по същество от друг негов състав с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 401 от 30. ХІІ.2008г. по гр.д. № 777/2008г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане по същество от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: