Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * реституция * отчуждаване * земеделски земи * договор за наем * възстановяване правото на собственост * одържавени недвижими имоти * правоприемство


3
гр. д. № 1636/09 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 617

София, 04.08.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1636/2009 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. В. П. срещу решение от 02.06.2009 г. по гр. д. № 1730/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 4986/2002 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу [фирма] [населено място] ревандикационен иск за 7980 кв. м., съставляващи части от имот с площ от 18000 кв. м., заснет с пл. № 56 по кадастралния план на [населено място], а по отменения план от 1948 г. включени в имот пл. № 289 и срещу [фирма] [населено място] ревандикационен иск за 4780 кв. м., съставляващи части от имот с площ от 18000 кв. м., заснет с пл. № 56 по кадастралния план на [населено място], а по отменения план от 1948 г. включени в имот пл. № 289.
С определение от 01.03.2010 г. състав на ВКС е допуснал касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него въпрос подлежи ли имота на реституция и на какво основание.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] намира същата за неоснователна.
Ответникът [фирма] [населено място] не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното:
Установено е по делото, че наследодателят на касаторката В. К., починал 1972 г., е придобил на основание договор за покупко-продажба, сключен на 17.07.1938 г. с нот. акт № 200, т. VІІІ, н. д. № 1630/1938 г., два недвижими имота, представлявали: нива с площ от 29.4 дка, а по измерване от техник - 31.530 дка, индивидуализирана с граници и нива с площ от 4.8 дка, а по измерване от техник от 7.78 дка, индивидуализирана с граници и двете в землището на [населено място], м. “П.”. Имотът е бил използван за овощна градина и нива, като в него са били построени къща, кошара, селска фурна и др. С приета техническа експертиза е установено, че с плана от 1948 г. за разширение строителните граници на [населено място] имотите са били включени в строителните граници на населеното място, като не са били урегулирани в парцели. Спорният терен е съставлявал част от имот пл. № 289 по кадастралния план на [населено място] от 1948 г., която част е заснета в плана от 1995 г. с пл. № 56. Заснемането е извършено на основание решение от 09.05.1994 г. по гр. д. № 213/92 г. на СРС, с което е признато по отношение на ЛС на ТКЗС, че Ф. П. е собственик на незастроен урегулиран имот с площ от 18000 дка, представляващ част от имот пл. № 285 по кад. план от 1948 г., владян от този ответник.
През 1949 г. Световрачанския селски народен съвет на основание Закона за забраната договорите за наем на изполица (Обн. в ДВ бр. 304 от 27.12.1948 г., изм. – ДВ, бр. 173 от 29.07.1949 г.), е взел решение да отдаде под наем овощната градина собственост на К. с площ от 40 000 дка и построените в нея сгради на ТКЗС С.. Това решение представлява упражняване на контролните функции предоставени на местните народни съвети при отдаването и наемането на земи и определяне наемната цена, възложено им с чл. 1, ал. 5 на закона. Няма спор, че имотът е предоставен и ползван от ТКЗС.
От този факт въззивният съд е направил извод, че имотът е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като е имал земеделски характер. Той не намира опора в доказателствата по делото. От тях се установява, че имотът не е бил отнет от ТКЗС, а е ползван от него на правно основание договор за наем. Няма данни до кога имотът е ползван на облигационно основание. Няма данни имотът да е внасян в ТКЗС и собственикът му да е бил приет за член на кооперативното стопанство. Съобразно това не е било налице основание по чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ за възстановяването му по предвидения в този закон ред.
По делото е установено, че с решение № КЗ-14 от 17.11.1980 г. комисията за земята към Националния Аграрно –промишлен съюз е разрешил на Столичен НС да отчужди по реда на З. за разширяване на Химическия завод „Л.” 19 дка обработваема поливна земя от първа категория и 16 дка некатегоризирана земя при граници посочени в приложена скица. Процедурата за отчуждаване на имота за обществена нужда е проведена по отношение на ТКЗС, вместо с участието на собственика на имота.
По делото е останало неизяснено до кога ТКЗС е ползвало имота на основание договора за наем. Дали той не е бил прекратен и ползването му да е било продължено без основание, в който случай приложимият реституционен закон ще е ЗСПЗЗ.
В случай, че имотът е ползван от ТКЗС на основание договор за наем до отчуждаването му за обществено мероприятие, то след като собственик не е участвал в процедурата по отчуждаване и не е обезщетен за него следва, че имотът му е отнет от държавата не по установения в закона ред, поради което подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ, ако са били налице предпоставките по чл. 2, ал. 3 от закона за това – да съществува във вида, в който е бил и да се е намирал в патримониума на държавата или на създадени с държавно имущество фирми.
Направеният извод, че имотът е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ не необоснован. Не съответства на данните по делото и е направен преди то да е напълно изяснено от фактическа страна.
Необоснован е и изводът, за недоказаност на правоприемството между [фирма] и ДФ „Л.”.
Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила и неправилното прилагане на материалния закон са основание за касирането му и връщане за ново разглеждане на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 02.06.2009 г. по гр. д. № 1730/2007 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: