1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 176 София, 25.03.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 801 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 във вр. с чл.396, ал.2,изр.последно ГПК, образувано по частна касационна жалба на третото за обезпечителното производство лице В. П. Д. против Определение № 4195 от 26.02.2014г. по ч.гр.д.№ 2388/2014г. на СГС, Втори „Д” въззивен състав. С него, след отмяна на определението на СРС, с което молбата на С. П. Б. /като процесуален субституент на [фирма]/ по чл.389,ал.1 ГПК е била оставена без уважение, е допуснато обезпечение на предявения иск за осъждането ответника [фирма] да заплати на [фирма] сумата 20 966.30лв. Наложена е при условията на внасяне на парична гаранция от 2 000лв. поисканата обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20118410408192/2011г. на ЧСИ Н.М.” с взискател [фирма] и длъжник кредитополучателя С. Б.. Изпълнителното производство е било образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК във връзка с договор за кредит. По същото изпълнително дело е проведена публична продан на имота на длъжника и с влязло в сила постановление е възложен на обявения за купувач В. П. Д.. Насроченият за 17.06.2014г. въвод във владение чрез принудително отнемане на имота от длъжника е бил отложен по молба на Б. и определен за 14.07.2014г., на която дата той е обещал доброволно да изнесе вещите си и освободи имота. Предвид издадената на 09.07.2014г. от СГС обезпечителна заповед, с постановление на ЧСИ от 11.07.2014г. изпълнителното производство, в това число и насроченият за 14.07.2014г. въвод във владение на недвижимия имот, е спряно. Въз основа на тези безспорни и установени с приложените писмени доказателства факти, е изведено твърдението за наличието на легитимация на Д. да обжалва допуснатото обезпечение-твърди се, че неговата правна сфера е накърнена от наложената обезпечителна мярка. Иска се отмяна на определението и отхвърляне на молбата за обезпечение по подробно изложени съображения. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени процесуалноправни въпроси, свързани с дължимата от съда в обезпечителното производство преценка за: наличието на обезпечителна нужда; съобразяване адекватността на обезпечителната мярка като гарантираща осъществяването на правата по решението; преценката за допустимостта на иска и за размера на определената гаранция, при допълнителните предпоставки на т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, чието наличие се обосновава с приложени съдебни актове. От насрещната страна С. Б. е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта на подадената частна касационна жалба-липса на активна легитимация и просрочие. Изложени са и съображения за неоснователността й. Отговор от [фирма] и [фирма] не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В. Д. има качеството на лице, чиято правна сфера е накърнена от обезпечителната мярка по смисъла на т.6 на ТР № 6 от 14.03.3014г. по тълк.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което, въпреки че не е страна в съдебния спор, притежава легитимация да обжалва допускането на обезпечението. Спирането на изпълнителното производство, което при насоченото срещу недвижимия имот на длъжника изпълнение е достигнало до фазата на влязло в сила постановление за възлагане по чл.496 ГПК, препятства въвода на купувача /чл.498 ГПК/ и пряко рефлектира в имуществената и правна сфера на Д.. Частната касационна жалба е депозирана в едноседмичния срок. Д. е уведомен от ЧСИ за постановеното спиране на производство по изпълнителното дело на 18.07.2014г. Настоящата жалба е подадена на по пощата на 24.07.2014г. / преди датата 28.07.2014г., на която в отговора, като аргумент за по-ранно уведомяване за спирането се твърди, че е била подадена жалба по реда на 435 ГПК/. Възражението за просрочие е неоснователно. Съставът на ВКС приема, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване само по първия поставен в изложението процесуалноправен въпрос за дължимата от съда преценка, обусловена от наличните по делото данни и доказателства за съществуване на обезпечителна нужда по смисъла на чл.391,ал.1 ГПК и обсъждане дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща-дали налагането й действително гарантира осъществяването на претендираните права при уважаването на иска. Обжалването следва да бъде допусната при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, чието наличие се установява от приложените съдебни актове: Определение № 426 по ч.гр.д.№ 329/2011г. на 4г.о., Определение № 28 от 21.01.2014г. по ч.гр.д.№ 40/2014г. на 2 г.о, с които в производство по чл.274,ал.3 ГПК касационното обжалване е било допуснато. Не следва касационното обжалване да се допусне по втория въпрос, който няма характеристиката на правен, а произнасянето по третия въпрос е предпоставено от положителен отговор, че основанията за налагане на обезпечението са били налице. Отговорът на въпроса по който е допуснато обжалването е даден с цитираните по горе определения на ВКС, представляващи задължителна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, която настоящият състав изцяло споделя: предпоставките за допускане на обезпечението включват и наличието на обезпечителна нужда и необходимост предложената обезпечителна мярка да е подходяща и адекватна, за да осигури възможността ищецът да реализира правата, произтичащи от решението, което той цели да бъде постановено в негова полза. По правилността на определението и по съществото на искането за допускане на обезпечение: Осуетяването на /спирането на изпълнителните действия по/ въвода във владение на обявения за купувач на имота, бивша собственост на длъжника, по никакъв начин не би повлияло /а още в по-малка степен би гарантирало/ реализирането на целения с предявения, по реда на чл.134,ал.1 ЗЗД иск резултат-осъждане животозастрахователното дружество да заплати на банката исковата сума. Ищецът като кредитополучател и дал съгласие за сключване на застраховката в полза на банката, счита че тази сума ответникът дължи на основание сключения между двете търговски дружества договор за застраховка „живот на кредитополучателя” и настъпило застрахователно събитие-невъзможност за плащане на кредита поради заболяване на физическото лице. Правото, чиято защита се търси с предявения иск и с обезпечението, е твърдяно парично притезание на банката срещу животозастрахователното дружество. Спирането на образуваното от банката срещу Б. изпълнително дело по никакъв начин не би осигурило реализирането на правата на банката /чийто процесуален субституент Б. твърди да е/ по отношение на застрахователя. Поради това и исканата обезпечителна мярка е очевидно неподходяща. Евентуалното уважаване на иска не би могло и да засегне правата, придобити от определеното за купувач лице, срещу което Б. би могъл да се брани само с иск за собственост /чл.498,ал.2 ГПК/. Изцяло основателна е поддържаната от жалбоподателя теза, че не е налице обезпечителна нужда, като абсолютна положителна предпоставка за допускане на обезпечението и че поисканата и наложената от СГС обезпечителна мярка е очевидно неподходяща. Без търсеното обезпечение не би било осуетено или затруднено осъществяването на правата по евентуално позитивно решение, съответно налагането му не би ги гарантирало. Обжалваното определение е постановено в грубо нарушение на процесуалните правила относно дължимата от съда преценка, обсъждане и излагане на мотиви за наличието на посочените по-горе предпоставки за допускане обезпечение на иска. Това налага неговата отмяна и отхвърляне на молбата по чл.389,ал.1 ГПК. Право на разноски за производството има жалбоподателят, но искане за присъждането им /както и доказателства за направени разходи за адвокатската защита/ няма. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Определение № 4195 от 26.02.2014г. по ч.гр.д.№ 2388/2014г. на СГС, Втори „Д” въззивен състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. П. Б. за допускане по реда на чл.389,ал.1 ГПК на обезпечение на предявения иск, предмет на гр.д.№ 52581/2013г. по описа на СРС, ІІ г.о., 123 състав, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20118410408192/2011г. на ЧСИ Н.М.”. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.