Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 30 март 2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА При участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Гр. Илиев касационно дело № 2950/2011 година. Производството е по глава ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане на главният прокурор на Република България, с основание по чл.чл.420, ал.1 вр.422, ал.1, т.5 и чл. 348, ал.1, т.1 НПК, за възобновяване на производството по наказателно дело №2059/2012г. по което Софийски градски съд, наказателно отделение, девети състав, с определение от 20.09.2011г. на основание чл.384, ал.1 вр. чл.381, ал.1 и 5 вр. чл. 382, ал. 7 НПК е одобрил постигнатото между прокурора от Софийска градска прокуратура - М. Н. и адвокат О. К. от САК, като защитник на подс. Г. А. Д., споразумение за прекратяване на наказателното производство. С искането се претендира нарушение на закона, допуснато и при постановяването на определението по чл.383, ал.2 вр. ал.1 и чл.306 ал.1, т.3 НПК, с което на основание чл.68 НК е активирано условното осъждане. Искането е мотивирано със съображения за неправилно определен първоначален режим при които осъдения Д. следва да изтърпи определените му наказания. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Защитата на осъдения мотивира становище да се уважи искането, като счита, че отстраняването на нарушението е в интерес на осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на определенията за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: С определение от 20.09.2011г. по н.о.х.д. №2059/2011 г. Софийски градски съд е одобрил споразумение между прокуратурата и защитата на подсъдимия, според което подс. Г. Д. се е признал за виновен в извършено на 15.09.2010г. около 14.00ч. в гр. С., [жилищен адрес] ап.4, престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, т. 5, алт. 1 НК и приел да му бъде определено наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. С второто определение, държано по реда на чл.383, ал.2 вр. чл.306, ал.1, т.3 НПК съдът на основание чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение наказанието, наложено на Д. с влязла в сила присъда на Софийски районен съд по н.о.х.д. №1877/2007 г, като постановил отделно изтърпяване на наказанието, тъй като престъплението, предмет на споразумението, е било извършено в изпитателния срок, определен му за наказанието лишаване от свобода, за престъплението по чл.354а, ал.3 НК, за което е осъден по посоченото дело на районния съд. Съдът не определил първоначалния режим на изтърпяване и типа на затворническото заведение, където да се настани осъдения по съображения, че вече е сторил това с определението с което е одобрил споразумението. При наличните данни за постановените, влезли в сила на 24.07.2009г. осъдителна присъда и споразумение на 20.09.2011г. по отношение на осъдения Д., релевирания с искането довод за нарушение на материалния закон, по смисъла на чл.348, ал.2 НПК, при определяне първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е основателен. Това е така, защото материално правните предпоставки за възприетия от съда вид на режима не е бил налице. Съображенията с които е направен отказ да се определи режим и мястото за изтърпяване на активираното, на основание чл.68 НК наказание също са незаконосъобразни. Настоящият случай е типичен пример на все още допусканото и системно повтарящо се нарушение на закона, при определяне на местата за първоначално настаняване и вида на режима при които осъдените лица следва да изтърпяват определеното им наказание лишаване от свобода. Ноторно обстоятелство е задължението на съда да определя първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, съобразявайки материално правните наказателни норми и разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). С разпоредбата на чл. 61 ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е поставен във функционална зависимост от типа на затворническото заведение, в което осъденият подлежи на първоначално настаняване. Така според чл.61, т.2 ЗИНЗС, строг режим се определя на осъдените, които се настаняват в затвор или затворнически общежития от закрит тип, а разпоредбата на чл.59, ал.1 от с.з. предписва общ режим да се определя само на осъдените, за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления, които се настаняват в затворнически общежития от открит тип. В настоящият случай, активирането на условната присъда на основание чл.68 НК е обусловено от наличие на предходно осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, за което на осъдения е определено за изтърпяване наказание лишаване от свобода. При наличие на две осъждания, по които осъдения следва да изтърпи последователно и поотделно всяко от наказанията лишаване от свобода, а такова е изискването и на § 1, т.1 от ЗИНЗС, той не попада в обхвата на нормата по чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, поради което и не може да бъде настаняван в затворнически общежития от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване. Или в настоящият случай съдът е проявил непоследователност при приложение на закона. Правилно и в съгласие с изискването на чл.60, ал.1 ЗИНС е постановил осъденият Д. да изтърпи наказанието от седем месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип, но е допуснал нарушение на чл.61, т.2 ЗИНС като е определил изтърпяването да стане при първоначален общ, вместо при строг режим. Обективираните във второто определение съображения, за приложението на чл.68 НК обосновават извода, за повтарящо се нарушение по приложение на закона в частта относно вида на първоначалния режим, за отделното изтърпяване на наказанието по условната присъда. В заключение, определянето на режима за изтърпяване на наказанието, различен от предвидените в специалния закон, представлява съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 вр. ал.1 НПК. Такова нарушение е и отказа да се определи режима или типа на затворническото общежитие за изтърпяване на наказанието. Констатираните нарушения са свързани с отменителното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК. Понеже споразумението и определението по чл.383, ал.2 НПК не са били предмет на касационна проверка и са влезли в сила касационният състав приема, че е налице основанието на чл. 422, ал.1, т.5 НПК за отмяната им по реда на възобновяването, но само в частите където са допуснати нарушенията на закона, при определяне на първоначалния режим. Допуснатите нарушения следва да се отстранят в производството пред първоинстанционния съд, което налага връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр. чл. 348 ал.1, т.1 и чл.355, ал.1, т.т.1, 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. №2059/2011г. на Софийски градски съд, като отменява постановените на 20.09.2011г. определение за одобряване на споразумението за прекратяване на наказателното производство и определението по чл.383, ал.2 вр. чл. 306, ал. 1 НПК за приложение на чл.68 НК само в частите им, с които е определен първоначалния режим, при които осъденият Г. А. Д. следва да изтърпи поотделно всяко от определените му наказания лишаване от свобода. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочените части от друг състав на Софийски градски съд, от стадия на съдебното заседание, за отстраняване на допуснатите нарушения РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.