Р Е Ш Е Н И Е № 551 гр.София, 19.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1893/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдената С. Г. К. за възобновяване на въззивно нохд № 57/2012 год. на Плевенския окръжен съд, наказателна колегия и отмяна на решение № 71/21.03.2012 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че допуснатите нарушения на закона и на процесуалните правила могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Плевенският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 57/2012 год. потвърдил присъда № 210/07.12.2011 год. по нохд № 1166/2011 год. на Никополския районен съд (втора след отмяна на постановената по нохд № 1255/2008 год. с решение № 147/2011 год. по въззивно нохд № 108/2011 год. на Плевенския окръжен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила), с която признал подсъдимата К. за виновна в това, че: на 08.01.2008 год. в село Л. противозаконно присвоила чужди движими вещи на обща стойност 8 037,20 лева, собственост на ЧЗПТК”Възраждане”, които владеела и пазела. На основание чл.206, ал.1 НК я осъдил на 3 месеца лишаване от свобода; на 03.04.2008 год. в село Л. в нарушение на установения за това ред е помогнала умишлено да се извърши подправка на идентификационен номер. На основание чл.345А, ал.1 вр.чл.20, ал.4 НК я осъдил на 3 години лишаване от свобода. Признал подсъдимата за невиновна и я оправдал по обвиненията на 03.04.2008 год. да е извършила престъпления по чл.345А, ал.1 НК и по чл.345, ал.1 НК. Приложил чл.23 и наложил на подсъдимата едно общо наказание от определените – 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 5 000 лева. Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски. Искането е основателно. В решението си въззивният съд е заявил съгласието си с доводите във въззивната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви, поради неизвършен анализ на доказателствения материал относно обективните и субективните признаци на престъплението по чл.206, ал.1 НК. Безмотивно е заявил, че делото не може да бъде върнато за ново разглеждане като се е позовал на чл.335, ал.3 НПК-когато са налице повторно условията на ал.2 го решава по същество. Независимо от това становище е пренебрегнал задълженията си като инстанция по същество, която има задължение да извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на присъдата като вземе предвид доводите и възраженията на страните. От съдържанието на решението следва, че мотивите са формални и по същество се изразяват в декларативно и голословно твърдение, основано на предположение, че първоинстанционният съд въпреки липсата на коментар на събраните доказателства е „достигнал до правилния извод, че подсъдимата е извършила престъплението по чл.206 НК” или че „може да се приеме по безспорен и категоричен начин…”, че е извършила и престъплението по чл.345А, ал.1 НК. След като е констатирал нарушението въззивният съд е бил длъжен да го отстрани по начина, предписан в чл.305, ал.3 НПК и чл.339, ал.2 НПК. Неизпълнението на това задължение е довело до съществено нарушаване на правото на осъдената да знае какви са съображенията на съда да не възприема позицията и́, че не е извършител на престъпленията, за които и́ е повдигнато обвинение. Целта на въззивното производство е да бъде разкрита обективната истина, а това означава, че въззивният съд е длъжен не само да обезпечи събирането на доказателствата по реда и със средствата, предвидени в НПК и според изискванията по чл.107 НПК, но и да извърши подробен и задълбочен анализ на доказателствения материал с оглед действителното му съдържание и смисъл, да отстрани противоречията и да даде отговор на поддържаните от страните съществени доводи, особено в случай като настоящия, когато се оспорва авторството на деянието. От съдържанието на решението следва, че съдът не е извършил такава проверка и анализ на събрания доказателствен материал, не го е съпоставил, включително и с доводите за невиновност, нито е обсъдил тяхната основателност. А това е било задължително предвид констатацията, че мотивите на първоинстанционния съд не отговарят на изискванията за съдържание. Липсата на мотиви във въззивното решение не дава възможност на касационната инстанция да извърши проверка относно основателността и на останалите, макар и общо формулирани, възражения за допуснати нарушения на закона. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено по реда на възобновяването на наказателното дело. При новото разглеждане от въззивния съд следва да се вземат предвид всички доводи и възражения на страните, да се изготвят мотиви, съдържащи подробни фактически и правни съображения, основани на цялостна и задълбочена проверка, анализ и оценка на доказателствения материал, за да бъдат решени правилно въпросите по чл.301 НПК. Затова и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 57/2012 год. на Плевенския окръжен съд; ОТМЕНЯ решение № 71/21.03.2012 год., постановено по отношение на осъдената С. Г. К. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/