1 Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр.София, 18.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря: Райна Пенкова и прокурора: като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1859/ 2010 г. за да постанови решение, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Ваня Б. А. и С. Д. А. за отмяна на влязлото в сила решение на П. окръжен съд № 694 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 901/ 2008 г, оставящо без уважение жалба на молителите срещу действия на държавен съдебен изпълнител при районен съд – П. по изп.д.№ 213/2008 г. Молителите поддържат, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на спора. Излагат доводи, че решението на окръжния съд е необосновано и произволно и претендират за отмяната му. Ответникът по молбата В. В. Г. оспорва допустимостта й, тъй като друг състав на ВКС вече се е произнасял по молба на същите лица за отмяна на същото решение на същото основание. Евентуално поддържа, че тази молба е неоснователна, тъй като доказателствата на молителите не са нови. Съдът намира молбата за допустима. Вярно е, че С. и Ваня А. вече са искали отмяна на влязлото в сила решение на П. окръжен съд № 694 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 901/ 2008 г. и че тази им молба е отхвърлена с решение на ВКС, ІІІ г.о. № 727/ 07.10.2009 г. по гр.д.№ 596/ 2009 г. В новопредставената молба обаче молителите са се позовали на писмени доказателства, някои от които не са били представени по гр.д.№ 901/ 2008 г. на ВКС. Това прави подадената молба допустима, а въпросът доколко тези доказателства имат значението по чл.303 т.1 от ГПК е свързан с основателността на молбата, а не с допустимостта й. По същество Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за неоснователна. Новите доказателства на които молителите се позовават и които не са били предмет на разглеждане по гр.д.№ 901/ 2008 г. на ВКС, са протокол за определяне на строителна линия и ниво от 12.07.1982 г., разрешения за проектиране на гараж и баня от 28.06.2002 г. и на лятна кухня от 14.07.2003 г. и скица-извадка от дворищната регулация от 30.11.2006 г. Тези документи действително не са били приети по делото, но те и не представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Такива могат да са документи за правнорелевантни факти, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били представени пред инстанцията по същество, изводите й за правнорелевантните факти биха били различни от направените във влязлото в сила решение. Посочените предпоставки в случая не са налице. Няма данни за причини, които да извиняват процесуалното бездействие на молителите да представят приложените към молбата протокол от 1982 г., разрешения от 2002 г. и 2003 г. и скица-извадка от 2006 г. в производството пред редовните инстанции. Тези документи са съществували от преди образуването на съдебното производство и не са направени доводи, че молителите не са могли да ги придобият по някакви уважителни за тях причини. Като жалбоподатели молителите са имали възможност, при проявяване на нужната процесуална активност, да попълнят делото с въпросните писмени доказателства. Дори и да са били представени по делото, документите не биха били от значение за крайните изводи на решаващия съд. Жалбата на А. срещу действията на съдебния изпълнител е отхвърлена не защото те не са доказали правото на собственост или границите на имота си, а защото по тяхно искане по изпълнителното дело вече е бил осъществен въвод във владение. Той не е обжалван, а искането на взискателите за нов въвод е счетено за недопустимо, тъй като изпълнителното производство е приключило с този резултат, който те първоначално са били поискали. По отношение на тези правни изводи на окръжния съд представените документи не биха могли да имат значение, тъй като с влязлото в сила решение не е разгледан спор за собственост или за граници, а само процесуалният въпрос дали молителите имат право, след като вече са получили защитата, която са търсели в изпълнителното производство, да искат повтаряне на същото действие от съдебния изпълнител. По отношение на този въпрос приложените към молбата писмени доказателства нямат отношение. Що се касае до доводите за необоснованост на решението на окръжния съд, те не могат да бъдат разглеждани в производство по молба за отмяна. Необосноваността не е уредена от законодателя като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения. С оглед тези мотиви молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. На ответната страна, която е поискала възлагане на разноските по делото, следва да бъдат присъдени доказаните разходи за адвокатска защита в производството по молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ваня Б. А. и С. Д. А. за отмяна на влязлото в сила решение на П. окръжен съд № 694 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 901/ 2008 г. ОСЪЖДА Ваня Б. А. и С. Д. А.,[населено място], [улица], да заплатят на В. В. Г.,[населено място], [улица], сумата 400 лв (четиристотин лева) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: