Ключови фрази
Нарушаване неприкосновеността на жилището и кореспонденцията * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата * съществени процесуални нарушения * касационно обжалване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25

гр. София, 24 февруари 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА

при секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 65 по описа за 2016 г

Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 257 от 14.10.2015 г, по ВНОХД № 908/15, с която е отменена присъда на Софийски районен съд от 24.10.2012 г, по НОХД № 17233/10, и подсъдимите И. С. Л. и Р. Н. Р. са признати за невиновни в това, че на 9.03.210 г в [населено място], са влезли в чуждо жилище, собственост на Р. Г. И., като са употребили специални технически средства и деянието е извършено от две лица, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 170, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1, пр. 6 НК.
С първоинстанционната присъда подсъдимите Л. и Р. са признати за виновни в това, че на 9.03.210 г в [населено място], са влезли в чуждо жилище, собственост на Р. Г. И., като са употребили специални технически средства и деянието е извършено от две лица, с оглед на което и на основание чл. 170, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1, пр. 6 и чл. 54 НК, са осъдени, всеки от тях, на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години.
С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че са неправилни изводите относно недоказаност на обвинението, че не са изпълнени указанията от решението на ВКС, с което е отменен първият въззивен акт, че допуснатото процесуално нарушение е довело до неправилно приложение на материалния закон.
С протеста се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за уважаването му.
Защитата на оправданите подсъдими счита, че протестът следва да бъде оставен без уважение.
Подсъдимите молят да бъде оставен в сила въззивният акт.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Настоящето производство е второ по ред касационно такова.
С присъда на СГС от 6.11.2013 г, по ВНОХД № 904/13, е отменена първоинстанционната присъда и е постановена оправдателна такава. С решение на ВКС № 338 от 5.03.2015 г, по н. д. № 1045/14, въззивната присъда е отменена поради допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата. Делото е върнато за ново разглеждане, при което е постановен съдебният акт, предмет на настоящата касационна проверка.
ВКС намира, че отново е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо доказателствения анализ, обусловило неправилни изводи относно релевантните факти, откъдето се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Показанията на св. А., дадени пред въззивната инстанция, са кредитирани безусловно, въпреки тяхната непоследователност и противоречивост. Свидетелят е проявил несигурност и колебливост относно броя на намерените чифтове ръкавици и относно мястото, откъдето са иззети. Макар и да е развил нова версия на наблюдаваните от него събития, отричайки се от първоначалните си показания, св. А. не е поддържал докрай и тази версия. Например, в съдебния протокол е вписано изявлението на свидетеля, че „първия път, ръкавиците са се намирали зад саксиите с цветя / между шестия и седмия етаж /, а после, зад вратата” / в жилището на пострадалата /. Извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че от местопрестъплението е иззет само един чифт ръкавици, намерени в дома на св. И., изяснено чрез протокола за оглед и показанията на св. Р. А., участвал в полицейската акция по задържане на лицата. Неясно по какви съображения е кредитирано твърдението на св. А., че е дал показания поради „внушение” на полицейски служител, макар и да липсват други доказателства в тази насока. Не съответства на формалната логика и другото твърдение на свидетеля, че на досъдебното производство е разпознал трите лица, които са му били показани предварително. Видно от протоколите за проведено разпознаване, св. А. е посочил единствено И. Л., а другите двама: Р. Р. и В. Г. не е могъл да идентифицира.
С оглед на изложеното, не е имало основание да бъдат дискредитирани първоначалните показанията на св. А., от производството пред първата инстанция и приобщените от досъдебното производство, които се отличават с последователност и логичност, а и кореспондират на други, годни доказателствени източници, каквито са показанията на св. И., протокола за оглед, протокола за разпознаване, заключението по метода на ДНК-анализа, веществените доказателства. Въззивният съд не е дал отговор на въпроса по какъв начин са се озовали в дома на пострадалата чифт ръкавици, по които има биологични следи, оставени от подсъдимия Л., при условие, че младежите са влезли в блока, за да се информират за евентуално наемане на жилище / в такъв смисъл са показанията на св. Г. /.
Ето защо, настоящата инстанция намери, че е допуснато процесуално нарушение при анализа на доказателствата, попадащо в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Нарушението се е отразило на вътрешното убеждение по релевантните факти и оттам, на правилното приложение на материалния закон, откъдето следва, че е налице касационното основание и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Отделно от това, неизпълнението на указанията, дадени в първото касационно решение, представлява самостоятелно нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
За отстраняване на допуснатите нарушения е необходимо новата въззивна присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

По изложените съображения, протестът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 257 от 14.10.2015 г, по ВНОХД № 908/15.
ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: