Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 11.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2821 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Надежда К. срещу решение № 1101 от 29.05.2014г. по в. т. дело № 44/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1673 от 14.10.2013г. по т. дело № 6934/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав /поправено с решение № 1665 от 22.07.2015г. по т. дело № 44/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав/. С първоинстанционния съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма] на основание чл. 208 КЗ /отм./ сумата 107 010 лв., представляваща обезщетение по договор за застраховка, обективиран в полица № 00001180000/02.02.2010 г., предявен като частичен иск от общо дължима сума в размер на 126 752,25 лв. и на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 17 611,62 лв., предявен като частичен иск от общо 21 075,25 лв., заедно с лихвата, считано от 11.10.2012 г. до окончателното изплащане, и разноски в размер 5 336 лв., както и на основание чл. 90 ЗЗД да предаде на [фирма] свидетелство за регистрация на МПС първа част №[ЕИК] в оригинал на лек автомобил марка БМВ модел Х6 с рег. [рег.номер на МПС] и рама № W.. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че в противоречие с разпоредбата на чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./ и доказателствата по делото въззивният съд е приел, че застрахователната полица не е прекратена на 07.09.2010г. поради несвоевременно внасяне на третата разсрочена премийна вноска по сметка на застрахователя. Неправилно съдебният състав се е позовал на решение № 77/08.07.2009г. по т. д. № 2/2009г. на ВКС, ТК, 1 т. о., тъй като посоченият съдебен акт не касае разпоредбата на чл. 202 КЗ /отм./, а се отнася до нормата на чл. 387 /отм./ ТЗ. Касаторът релевира довод за неправилност на извода, че с приемане на плащането на третата и четвъртата разсрочени вноски след изтичане на 15-дневния срок от падежа, образуването на щетата и непротивопоставянето към момента на образуване на щетата застрахователят е приел, че застрахователният договор е действителен и поражда задължения между страните по него. Моли въззивното решение да бъде отменено, предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни производства. Ответникът [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Г. и партньори”, представлявано от адв. И. К. Г. оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на въззивното решение. Поддържа становище, че всички вноски от застрахователната премия са платени в срок, не е налице просрочие, както и че касаторът не е изпратил уведомление за прекратяване на застрахователния договор поради забава според него на плащането на третата вноска, въпреки, че е приел третата и четвъртата вноски. Моли решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. С определение № 342 от 05.05.2016г. по настоящото т. дело № 2821/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните материалноправни въпроси: Относно правото на прекратяване на договор за застраховка „Каско на МПС“ от застрахователя на основание чл. 202, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./ поради неплащане на цялата разсрочена вноска от застрахователната премия, когато страните са предвидили в застрахователния договор, че „при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява в 24 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска” - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приемането от застрахователя на извършеното от застрахования след изтичане на срока от 15 дни след падежа плащане на разсрочената вноска от застрахователната премия представлява ли продължаване на застрахователния договор? - на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, приема следното: По първия материалноправен въпрос: Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, т. 2 застрахователят може да упражни правото си по чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./ за прекратяване на застрахователния договор при неплащане пълния размер на разсрочената вноска от застрахователната премия. Разпоредбата на чл. 202 КЗ /отм./ урежда правата на застрахователя при разсрочено плащане на застрахователната премия в случай, че не е платена дължима вноска от застрахователната премия: да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати. В мотивите на т. 2 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че законодателят е въвел особена хипотеза на разваляне на застрахователния договор поради виновно неизпълнение на основното задължение на застрахования. Посочената правна норма не подлежи на разширително тълкуване и е създадена в интерес на застрахования, предвид установената фикция за връчено писмено предупреждение само в случаите, когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по чл. 202, ал. 1 КЗ /отм./ ще упражни след изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска от застрахователната премия. В Тълкувателното решение е изразено разбирането, че при плащане само на част от разсрочената вноска от застрахователната премия, независимо, че паричното задължение е делимо, елементите от посочения фактически състав - изрична клауза в застрахователния договор за фингирано писмено предупреждение, настъпил падеж на разсрочена вноска от застрахователната премия, изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа и неизпълнено от застрахования парично задължение в този срок, не са осъществени и разпоредбата е неприложима. Договорът не може да се счита за автоматично прекратен и в полза на застрахователя не е надлежно възникнало потестативното право на преустановяване на облигационната връзка по този ред, когато е платена част от разсрочената вноска от застрахователната премия, а другата част от същата вноска е останала непогасена. Потестативното право на застрахователя да прекрати застрахователния договор на основание чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./ поради неплащане на последваща разсрочена вноска от застрахователната премия се поражда при кумулативно наличие на елементите от фактическия състав, предвиден в посочената правна норма: настъпил падеж на разсрочена вноска от застрахователната премия; изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа; неплащане на цяла разсрочена вноска от застрахователната премия в този срок; фингирано връчване на писменото предупреждение; изрично посочване в застрахователния договор, че след изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на последващата разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователният договор се прекратява. Въз основа на изложените съображения отговорът на първия релевантен материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е следният: Застрахователят по договор за застраховка „Каско на МПС“, в който е включена клауза „при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователният договор се прекратява в 24 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска”, има право да се позове на прекратяване на застрахователния договор на основание чл. 202, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./ при наличие на следните кумулативни предпоставки: настъпил падеж на разсрочена вноска от застрахователната премия; изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа; неплащане на цяла разсрочена вноска от застрахователната премия в този срок; фингирано връчване на писменото предупреждение. Писменото предупреждение се смята връчено на застрахования /фингирано връчване/, тъй като в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска, а именно прекратяване на застрахователния договор. По втория материалноправен въпрос: Застрахователният договор е формален, двустранен, консенсуален и възмезден договор. Сключването на застрахователния договор се подчинява на специалните разпоредби на КЗ /отм./ и общите правила на ТЗ и ЗЗД, предвид препращащата разпоредба на чл. 183, ал. 2 КЗ /отм./. Постигнатото съгласие за сключване на застрахователния договор се обективира в издаването на застрахователна полица или друг документ /чл. 184, ал. 1 КЗ /отм.// или във формата на електронен документ по смисъла на З.. Писмената форма е форма за действителност на застрахователния договор и е доказателство за волеизявлението на страните по договора. Поради обстоятелството, че застрахователният договор е абсолютна търговска сделка съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 КЗ /отм./, по отношение на него намират приложение и разпоредбите на чл. 293 ТЗ. Съгласно чл. 293, ал. 6 ТЗ, когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката. С прекратяване на застрахователния договор на основание чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./ поради неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователното правоотношение е развалено по вина на застрахования с действие за в бъдеще. Плащането на последващата вноска от застрахователната премия след изтичане на 15-дневния срок след падежа по смисъла на чл. 202 КЗ /отм./ е извършено след прекратяване по вина на застрахования на договорната връзка, поради което представлява плащане без основание и сумата подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За да бъде продължено действието на застрахователния договор, е необходимо волята на страните да бъде изразена в същата форма, в която е сключен застрахователният договор. Нищожността поради неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Получаването от застрахователя на извършеното от застрахования след изтичане на срока от 15 дни след падежа плащане на последващата вноска от застрахователната премия, т. е. след прекратяването на застрахователното правоотношение, не представлява изявление за продължаване на прекратеното договорно правоотношение, нито изявление за сключване на нов застрахователен договор, поради което не може да се тълкува като продължаване на действието на застрахователния договор. С оглед основните принципи на договорното право при условията на пазарна икономика, а именно свободата на договаряне и свързаното с нея равноправно третиране на страните по договорните правоотношения, регламентирани в разпоредбите на чл. 9 ЗЗД и чл. 289 ТЗ, страните имат право да уговорят предпоставки и условия за продължаване на действието на застрахователния договор при плащане на последващи вноски от застрахователната премия след изтичане на срока по чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./. В този случай продължаването на действието на застрахователния договор е обусловено от наличието на предвидените предпоставки и сбъдването на уговорените между страните условия. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на втория релевантен материалноправен въпрос: Приемането от застрахователя на извършеното от застрахования след изтичане на срока от 15 дни след падежа, т. е. след прекратяване на застрахователния договор, плащане на разсрочената вноска от застрахователната премия не представлява продължаване на действието на прекратения застрахователен договор. В този случай действието на застрахователния договор може да бъде продължено за периода след извършване на плащането на разсрочената вноска от застрахователната премия до края на срока на договора, ако това изрично е предвидено в него. Ако страните са уговорили и други условия за продължаване действието на застрахователния договор, тези условия следва да са настъпили. По правилността на въззивното решение: Предвид дадените отговори на релевантните правни въпроси настоящият съдебен състав счита, че обжалваният въззивен съдебен акт е неправилен. Изводът за неоснователност на релевираното от ответното застрахователно дружество правоизключващо възражение за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение предвид прекратяване на застрахователния договор поради неизпълнение на задължението на застрахования да заплати в срок третата разсрочена вноска на застрахователната премия е направен в нарушение на материалния закон - разпоредбата на чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./ и е необоснован. Неправилни са съображенията на въззивната инстанция, че към момента на застрахователното събитие договорът е действителен и поражда задължения между страните, предвид приемането от застрахователното дружество на плащането на третата и четвъртата разсрочени вноски след изтичането на 15-дневния срок след падежа, образуването на щета по застрахователната полица и непротивопоставянето от застрахователя към момента на образуването на щетата /уведомяването за застрахователното събитие/ по съображения, че договорът е прекратен на това основание. Съдебният състав не е съобразил разпоредбата на т. 27.5 от Общите условия за застраховка Каско на МПС, които са част от процесния застрахователен договор. Посочената клауза от Общите условия урежда предпоставките, при които прекратеният застрахователен договор се счита продължен, а именно: „ако застрахованият /застраховащият/ плати просрочената вноска, след като застраховката е прекратена съгласно т. 27.4, се издава добавък към полицата, по силата на който застраховката се продължава, считано от 00.00 часа на деня, следващ деня на плащането на просрочената вноска, при условие, че са извършени „контролен“ оглед и заснемане на застрахованото МПС от оторизиран представител на застрахователя, като крайният срок на застрахователната полица не се променя“. С възможността за продължаване на действието на прекратения застрахователен договор при плащане на просрочената вноска са защитени интересите на застрахования, а с извършването на контролен оглед и заснемане на застрахованото МПС и издаването на добавък към полицата са защитени интересите на застрахователя, като по този начин е спазен основният принцип на равноправно третиране на страните по договорните отношения, регламентиран в разпоредбата на чл. 289 ТЗ. По делото е установено, че падежът на третата разсрочена вноска е настъпил на 23.08.2010г. и съгласно чл. 27.4 от Общите условия за застраховка на МПС „Каско на МПС” и комбинираната застрахователна полица застрахователният договор е прекратен на 07.09.2010г. Не са налице данни застрахованият ищец /ответник по касационната жалба/ да е предоставил автомобила за контролен оглед и заснемане на оторизиран представител на застрахователя, поради което не е налице и издаден добавък към застрахователната полица. След като не са изпълнени предвидените в чл. 27.5 от Общите условия предпоставки и не са настъпили уговорените условия, то извършеното на 14.09.2010г., т. е. след прекратяване на договора за застраховка, плащане на третата вноска от застрахователната премия не е продължило действието на застрахователния договор. Д. на ответника по касационна жалба, че вноските са внесени в срок и не е налице просрочие съобразно подписания между страните Рамков договор, поради което застрахователният договор не е прекратен, е неоснователен. Рамковият договор е сключен на 01.06.2010г., т. е. след възникване на процесното застрахователно правоотношение /застрахователната полица е сключена на 02.02.2010г. със срок на покритие от 00.00 ч. на 24.02.2010г. до 24.00 ч. на 23.02.2011г./ между [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. От представените части на Р. договор не може да се установи какви активи са предмет на застраховката. В чл. 30.1.1. и чл. 31 от Р. договор страните са уговорили, че застрахователят изготвя и предоставя на „У. застрахователен брокер“ ежемесечна справка за всички премии, дължими към края на предходния месец в срок до 5-то число на месеца, като в случаите на подновяване на полици полицата става дължима в месеца на влизане в сила на съответната полица, а не в месеца на нейното издаване /чл. 30.1.1/, както и че в срок до 15-то число на всеки месец [фирма] се задължава да преведе премиите, определени съгласно чл. 30.1.1 по посочена банкова сметка. В чл. 31.1 страните са уговорили автоматично прекратяване на застрахователните полици в случай на неизпълнение от застрахования на задължението по чл. 31 за плащане на застрахователната премия в уговорения срок. От представените части от Р. договор не се установява дали на същия страните са придали обратно действие, нито са представени от ищцовата страна доказателства, установяващи подновяване на процесната застрахователна полица съобразно чл. 30.1.1. от Р. договор. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че Рамковият договор не намира приложение по отношение на процесния застрахователен договор. При прекратено застрахователно правоотношение на основание чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./ и настъпило застрахователно събитие след прекратяване на застрахователния договор се налага изводът, че искът за присъждане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ /отм./ е неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск и акцесорния характер на вземането за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, то искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е неоснователен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът /настоящият ответник/ трябва да заплати на ответника /настоящият касатор/ направените от последния разноски за трите съдебни производства в размер общо 6 274,86 лв., представляващи платени държавни такси и адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1101 от 29.05.2014г. по в. т. дело № 44/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за заплащане на следните суми: на основание чл. 208 КЗ /отм./ сумата 107 010 лв., представляваща обезщетение по договор за застраховка, обективиран в полица № 00001180000/02.02.2010 г., за кражба на лек автомобил марка БМВ модел Х6 с рег. [рег.номер на МПС] и рама № W., предявен като частичен иск от общо дължима сума в размер на 126 752,25 лв.; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 17 611,62 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, предявен като частичен иск от общо 21 075,25 лв.; законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2012 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 6 274,86 лв. /шест хиляди двеста седемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/ – направени разноски по делото за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.