Р Е Ш Е Н И Е № 50150 Гр. София, 06 март 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Б. ДЖАМБАЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 650/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д. Д. Е. чрез упълномощения защитник, адв. Г. К. срещу въззивно решение № 114/08.07.2022 г. на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, 3 състав по в.н.о.х.д. № 361/2021 г., в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първия или въззивен съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание с прилагане на чл.55 от НК. В касационната жалба се излагат съображения за повърхностен доказателствен анализ и липса на мотиви по отношение на доказателствата, от които е изведен фактическия извод на САС за допуснато от подсъдимия нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП и причинната му връзка с настъпването на вредоносния резултат. Твърди се и вътрешно противоречие в мотивите към решението относно механизма на произшествието, като от една страна се приема, че подсъдимият не е намалил скоростта си на движение преди удара с пешеходеца, а от друга се изследват спирачни следи от управлявания от него автомобил, на базата на които се правят изводи за скоростта му на движение. Защитата възразява и срещу изводите на съдилищата по фактите, базирани на заключението на видеотехническата експертиза, че през процесния период на мястото на произшествието не са се движели други автомобили освен управлявания от подсъдимия, като счита, че представляват недоказани предположения. Навежда се довод за неправомерно фаворизиране на показанията на свидетеля Х., при липсата на други подкрепящи ги доказателства и неправилно приобщаване на показанията на свидетеля Б., при неизпълнено от съда задължение по чл. 281, ал.7 от НПК за разясняване на подсъдимия на последиците от това действие, както и нарушение на задължението за предявяване на веществени доказателства, което е следвало да се изпълни по реда на чл.262 от НПК. Нарушението на материалния закон се мотивира с неправилен извод за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП и връзката му с вредоносния резултат, без да се отчете липсата на работещ скоростомер в автомобила, който препятства възможността на подсъдимия да разбере с каква скорост се е движил. По тези причини скоростта му на движение е приета като стойност на базата на предположения, които не са преодолени и посредством заключението на авто-техническата експертиза на вещото лице С., което според защитата, не разполага с необходимата професионална компетентност да отговори на поставените въпроси. Оспорва се и приетата форма на вина, за която се твърди, че е при условията на небрежност, поради липса на интелектуалния момент на самонадеяността. Наказанието се оценява като явно несправедливо, определено при неправилна оценка на отегчаващите обстоятелства, в нарушение на разпоредбата на чл.56 от НК, без прилагане на текста на чл.55 от НК, поради приетата висока обществена опасност на деянието, която е в разрез с релевантните по делото доказателства и в резултат на превратната им оценка и пълно игнориране на обстоятелствата в полза на дееца, включително и продължителността на наказателното производство. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Е. се представлява от упълномощения защитник адв. К., който поддържа касационната жалба по изложените, подробно аргументирани касационни основания и с алтернативните искания за отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието при условията на чл.55 от НК и прилагане на чл.66, ал.1 от НК. Акцентира върху продължителния срок на наказателното производство, което е по вина на органите на досъдебното производство, за което подзащитният му не е допринесъл с процесуалното си поведение. Подсъдимият Е. пред ВКС в лична защита моли за преразглеждане на делото. В последната си дума изразява съжаление за деянието и моли за намаляване на наказанието лишаване от свобода, поради необходимост от полагане на грижи за болната си съпруга. Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила въззивното решение, поради липса на основания за неговата отмяна. Счита, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на присъдата и след направен собствен анализ на доказателствата, включително и по отношение на авторството на деянието, я е намерил за правилна и след като е отговорил на всички възражения на защитата, основателно я е потвърдил, като е увеличил размера на допълнителното наказание. Намира, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК, включително и по съображения за неразумен срок на производството, който не е налице. Частният обвинител Р. Ш. Ю. се явява лично и с упълномощения повереник адв. Н., който представлява и частните обвинители М. А. Ю. и С. Р. Ш., които не присъстват в съдебно заседание, за което са редовно уведомени. Повереникът на частните обвинители пред ВКС заявява, че оспорва жалбата на подсъдимия и моли да се остави без уважение като неоснователна. Застъпва тезата за липса на допуснати процесуални нарушения от контролирания въззивен съд, който е изградил фактическите си изводи за скоростта на движение на подсъдимия и механизма на произшествието, в това число и поведението му след деянието, при правилна доказателствена оценка и компетентни експертни изводи. Наложеното наказание преценява за справедливо отмерено и съответно на тежестта на деянието. Частният обвинител Р. Ш. Ю. не взема самостоятелно отношение по жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на подсъдимия и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 260009/12.05.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 307/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Силистра подсъдимият Д. Д. Е. е признат за виновен в това, че на 24.11.2018 г. в [населено място], на кръстовището на [улица]с [улица]при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „марка” модел „модел“ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.1 и 2 от ЗДП, чл.21, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Р. Ш., като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б. „б“, вр.ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален общ режим на изтърпяване. На осн. чл.343г от НК подсъдимият Е. е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимият Е. са възложени направените на досъдебното и съдебно производство пред ОС разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. С въззивно решение № 114/08.07.2022 г. на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, 3 състав по в.н.о.х.д. № 361/2021 г. присъдата на Окръжен съд-Силистра е изменена в частта относно допълнителното наказание лишаване от права, което е увеличено от пет на осем години и подсъдимият е оправдан по обвинението за допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 20 от ЗДП и по чл.123, ал.1 от ЗДП. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за частично основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Основният довод от касационната жалба на защитата на подсъдимия е за осъждането му на базата на предположения за скоростта на автомобила и наличието на причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, като изводите на контролираните съдилища по фактите, че по време на произшествието е управлявал автомобила с превишена за съответния пътен участък скорост, което е довело до удара с пострадалия пешеходец и настъпването на неговата смърт, нямат надлежна доказателствена опора. Както и че мотивите към решението на въззивния съд не са достатъчно пълни и ясни и не съдържат отговор на възраженията на защитата от въззивната жалба. Защитните доводи са неоснователни. Въззивният съд е възприел изцяло установената от окръжния съд фактическа обстановка след подробен доказателствен анализ и надлежна проверка на всички доказателствени източници и експертни становища. Съдебната практика на ВКС е последователна по въпроса за съдържанието на въззивното решение при потвърждаване на присъдата /същата е изменена само относно размера на допълнителното наказание/ и за това, че не е необходимо въззивната инстанция да преповтаря в детайли изводите по фактите на първия съд след като се солидаризира с тях и ги намира за изцяло правилни. Мотивите към първоинстанционната присъда съдържат верен прочит на доказателствената съвкупност, придружен с пълен анализ на всички относими доказателства, на базата на които е установено авторството на деянието, както и подробни съображения по въпроса за тяхната обективност. Фактическият извод на окръжния съд, че подсъдимият е автор на пътния инцидент е формиран на основата на показанията на свидетелите Х. Н. и Ш. Я., първият от които като очевидец на произшествието е записал регистрационния номер на автомобила, с който е настъпил удара с пострадалия пешеходец и с помощта на свидетеля Я. го е съобщил на тел. 112; на данните относно деформациите по автомобила и съпоставката им с причинените при удара телесни увреждания по тялото на пострадалия; на заключението на видео техническата експертиза, както и на останалите кореспондиращи им писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Установените при огледа спирачни следи от гуми като обективна находка от мястото на произшествието са поставени в основата на извода за скоростта, с която подсъдимият е реализирал процесния удар с пешеходеца, като стойността й е изчислена от вещо лице автоинженер, с помощта на използвани от него специални знания. Възражението срещу компетентността на експерта от касационната жалба да отговори на поставените въпроси, предмет на комплексната експертиза не е придружено с конкретни доводи, които да се подложат на обсъждане, при преценката за неговата основателност. От съдържанието на експертното заключение и устните разяснения на вещото лице се установява, че същият разполага с необходимата компетентност да отговори на поставените задачи, в това число и да определи скоростта на движение на подсъдимия при удара с пешеходеца. Не без значение е и обстоятелството, че се касае за комплексна експертиза, изготвена от две вещи лица – лекар и инженер, които участват в отговорите на заключението, всеки съобразно своята компетентност, което е допълнителна гаранция за тяхната обективност. Не се намери за основателно и възражението срещу оценката на доказателствената тежест на видеотехническата експертиза, с предмет на изследване записи от процесната дата на мястото на произшествието, в които фигурира видео запис на автомобила на подсъдимия, който преминава през този район. Становището на защитата, че съдът е оценил превратно съдържанието на записите и е възприел фактически извод, изграден на предположения, че това е единствения автомобил, който е преминал през този участък е при неверен прочит на мотивите на съда. От същите се установява, че експертното заключение е послужило за проверка на показанията на свидетеля Х. Н., който е възприел номера на автомобила, участвал в произшествието, в насока тяхната истинност и за отхвърляне на достоверността на обясненията на подсъдимия, че не е преминавал по този път в деня на инцидента. Оплакването, в тази връзка за доказателствен дефицит при постановяване на решението на апелативния съд, поради неустановяване на всички автомобили, които са преминали през този район, за да се извърши разпит на техните водачи, също е неоснователно. Съдилищата са изградили изводите си за авторството на произшествието на базата на комплексна преценка на всички налични доказателства, в това число и на приложената по делото справка за всички автомобили, регистрирани в съответната община, които съдържат в регистрационните си номера възприетите от свидетеля Х. Н. цифри и букви и липсата на данни за местонахождението им в района на произшествието на процесната дата, поради което не могат да бъдат упрекнати в тенденциозна оценка на обвинителни доказателства. Доводите за ненадлежно приобщаване на показанията на свидетеля Д. Б., поради неизпълнение на задължението по чл. 281, ал.7 от НПК за разясняване доказателствената стойност на прочетените показания са принципно основателни, но пропускът на съда не може да бъде оценен като съществен. Подсъдимият е бил представляван от защитник по негов избор, което е гаранция за ефективно упражняване на правото му на защита, както и прочетените показания не са съществен източник на доказателствени факти от значение за обвинението и не са поставени в основата на осъдителната присъда, както правилно е посочил въззивният съд в решението си, поради което не е налице допуснато съществено процесуално нарушение чрез тяхното приобщаване по този процесуален ред. Непредявяването на лекия автомобил, при липса на изрично искане от страните в съдебно заседание не представлява процесуално нарушение със съществен характер. Страните не са направили искане за предявяване на лекия автомобил както пред първия съд, така и в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция, което да им е било отказано от решаващите съдилища. Съдебната практика е категорична, че веществените доказателства, които според техните размери и вид не могат да се приложат по делото, се предявяват по необходимост и ако страните са направили такова искане в съдебно заседание, каквото не е налице, поради което и не може да се обсъжда допуснато нарушение по чл.284 от НПК. В рамките на установените съставомерни факти, материалният закон е приложен правилно. Защитата възразява срещу наличието на причинна връзка между нарушението по чл.21 от ЗДП и настъпването на съставомерния резултат, като аргументира тезата си с недоказаност на величината на скоростта, с която съдилищата са приели, че се е движел подсъдимият. Доводът е за необоснованост, която не е въведена като касационно основание, поради което излиза извън пределите на касационната проверка. Възраженията срещу квалификацията на вещото лице да отговаря на въпроса за скоростта на движение на подсъдимия бяха обсъдени по повод оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и се намериха за напълно неоснователни. От заключението на комплексната експертиза категорично се установява, че при движение с разрешена скорост подсъдимият е имал обективна възможност да спре и да предотврати удара с пострадалия пешеходец, докато при избраната от него превишена скорост, с която се е движел, това не е било възможно. Не се намери за основателно и възражението срещу субективната страна на деянието. ВКС намира, че въззивният съд правилно е определил формата на непредпазливостта на самонадеяност, което е в правомощията му на въззивна инстанция и е съобразено с фактите по обвинението. Последното кореспондира изцяло с фактическите изводи на съдилищата, че подсъдимият е управлявал автомобила с неработещ скоростомер и без да може да прецени с каква скорост се движи. Това обстоятелство не му е давало възможност за обективна оценка на пътната ситуация и е водело до невъзможност да съобрази скоростта си с препятствията на пътя, включително и с наличието на пешеходци. В този смисъл той е предвиждал възможността от поява на неочаквана опасност на пътното платно, но е разчитал, че ще я предотврати с помощта на уменията си като водач с дългогодишен опит, т.е. у него е съществувала субективна увереност за предотвратяване на възможните общественоопасни последици от действията му, при осъзнаване на обстоятелствата, които могат да доведат до евентуалното им настъпване, но при тяхната грешна оценка – чрез недооценка на едни от тях / пътната ситуация в района на произшествието/ и надценяване на други /собствените си способности/. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Това оплакване се намери за частично основателно относно определеното допълнително наказание лишаване от права, което въззивният съд е увеличил /по съответен протест/ от пет на осем години. Наказанието е прекомерно завишено и не кореспондира с целите на наказанието лишаване от права, поради което същото следва да се редуцира до размера на основното наказание. Въззивният съд е увеличил размера на наказанието лишаване от права без да изложи конкретни съображения за това, като се е позовал на високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, изведена от формата му на вина, която е определил като самонадеяност. Това обстоятелство, макар и правилно отчетено е надценено като относителна тежест при определянето на допълнителното наказание, което е определено с три години над лишаването от свобода и изисква конкретна аргументация за необходимостта от същественото му завишаване по размер, която в решението липсва. По този начин съдът е допуснал несъобразяване с разпоредбата на чл.35, ал.3 от НК, която съдържа изискване за съответност между извършеното деяние и наложеното наказание, без значение дали се касае за основно или допълнително наказание. Нарушенията на пътното законодателство, които подсъдимият е допускал са съобразени при определянето на основното наказание с действителната им тежест, което е довело до определяне на наказание лишаване от свобода в рамките на средния размер и следва да се отчете и при отмерването на допълнителната санкция в същата насока. Искането за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия при условията на чл.55 от НК и за определяне на наказание, което по размер позволява приложението на чл.66, ал.1 от НК, не може да бъде удовлетворено. Решаващите съдилища са определили основното наказание при условията на чл.54 от НК, като са отчели сравнителен баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, което е обусловило преценката им да наложат основното наказание в рамките на средния размер от пет години лишаване от свобода. Въззивният съд е взел предвид необремененото съдебно минало на дееца, добрите му характеристични данни и трудовата заетост от една страна и от друга – предходните нарушения по ЗДП, за които са му наложени административни наказания, в това число и за движение с превишена скорост, техническите неизправности по автомобила – неработещ скоростомер и липса на преминат технически преглед и е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.55 от НК. Доводите на защитата, че повредата в скоростомера на лекия автомобил следва да се цени като смекчаващ отговорността на подсъдимия факт, поради обективна невъзможност да прецени с каква скорост го управлява и дали допуска нарушение на режима на скоростта, са напълно неоснователни. Нормативно установено е задължението на водачите на МПС да управляват само изправни автомобили и неизпълнението на същото представлява административно нарушение, което подсъдимият е допуснал. Отделно, деецът е реализирал произшествието с автомобил, който не е преминал годишен технически преглед, което е задължително условие за движението на превозното средство в пътната мрежа. Недопустимо е да се черпят права от неправомерното му поведение и същите да се разглеждат в негова полза като смекчаващи обстоятелства, при положение, че по естеството си представляват отегчаващ фактор, тъй като се касае за допуснати от дееца нарушения по ЗДП, които не са част от обвинението. Не почиват на обективен прочит на материалите по делото и възраженията, че въззивният съд не е отчел в полза на подсъдимия пълното му съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Това възражение е в пълно противоречие с позицията на дееца, че не е участвал в произшествието и не е автор на деянието. От същата не могат да се правят изводи в негова вреда, доколкото това е израз на правото му на защита, но няма основания тази позиция да се отчита като съдействие на органите на наказателното производство, предвид несъответствието й с установените по делото факти, които са в обратна насока. Възрастта на подсъдимия, който към датата на деянието е бил на 52 г./неправилно оценена от защитата като предпенсионна/ също е напълно ирелевантна към реализацията на наказателната му отговорност и не може да се разглежда като смекчаващ отговорността му факт, какъвто довод се излага в касационната жалба. От възраженията на защитата основателно се явява наведеното по отношение нарушението по чл. 56 от НК, чрез отчитане на съставомерен елемент, каквото е бягството от местопроизшествието, като отегчаващ отговорността на подсъдимия факт. Този пропуск не променя относителната тежест на смекчаващите обстоятелства и не води до извод за необходимост от прилагане на чл.55 от НК, поради липса на изискуемите в текста предпоставки, които следва да са налице в тяхната кумулативна даденост – многобройни смекчаващи обстоятелства и прекомерно тежък специален минимум на приложимата норма от състава на престъплението спрямо тежестта на деянието. От друга страна, по делото не се установява продължителността на наказателното производство да е извън рамките на разумния срок и на самостоятелно основание да обуслови смекчаване на наказателната отговорност на дееца. Продължителността на наказателното преследване е в рамките на четири години и три месеца, което не покрива критерия за неразумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ. Наказателното производство се е движело сравнително ритмично в отделните му фази, като с оглед сравнително големия брой на свидетелите и експертите, които са участвали по делото, не разкрива прекомерно забавяне, което да изисква компенсация чрез намаляване на размера на наложеното наказание. Последното би било допустимо при продължително бездействие на органите на наказателното производство, което е довело до несъответно на сложността на делото забавяне в неговото разглеждане и оттам до нарушаване на правото на справедлив съдебен процес на подсъдимия по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ, което по настоящото дело не се установи. С оглед изложеното по-горе за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на въззивното решение, жалбата на подсъдимия в тази му част се явява неоснователна. С оглед основателността на оплакването за явната несправедливост на допълнителното наказание лишаване от права, решението на въззивния съд следва да се измени, като се намали наказанието лишаване от право за управление на МПС от осем години на пет години. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 114/08.07.2022 г. на Апелативен съд-гр. Варна по в.н.о.х.д. № 361/2021 г. като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Д. Д. Е. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем години на ПЕТ години. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: