Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 230   гр. София, 21.05.2010 год.   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година, в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                    ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                         ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ   при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 800 по описа за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 304 ГПК, ГПК, образувано по молбата на А. Г. М. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 4 от 2.01.2008 год. по гр. д. № 2790/2001 год. на Пловдивския окръжен съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е разпределил ползуването на дворно място, представляващо парцел **** – 1587 в кв. 128 по плана на гр. А. между В. Д. С. от една страна и К. Х. С. и Б. С. М. – от друга, по първия вариант на приетата по делото техническа експертиза. Молбата за отмяна е постъпила на 2.04.2009 год. и по аргумент от параграф 2, ал. 12 ПЗР на ГПК следва да се разгледа по реда на чл. 307 ГПК. В нея молителят се позовава на основанието по чл. 304 ГПК, като поддържа, че влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, засяга и неговите права като необходим другар на съпругата си К. М. Представя договор за продажба на наследство от 1.09.2005 год., с който съпругата му, страна по делото, е придобила по възмезден начин наследствените права от другата ответница по делото – Б. С. -М. , поради което и същите представляват съпружеска имуществена общност между молителя и неговата съпруга. Последното обуславя разпростиране на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение и спрямо него, с оглед естеството на спорното право, поради което и е следвало да участвува като страна в производството. Ищцата В. С. , ответник по молбата за отмяна, оспорва същата, останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 23.04.2008 год., като необжалвано от страните. Молбата за отмяна следва да се приеме за подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК, тъй като липсват категорични данни за момента на узнаване на атакуваното решение от молителя. Неоснователен е доводът на ответницата по молбата за неспазването му, тъй като тримесечният срок за подаване на молбата тече от узнаване на решението, а не от влизането му в сила. Молителят не е бил страна в производството, образувано по иск за разпределение на ползуването на съсобственото дворно място, предявен от В. С. на 8.11.2000 год. против К. М. , Б. М. и В. С. , последната починала в хода на производството и заместена от първата ответница, неин наследник /удостоверение за наследници №/2001 год. на Община А.. Предмет на делото е съсобствения между страните имот, при установените дялове – 1027/1727 ид. ч. за ищцата и 700/1727 ид. ч. за ответниците, като тази съсобственост е възникнала по силата на съдебна делба по гр. д. № 2262/93 год. на Асеноградския районен съд, по силата на която ответниците са осъдени да заплатят парично уравнение на праводателите на ищцата –. /видно от решение на ВКС по гр. д. № 814/96 год. за отмяна по реда на надзора само в тази част на влезлите в сила решения/. Към този момент К. М. е била в брак с молителя, сключен през 1987 год., видно от представеното удостоверение за граждански брак. С оглед на това възражението на ответницата С, че правото на собственост е придобито от К. М. преди сключването на брак с молителя, и то по дарение с нот. акт № 329/87 год., е неоснователно, с оглед липсата на такова позоваване и в самото делбено производство. Освен това, в хода на производството по иска за разпределение на ползуването, насочен срещу трите ответници, легитимиращи се като собственици на получения по делбата от 1995 год. дял, съсобственицата Б. С. е продала на К. С. наследствените си права от наследството на баща им Х. Д. С. , починал през 1993 год. Същият е бил страна в делбеното производство относно дворното място и сградите в него, завършило с влязлото в сила решение по гр. д. № 2262/93 год. при участието на неговите наследници. Присъждането на суми за уравнение на дяловете на другите съделители обосновава притежаването на поставения в дял имот в режим на имуществена общност между съпрузите, поради което за молителя е налице неделимост на правоотношението с ответницата М по иска срещу нея за разпределение на ползуването на съсобствения имот. Отмяната по реда на чл. 304 ГПК брани неучаствувалите в производството трети лица срещу силата на присъдено нещо на решението, която се разпростира и спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участник в което е и настоящия молител, съпруг на ответницата К, тъй като по време на брака им е налице възмездност в придобиването на идеалните части от дворното място с оглед постановеното парично уравнение на дяловете на останалите съделители в делбеното производство. С оглед на това и същият се явява необходим другар в производството за разпределение на ползуването на имота и постановеното без негово участие влязло в сила решение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане с участието на молителя. Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение № 4 от 2.01.2008 год. по гр. д. № 2790/2001 год. на Пловдивския окръжен съд, по подадената от А. Г. М. от гр. С. молба, на основание чл. 304 ГПК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: