РЕШЕНИЕ № 251 София, 04. септември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Владимир Йорданов при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 517 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд от 07.01.2011 г. по гр.д. № 890/2010, с което е потвърдено решението на Самоковския районен съд от 23.07.2010 г. по гр.д. № 2/2010, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси дължи ли длъжникът разноски по изпълнението за изпълнителен способ, който не е осъществен, защото взискателят е удовлетворен чрез друг осъществен изпълнителен способ и следва ли в този случай неосъщественият изпълнителнителен способ да се счита изоставен. По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В изпълнителното производство кредиторът плаща авансови такси за образуване на делото и за поисканите изпълнителни действия, разноски за предприетите изпълнителни действия и възнаграждение за един адвокат. Ако тези разноски са направени от кредитора, съответната сума се събира от имуществото на длъжника и се възстановява на кредитора преди удовлетворяване на вземането му, а ако авансовите такси не са внесени от взискателя, съдебният изплънител събира съответната сума от имуществото на длъжника и я задържа за себе си, тъй като таксите по изпълнението са неговото възнаграждение. При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният – по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният – по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). Длъжникът отговаря за всчки тези разноски, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото (вж. също решение № 82/08.05.2012 на ВКС, ІV ГО по гр.д. 1891/2010). Длъжникът по парично задължение отговаря с цялото си секвестируемо имущество и взискателят може да избере, към кой имуществен обект да насочи изпълнението, той може да поиска едновременно няколко изпълнителни способа, както и да преминава от един способ към друг. Длъжникът обаче не може да отговаря и за тези разноски, които взискателят е напрявил неразумно или безогледно. Длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия които не са необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът не отговаря за тези такси. Длъжникът не отговаря и за пълния размер на таксата за опис на посочено от взискателя имущество, ако преди извършването му той (длъжникът) е предложил по реда на чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друго негово имущество и предложението му е отхвърлено неоснователно от съдебния изпълнител. Длъжникът не отговаря за тези разноски в изпълнителното производство, които взискателят е направил за изпълнителни способи, които не са осъществени, защото взискателят е удовлетворен чрез друг осъществен изпълнителен способ. Изпълнителните действия, включени в неприложените по тази причина изпълнителни способи се подчиняват на режима на изоставените от взискателя изпълнителни действия. Затова при приключване на изпълнението поради удовлетворение на кредитора (съвршване на делото) съдебният изпълнител вдига наложените запори и възбрани, обезпечаващи изпълнителните способи, които не са приложени. При прекратяване на изпълнението съдебният изпълнител вдига всички наложени запори и възбрани. И в двата случая длъжникът не дължи разноски за неприложените изпълнителни способи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съдебният изпълнител е предприел изпълнение чрез посочените от взискателя изпълнителни способи, за което е събрал дължимите авансови такси, в т.ч. тези за оценка на описваните движими вещи. Взискателите са удовлетворени от цената при публичната продан на недвижимия имот, но всички платени авансови такси от взискателя са в тежест на длъжника по изпълнението. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение за имуществените вреди от процесуално незаконосъобразно начисляване на разноски в принудителното изпълнение. Също правилно съдът е приел, че за събиране на паричното вземане на взискателя съдебният изпълнител е наложил възбрана, описал е притежавания от длъжника хотел „Ч.” в к.к. Б. и е наложил запори по сметките му в 33 банки. След като първата продан на хотела не е станала, по искане на взискателя съдебният изпълнител е наложил запор, извършил е опис и е оценил движими вещи на длъжника, за което е събрана авансова такса и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 18.877,13 лева. В нарушение на закона обаче въззивният съд е приел, че принудителното изпълнение не е приключило. При втората продан на хотела е събрана необходимата сума за удовлетворяване на всички предявени вземания, както това се установява от изготвената от съдебния изпълнител сметка от 29.08.2007 г. за приключване на делото без разпределение, в която е включена и сумата 18.877 лева. Също в нарушение на закона съдът е приел, че начисляването на сумата 18.877,00 лева като подлежащи на възстановяване от длъжника разноски по изпълнението не е противоправно. Взискателят може да кумулира само толкова и такива способи, които отговарят на размера на търсената сума и интереса на му от бързо удовлетворяване и съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме. В този смисъл съдебният изпълнител е действал правомерно, като е предприел исканите изпълнителни действия. Неправомерно е възлагането на направените разноски за запора, описа и оценката на движимите вещи върху длъжника. За тези разноски по изпълнението длъжникът не отговаря, те трябва да останат за сметка на взискателя, а ако не са внесни, съдебният изпълнител може са ги претендира от него. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че за събиране на паричното вземане на взискателя съдебният изпълнител е наложил възбрана, описал е притежавания от длъжника хотел „Ч.” в к.к. Б. и е наложил запори по сметките му в 33 банки. След като първата продан на хотела не е станала, по искане на взискателя съдебният изпълнител е наложил запор, извършил е опис и е оценил движими вещи на длъжника, за което е събрана авансова такса и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 18.877,13 лева. При втората продан на хотела е събрана необходимата сума за удовлетворяване на всички предявени вземания (и тези на присъединените кредитори), както това се установява от изготвената от съдебния изпълнител сметка от 29.08.2007 г. за приключване на делото без разпределение, в която е включена и сумата 18.877,00 лева. Без значение с оглед предмета на делото са висящите след свършване на делото производства по жалби срещу отделни действия на съдебния изпълнител, както и кога и как са риключили тези производства. Видно от изложеното, като е възложил на длъжника разноски за изпълнителен способ, който не е осъществен, защото взискателят е удовлетворен чрез друг осъществен изпълнителен способ, ответникът с процесуално незаконосъобразното си поведение е причин на ищеца имуществена вреда в размер на 18.877,00 лева, поради което следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в този размер със законната лихва от предявяването на иска и сумата 6.167,00 лева законна лихва до тази дата, както и сумата 2.918,00 лева разноски за всички инстанции, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския окръжен съд от 07.01.2011 г. по гр.д. № 890/2010. ОСЪЖДА Г. Н. К. от С. да заплати на [фирма], София сумата 18.877,00 лева на основание чл. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ със законната лихва от 29.12.2009 г. и сумата 6.167,00 лева законна лихва до тази дата на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 2.918,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.