Р Е Ш Е Н И Е  № 316           София, 27.05.2009 година            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто  гражданско отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева                                                                                   Веска Райчева             при секретаря  Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. №  72 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК(отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Бургаски окръжен съд от 11.01.2007 година по гр.д. № 743/2006 г., предявеният от С. С. С. против З. С. С. и А. Я. С. иск за обявяване на недействителност на основание чл. 76 ЗН на договор за покупко-продажба от 18.09.2002 г., сключен с нот. акт № 73, том V, нот. дело № 721/2002 г. на Бургаски нотариус е отхвърлен като неоснователен и е допусната съдебна делба по отношение на земеделски имот с площ от 18.001 дка, находящ се в местността “К”, землище на гр. Б., съставляващ имот № 1* по плана за земеразделяне на землището на гр. Б. при квоти за съделителите както следва: 14,667/ 18001 ид. части за З. С. С. и 3,334/18,001 ид. части за С. С. С.. Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от С. С. С. с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 76 ЗН, тъй като ответницата А. Я. С. е притежавала и други имоти, което изключва приложението на ТР № 1 от 2004 г. ОСГК ВКС. Изложени са и оплаквания за неправилност на формирания в решението извод за действителност на договора по нот. акт № 73/2002 година, тъй като сделката е била безпарична, а прехвърлителката е страдала от заболявания, правещи я податлива към манипулации от страна на приобретателя по договора З. С. С.. Ответникът по касационната жалба З. С. С. я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В решението на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че страните по делото са наследници по закон на С. Х. С. , починал на 17.05.1965 година – А. Я. С. - преживяла съпруга, З. С. С. - син и С. С. С. - дете на починала на 30.10.1996 г. дъщеря на наследодателя Й. С решение № Б01 от 05.09.1998 година на Поземлена комисия гр. Б., на наследниците на С. Х. С. е било възстановено правото на собственост върху земеделски земи с обща площ от 18.001 дка в м. “К”, землище на гр. Б., съставляващи имот № 1* по плана за земеразделяне на землището. С влязло в сила решение № 1* по гр.д. № 2887/2000 г. на Бургаски районен съд е било прието за установено, че от общо внесените в ТКЗС 18,001 дка, А. Я. С. е била собственик на нива с площ от 8 дка, а общият на страните наследодател С е притежавал земеделска земя с площ от 10 дка, от която, след възстановяването и по реда на ЗСПЗЗ, наследниците му притежават по 1/3 ид. част. С нот. акт № 73, том V, нот. дело № 721/2002 г. на Бургаски нотариус, А. Я. С. е продала на З. С. С. 11,333/18,001 ид. части от процесната земеделска земя срещу сумата 1400 лева. При така установените факти, съдът е приел, че З. С. С. и С. С. С. са съсобственици на процесната земеделска земя с обща площ от 18.001 дка в м. “К”, землище на гр. Б. при квоти 3,334/18,001 ид. части за С. С. С. (наследство от притежаваните от наследодателя и С. Х. С. 10/18.001 ид. части от 18,001 дка) и 14,667/ 18001 ид. части за З. С. С., от които 3,334/18,001 ид. части наследство от С. Х. С. и 11,333 ид. части, придобити чрез покупко-продажба по нот. акт № 73 от 2002 година. Съдът е приел, че предявеният от С. С. инцидентен установителен иск за прогласяване на недействителност на сделката, обективирана в нот. акт № 73 от 2002 г. на основание чл. 76 ЗС е неоснователен. Приел е, че разпоредбата на чл. 76 ЗН не намира приложение, тъй като А. С. се е разпоредила с идеалните си части от наследството в полза на друг сънаследник, с което правата на С. С. не са накърнени. Ответницата А. Я. С. е починала на 24.03.2007 г., след постановяване на обжалваното въззивно решение и е оставила за наследници страните по делото З. С. С. и С. С. С.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 76 ЗН са неоснователни. Нормата на чл. 76 ЗН охранява интересите на сънаследниците по отношение на общите сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане и запазването им в сънаследствената делбена маса. С оглед на тази и функция, актът на разпореждане със сънаследствената вещ е непротивопоставим по отношение на останалите наследници, освен в случаите, когато с разпоредената вещ не се изчерпва наследството; не се касае за хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД или е налице хипотеза на разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял или разпореждането е между тях. Извършеното от А. Я. С. разпореждане с ид. части от наследството на С. Х. С. е в полза на един от сънаследниците, поради което обстоятелството дали наследството се изчерпва с прехвърления имот е без правно значение. Както правилно е прието в обжалваното въззивно решение, не е налице нарушение на чл. 76 ЗН ( в този смисъл ТР № 1 от 19.05.2004 година на ОСГК ВКС), поради което претенцията за прогласяване на недействителност на сделката от 18.09.2002 г., обективирана в нот. акт № 73, том V, нот. дело № 721/2002 г. на Бургаски нотариус е неоснователна. Неоснователни са и касационните оплаквания, касаещи доводите за здравословното състояние на прехвърлителката А. Я. С. и за безпаричност на сделката по нот. акт 72 от 2002 г. Така въведените в касационната жалба доводи са извън предмета на делото – претенция за прогласяване относителна недействителност на сделката по нот. акт № 73 от 2002 г. поради нарушение на чл. 76 ЗН и за допускане на съдебна делба по отношение на наследствени земеделски земи. Доколкото въведените твърдения по правната си същност обосновават фактически състав на иск за унищожаемост на сделката по чл. 31 ЗЗД, то този иск не е предмет на настоящето производство, нито съединяването му в първата фаза на делбата е допустимо предвид конститутивния му характер (Постановление № 7 от 1973 г. ВС РБ). Вън от предмета на делото са и доводите за базпаричност на сделката, извършена между трети спрямо касатора лица. Формираните във въззивното решение изводи по отношение на наследствените права на страните са съобразени със закона и установените по делото факти. Квотите на страните са определени точно и при съобразяване на правата им по влязлото в сила решение № 1* по гр.д. № 2887/2000 г. на Бургаски районен съд. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение на Бургаски окръжен съд от 11.01.2007 година по гр.д. № 743/2006 година. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: