Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                   N 80                                                   гр.София,  26.06.2009 г.                                               В   ИМЕТО   НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета  година       в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ТОДОР  ДОМУЗЧИЕВ                                                                                         КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА   при участието на секретаря  Ирена  Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова   търг. дело  N  469/ 2008година Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. срещу решение № 16 от 20.02.2008 г. по в.т.д. № 586/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 120 от 17.07.2007 г. по гр.д. № 1388/2006 г. на Великотърновския окръжен съд в частта за отхвърляне на иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка общо в размер на 3 960 317 лева за неизпълнение на задължението на ответното дружество за заплащане цената на трета, четвърта и пета разсрочени вноски по приватизационна продажба и за сумата над присъдените 95 675.54 лв. до пълния размер от 940 079.40 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на шеста и седма разсрочени вноски, изчислени към 20.09.2006 година. Касационната жалба има за предмет въззивното решение и в частта, с която е потвърдено допълнително решение на Окръжен съд – В. Търново за оставяне без разглеждане като процесуално недопустим иск с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на трета, четвърта, пета, шеста и седма вноски от цената по приватизационния договор, считано от 21.09.2006 г. до окончателното изплащане. С определение № 5 от 08.01.2009 г. по настоящото дело, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението само в частта, с която са отхвърлени исковете на А. за с. к. за заплащане на неустойка поради неизпълнение на задължението на „З” А. за плащане на шеста и седма разсрочени годишни вноски от цената по договор за приватизационна продажба от 18.12.1997 г., или за разликата над уважения размер от 95 675.54 лв. до 940 079.40 лева. В останалите обжалвани части, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.296, т.3 ГПК то е влязло в сила от датата на обявяване на определението по чл.288 ГПК. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния закон – чл.25, ал.3, т.3 от ЗППДОбП/сега отм/, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Правят се доводи за неправилно позоваване на второто допълнително заключение на икономическата експертиза и за възприемане на неправилен начин за изчисляване на увеличението на дължимите вноски, като неизплатената част от цената е увеличена еднократно с 50 % от основния лихвен процент, даден като средна величина за изтеклия гратисен период и така увеличената цена е разпределена на девет равни вноски към всяко едно от годишните плащания, с падеж -24.11. на съответната година. Твърди се, че това противоречи както на императивната разпоредба на закона, така и на договорните клаузи. По съображения в жалбата и в писмена защита, поддържани от процесуалния пълномощник на касатора, се иска отмяна на въззивното решение в посочените отхвърлителни части и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважат исковете, с присъждане на разноски. Ответникът по касация - „З” А. , с. К., община С., чрез процесуалния си пълномощник, счита решението за правилно и по съображения в писмен отговор моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:   За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените искове с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка поради неизпълнение на задължение за плащане на цената по договор от 18.12.1997 г. за приватизационна продажба на 23 302 дружествени дяла, представляващи 46.60% от капитала на „З” ЕООД, с. К., по отношение на неплатените шеста и седма разсрочени вноски от цената, въззивният съд е възприел второто допълнителното заключение на икономическата експертиза, прието в с.з. на 14.06.2007 г. пред първата инстанция. Съобразно приложената методика от вещото лице, цената по процесния договор за приватизационна продажба след изтичане на едногодишния гратисен период, е увеличена еднократно с 50% от ОЛП, даден като средна величина за изтеклия гратисен период. Така увеличената цена, е разпределена на девет равни вноски, всяка с падеж 24.11. на съответната година, за която се дължи. На база посочената експертиза, решаващият съд е счел, че се дължат съответно сумите: 65 841.50 лв. – неустойка за шеста вноска и 29 834.04 лв. за седма вноска. Спорен по делото е въпросът относно начина на определяне на базата, върху която следва да се изчислява размера на дължимата неустойка за забава при плащането на покупната цена на дружествения дял по приватизационната продажба. По този въпрос е налице противоречива практика, която е констатирана в производството по чл.288 ГПК. Освен становището, което е отразено в съобразителната част на обжалваното решение, се застъпват и две други становища. Например в приложените решения № 59/18.06.2007 г., № 95/25.09.2006 г. на Бургаския апелативен съд; решение по т.д. № 357/2006 г. на Варненския апелативен съд, решение по т.д. № 198/2007 г. на Великотърновския окръжен съд се възприема разбирането, че увеличението на цената следва да е върху всяка една от неплатените вноски за съответния период. Мотивите на съдилищата са основани на различния падеж и съответната изискуемост на всяка една от вноските. Това становище е възприето и от Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ т.о. в решения по т.д. № 579/2004 г., т.д. № 300/2007 г. и др. В друго решение на ВКС, ІІ т.о., по т.д. № 644/2007 г. е застъпено становище, че увеличението следва да се определя на базата на целия дължим остатък от вноските, а не на база отделна незаплатена вноска. Настоящият съдебен състав на Второ отделение, Търговска колегия на Върховния касационен съд, в съответствие с правомощията си за уеднаквяване на практиката, съгласно разпоредбата на чл.291 ГПК, приема следното: Безспорно е по делото, че страните по приватизационната продажба са уговорили цената на закупения дружествен дял от капитала на „З” ЕООД/ без първоначалната вноска/ да се заплати на девет равни годишни вноски по 71 900 лева всяка, с едногодишен гратисен период, считано от датата на подписване на договора. Договорът и допълнителното споразумение от 26.07.1999 г. препращат към График за изплащане на цената / Приложение № 5/, неразделна част от договора. В Приложението страните по приватизационната продажба изрично са препратили към чл.25, ал.3 ЗППДОбП/сега отм./ относно увеличената стойност на неизплатената част от цената с 50 на сто от основния лихвен процент, след изтичане на едногодишния гратисен период, а в т.13.2. от договора е предвидена неустоечна клауза в размер на законната лихва и добавка от 0.1 на сто дневно за всеки просрочен ден при забава на купувача за изплащане на сумите по т.5.1., изчислени върху неизплатената цена. Договорните клаузи, към които препраща т.13.2.съдържат уговорки за разсрочено плащане на цената – първоначално на четири вноски, а със споразумението е изменено на девет равни годишни вноски, с посочен падеж на всяка една от тях - 24.11. на съответната година, след гратисния едногодишен период. Тълкувайки волята на страните, следва да се приеме, че е обективирано съгласието им за увеличението от 50% от основния лихвен процент да бъде върху всяка от неплатените, изискуеми годишни вноски, така, както е отразено в графика, а не върху цялата неплатена част от цената по приватизационния договор. След като всяка вноска е с отделен падеж, то не би могло вноски, които не са изискуеми, да образуват базата за начисляване на увеличената цена. Това не противоречи на предвидените условия на разсроченото плащане по чл.25, ал.ІІІ, т.3 ЗППДОбП/отм./, приложим и след отмяната на закона, съгласно § 11а от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и с. к. , с оглед законодателното ограничение на максималния период, за който следва да се увеличи цената – съответният изтекъл период, който не може да бъде по - дълъг от една година. Приватизационният договор не съдържа клаузи, от които би могло да се изведе друг извод относно начина на определяне увеличението на цената, а и следва да се има предвид императивния характер на разпоредбата на чл.25, ал.ІІІ, т.3 ЗППДОбП/сега отм./ С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за правилна практиката на Бургаския и Варненския апелативни съдилища, Великотърновския окръжен съд по посочените по-горе търговски дела, както и практиката на Върховния касационен съд, Търговска колегия по т.д. № 579/2004 и т.д. № 300/2007 г. Този начин на определяне на базата, върху която следва да се начислява дължимата мораторна неустойка, е взет предвид от изслушаната по делото първоначална икономическа експертиза. Определените от вещото лице неустойки за шестата годишна вноска за периода от 24.11.2004 г. до 20.09.2006 г. е 64 912.26 лв., а за седмата годишна вноска за периода от 25.11.2005 г. до 20.09.2006 г. е 29 378.14 лв. Посочените размери надхвърлят с 929.24 лв. присъдените суми за първия период и с 455.90 лв. – за втория период, но в тези части въззивното решение не би могло да бъде касирано поради изричната забрана за влошаване правното положение на обжалващия и предвид неподаването на жалба от търговското дружество – ответник. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 20.02.2008 година по в.т.д. № 586/2007 година на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: