Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 32   София, 18.03. 2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА                            СВЕТЛА ДИМИТРОВА           при секретаря        Райна Стоименова     и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова  гр.д. № 2249 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „И”А. , клон Б. , представлявано от директора К. А. Ш. , приподписана от процесуалния му представител юриск. Мария М. , против въззивно решение № І* от 31.01.2008 г., постановено по в.гр.д. № 855/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 2* от 12.01.2007 г. по гр.д. № 1750/2006 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. И. П. от гр. Б. срещу „И”А. , искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. С обжалваното решение исковете са уважени, като е отменена поради незаконосъобразност заповед № Р* от 09.06.2006 г. на директора на „И”А. , клон Б. за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. И. П., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, същата е възстановена на длъжността “специалист програмно осигуряване”, направление „развой и внедряване” в ответното дружество, както и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 3132 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца. Ответницата Д. И. П. от гр. Б. не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287 ГПК. С определение № 55 от 23.09.2008 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос относно законосъобразността на задължителния подбор по чл. 329 КТ, извършван от работодателя при съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение са уважени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна като незаконосъобразна заповед № Р* от 09.06.2006 г. на директора на „И”А. , клон Б. за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. И. П., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението “специалист програмно осигуряване”, направление „развой и внедряване” в ответното дружество и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на ищцата сумата 3132 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в случая работодателят не е извършил законосъобразен подбор по чл. 329 КТ по критериите за по-добра работа и квалификация, тъй като при извършването му в случая преценката не е реална и не почива на конкретни факти, за да е обоснован крайния извод, че ищцата е с най-ниска като качество работа и квалификация. В случая непосочването на конкретни факти и обстоятелства относно квалификацията и работата на ищцата и останалите пет лица, заемащи същата длъжност води до невъзможност за реална преценка по критериите за подбор съгласно чл. 329 КТ, което сочи незаконосъобразност на извършения подбор от страна на работодателя. Въззивното решение е правилно. Проведеният подбор е установен по делото със заповед за назначаване на комисия за извършване на подбор между шест лица, оценъчна таблица за подбор на служителите заемащи длъжността „специалист програмно осигуряване” по критерии – по-добра работа и квалификация на служителите и протокол от 07.06.2006 г. от среща с решение за класиране на служителите, съгласно получения сбор от точки по таблицата, въз основа на което ищцата в сравнение с останалите петима служители е получила най-малък брой точки – 27 и затова тя е била предложена за уволнение. В случая работодателят не е извършил законосъобразно задължителния подбор по чл. 329 КТ. Целта на подбора е да се защитят интересите на производството и службата, а това означава, че при съкращаване в щата би следвало да останат да работят тези работници или служители в предприятието, които ще осъществяват по-ефективно и по-резултатно неговите производствени задачи. При описаните данни правилно въззивният съд е приел, че не е спазен чл. 329 КТ и извършеният подбор от работодателя е незаконосъобразен, тъй като протоколът от 07.06.2006 г. и оценъчната таблица не удостоверяват реално сравняване между лицата, заемащи длъжността „специалист програмно осигуряване” по критериите на чл. 329 КТ – по-добра работа и квалификация. Липсва обосновка на оценките, дадени на лицата между които е извършван подбора, относно заложените критерии, а именно - умения за работа в екип, натовареност, точност, експедитивност, изпълнение на поставените задачи, справяне с промените, полезна инициативност, вид и степен на образование и допълнителна квалификация. Тъй като съдът упражнява контрол за законност на уволнението, включително и за спазването на чл. 329 КТ, той трябва да се увери, че в резултат на подбора са останали на работа тези, които са най-квалифицирани и работят най-добре. Без реална съпоставка на сравняваните лица такава преценка не може да бъде направена. Трайната практика на ВКС в тази насока е, че в съдебния процес работодателят следва да установи с всички допустими доказателства, включително писмени и със свидетелски показания, онези факти и обстоятелства, които са довели до конкретните оценки, т.е. защо е прието, че едни лица работят по-добре и са с по-висока квалификация в сравнение с други. В конкретния случай такива доказателства не са налице, поради което правилен е изводът на въззивния съд, че непосочването на конкретни факти и обстоятелства относно квалификацията и работата на ищцата и останалите пет лица, заемащи същата длъжност води до невъзможност за реална преценка по критериите, посочени в КТ, което сочи незаконосъобразност на извършения задължителен подбор от страна на работодателя, който от своя страна обосновава извода за незаконното уволнение на ищцата. Ето защо, правилно въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, поради което обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, правилно приложение на материалния закон и в синхрон със съдебната практика по приложението на чл. 329 КТ, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. При този изход на спора, на ответницата по жалбата не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № І* от 31.01.2008 г., постановено по в.гр.д. № 855/2007 г. на Бургаския окръжен съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :