Р Е Ш Е Н И Е
№ 594
.София, 28.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1289 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. К., В. А. В. и Ц. Г. М. срещу решение № 541 от 30.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI граждански състав, постановено по в.гр.д. № 1* от 2005 г., с което е отменено решение № 20 от 14.02.2005 г. по гр.д. № 4* от 2004 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено решение за допускане на делба на 18 ниви, залесени ниви и залесени горски територии, бивша собственост на С. Д. М. , между касаторите, С. Н. Ф., Е. Н. П., Г. С. Р., В. А. Р., Н. А. Р., Р. А. Р., В. Р. Р., В. П. Р., А. Н. М., Г. М. Р., Т. М. Р., Г. К. С. и А. Г. Т..
К. твърдят, че решението е неправилно като постановено при грубо нарушение на процесуалните норми- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 23.07.2009 г. пълномощникът на ответниците по жалбата С. Н. Ф., Е. Н. П., Г. С. Р., В. А. Р., Н. А. Р., Р. А. Р., В. Р. Р., В. П. Р., А. Н. М., Г. М. Р. и Т. М. Р. оспорва жалбата като неоснователна и недопустима.
Ответниците по жалбата Г. К. С. и А. Г. Т. не вземат становище.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните по наведените с жалбата касационни основания приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд за допускане на делба, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 1* от 17.12.2009 г.
За да постанови обжалваното решение за допускане на делба на имотите, бивша собственост на С. Д. М. , въззивният съд е приел, че ищците по делото са негови наследници, тъй като било безспорно установено, че тяхната пряка наследодателка С е дъщеря на С. М. Приел е, че възражението на останалите наследници на С. М. , че ищците не са наследници на С. М. , тъй като решението по гр.д. № 3* от 2001 г. на Пловдивския районен съд, с което е установено по реда на чл.436 от ГПК /отм./, че С. С. М. е родена на 07.07.1882 г. от родители С. Д. М. и А. С. М. , не може да им бъде противопоставено поради неучастието им в този процес, не може да се разглежда в делбеното производство. Според съда, това възражение по същество е твърдение за допусната грешка в акта за гражданско състояние на С. М. , която грешка следва да бъде установена и поправена в отделно производство по специалния ред на чл.547 от ГПК.
Като е приел, че по същество в производството по делба не може да се разглежда и решава съществуващия между наследниците на С. Д. М. спор относно това, дали пряката наследодателка на ищците С е дъщеря на С. М. , въззивният съд е постановил решение в противоречие с решение № 407 от 22.02.1972 г. по гр.д. № 2* от 1971 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 1* от 24.06.1967 г. по гр.д. № 629 от 1967 г. на ВС, Второ г.о. по въпроса дали в първата фаза на производството по делба съделителите могат да оспорват произход или това следва да стане в отделен процес.
Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в горепосочените две решения на ВКС, според която в първата фаза на делбата се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания и др., тъй като същата съответства за законовата уредба в чл.281 от ГПК /отм./ и аналогичния му чл.343 от ГПК, според които в производството по делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.
С оглед на това разрешение на поставения по делото съществен въпрос /дали в производството по делба съделителите могат да оспорват произхода на едно лице или това следва да стане в отделен процес/ обжалваното решение е неправилно. В случая спорът между страните се свежда до това, дали пряката наследодателка на ищците С е дъщеря на С. Д. М. , тоест оспорвал се е произходът на С. М. от общия на страните наследодател С. П. това и съгласно чл.281 от ГПК /отм./ въззивният съд е следвало да събере доказателства по този спор и да го разреши. Неправилно е прието, че този спор следва да се разгледа и реши в отделно производство по чл.547 от ГПК като не е взето предвид, че производството по чл.547 от ГПК за поправка на грешка в акт за гражданско състояние е охранително по своя характер, поради което в това производство не могат да се решават граждански спорове. Съгласно чл.536, ал.1, т.2 от ГПК в случай на съществуващ или възникнал в хода на охранителното производство такъв спор, той се разрешава в гражданско производство след предявяване на иск, до който момент охранителното производство се спира. Когато обаче такъв охранителен акт вече е издаден в производство по чл.436 от ГПК /отм./, в което не са участвали ответниците по предявен впоследствие иск за делба /какъвто е настоящия случай, при който с решение по гр.д. № 3* от 2001 г. на Пловдивския районен съд е признато за установено на основание чл.436 от ГПК /отм./ само спрямо Общината, че С. С. М. е родена на 07.07.1882 г. от баща С от майка А/, на основание чл.281 от ГПК /отм./ този спор може да се разреши и в делбеното производство, тъй като съгласно чл.546, ал.3 от ГПК /аналогичен чл.440, ал.3 от ГПК /отм./ решението по охранителното производство няма сила по отношение на неучаствалите в това производство заинтересовани лица, които оспорват установения в охранителното производство факт с правно значение.
Като е приел, че спорът за произхода на С. М. от С. М. не може да се разгледа в делбеното производство и поради това е отказал да допусне поисканите от страните свидетели за установяване на това, дали С. М. е дъщеря на С. М. , въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което по същество е довело до постановяване на необосновано решение. Поради това и на основание чл.293, ал.3 от ГПК това решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да допусне и събере поисканите от страните гласни доказателства и едва след това да реши въпроса, дали оспорването на удостоверение за наследници № от 26.07.2004 г. относно факта дали С. М. е дъщеря на С. Д. М. е доказано и въз основа на това да отхвърли иска за делба или да допусне делбата на останалите в наследството на С. М. имоти между всички негови наследници, включително и наследниците на С. М.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 541 от 30.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI граждански състав, постановено по в.гр.д. № 1* от 2005 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.
|