Р Е Ш Е Н И Е № 398 София, 30.11.2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесети септември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 357/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения П. Й. П. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 58 от 13.05.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 169/2010год. на Ловешкия окръжен съд. В искането се поддържа оплакване за допуснато нарушение, което е основания за възобновяване на делото по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция не е констатирала и отстранила допуснатото при разглеждане на делото в първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата му. По същество се иска производството да бъде възобновено, присъдата да бъде изменена и му бъде наложено по-леко наказание. В съдебно заседание осъденият не се явява, като с писмена молба заявява, че не поддържа искането си без да го оттегля и моли делото да бъде решено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 13 от 18.02.2010 год. постановена по НОХ дело № 47/2010 год. Тетевенският районен съд е признал подсъдимия П. Й. П. за виновен в това, че на 1.09.2009 год. в землището на с. Орешене, Ловешка област управлявал лек автомобил “В. 2101” с ДК № ВР 77 08 АМ без да притежава свидетелство за увравление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в ал.2 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивно решение № 58 от 13.05.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 169/2010 год. Ловешкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо защото е подадено в срок от легитимна страна и съдебният акт подлежи на провера по реда на възобновяването на наказателното дело. При процесуалното поведение на осъдения, който не го поддържа защото твърди, че е изтърпял наложеното му с присъдата наказание, но не го оттегля и моли делото да бъде решено, настоящият състав прие, че следва да бъде разгледано по същество. Оплакването на осъдения за постановяване на влязлото в сила решение при особено съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Единственото конкретно съображение в искането е идентично с релевираното оплакване пред въззивната инстанция против правилността на присъдата. По същество се свежда до това, че Тетевенският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция не му е разяснил правата като подсъдим и процесуалната възможност да поиска делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, което би дало възможност да му бъде наложено по-леко наказание, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението. Такова нарушение по делото не е допуснато. Производството пред Ловешкият окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимия против постановена присъда, с която е признат за виновен и осъден по предявното му обвинение. Единственото релевирано оплакване е за допуснато процесуално нарушение, довело до влошаване на наказателното му положение. В съответствие с правомощията си по чл.13 и чл.14 НПК въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, обсъдил е доводите на подсъдимия и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК подробно е аргументирал извода си за тяхната неоснователност. Изложените съображения, че производството пред първоинстанционният съд е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са нарушени процесуалните му права и като последица да е влошено наказателното му положение, чрез налагане на по-тежко по вид наказание, намират опора в данните по делото. Извън основните права, регламентирани в чл. 55 ал.1 НПК, подсъдимият има право на справедлив процес, което включва в себе си и запознаване с процесуалните права и осигуряване на реална възможност да бъдат упражнени. Видно от данните по приложеното разследване още в досъдебното производство е бил е бил запознат с правата си, а в съдебната фаза на процеса тези права не са били ограничени. Съдът не е бил длъжен да му указва възможността да поиска делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, поради което неоснователно се поддържа, че това му право било ограничено. Съдията докладчик решава въпросите по чл. 248 НПК съобрано данните съдържащи се в кориците по делото. По силата на чл. 248 ал.4 НПК той извършва проверка за наличието на основания за разглеждане на делото по някое от особените производства, в това число и да насрочи предварително изслушване на страните по реда на глава двадесет и седма НПК, но само ако са налице основания за това. В конкретния случай такова основание не е съществувало, защото обвиняемият не е поискал делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Такова искане не е направено и в съдебната фаза на процеса, а съдът не е имал задължение да го запознава с тази правна възможност, поради което без основание е упрекнат, че не го е запознал с правото му да поиска делото да се разгледа по този процесуален ред. Решението му да се възполза от тази процесуална възможност следва да е израз на валидно изразена действителна негова воля, която не може да бъде повлияна от странични фактори, в това число и от указания на съдебния състав. Незапознаването с възможността да поиска предварително изслушване, не е ограничила правото му на справедлив процес. Такива ограничаване на правата му би било налице само ако съдът откаже на уважи направено искане. Този извод се налага от същността на този институт, която не се изразява преимуществено във възможността подсъдимият да получи по леко наказание, в какъвто смисъл са изложените доводи в искането, а в това да се облекчи процеса на доказване. При него подсъдимият се отказва от състезателния процес, при който могат да бъдат събрани и проверени с негово участие уличаващите го доказателствени материали от досъдебното производство. Именно това процесуално поведение, при което сам ограничава правата си, има за последица смекчаване на наказателното положение. Правилата, по които се индивидуализира наказанието, когато делото се разглежда по този процесуален ред, регламентирани в чл. 58а НК, към момента на извършване на деянието, задължават съда във всичи случаи да определи наказание при условията на чл. 55 НК. При тези условия обаче той може да наложи наказание и в обикновения състезателен процес, когато са налице основания за това, а по делото мотивирано е прието, че не са налице. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Ловешкия окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения П. Й. П. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 169/2010 год. по описа на Ловешкия окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 58 от 13.05.2010 год., с което е потвърдена присъда № 13 от 18.02.2010 год. по НОХ дело №47/2010 год. на Тетевенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: