1 Р Е Ш Е Н И Е № 435 София, 23 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2095/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на частния тъжител и граждански ищец Н. Н., срещу въззивно решение № 171 от 02.06.2011г., постановено по внчхд № 246/11г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.В жалбата се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне без уважение на касационната жалба. Намира, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, тъй като към м.януари 2011г. е изтекъл предвиденият тригодишен давностен срок. Адвокат В., назначена в качеството на повереник на частния тъжител и граждански ищец Н. поддържа жалбата и допълнението към нея. Сочи, че основното оплакване е за нарушение на материалния закон, тъй като ОС-Пловдив неправилно е приложил разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК.Тази неправилност се обосновава с факта, че се касае за продължавано престъпление, което е продължило и по време на съдебното производство. Моли за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Частният тъжител Н. Н., моли за уважаване на жалбата му.Твърди, че и към момента в липсващия му компютър има огромен архив, който не може да ползва. Подсъдимата В. Х. и защитата й, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда № 557 от 07.12.2010г., постановена по нчхд №18/08г., РС-Пловдив, 10 състав е признал подсъдимата В. В. Х. за невиновна в това, че през периода 04.09.2006г. до 30.01.2008г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление да е взела чужди/на Н. Н./, макар и отворени, писма или телеграми, с цел узнаване на тяхното съдържание или със същата цел да ги е предала другиму, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.171, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. С горната присъда, съдът е отхвърлил предявения от Н. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000лева, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2008г. до окончателното изплащане на сумата. Пред ОС-Пловдив е било образувано внчхд № 246/11г. по въззивна тъжба на Н. срещу горепосочената първоинстанционна присъда.В съдебно заседание от 12.04.2011г. подсъдимата Х. е заявила, че желае делото да се прекрати, поради изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване за престъплението, за което е обвинена. С решение № 171 от 02.06.2011г., постановено по горното въззивно дело, Пловдивският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил воденото срещу В. Х. наказателно производство за престъпление по чл.171, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, с инкриминиран период от 04.09.2006г. до 30.01.2008г. Също така, съдът на основание чл.88, ал.3 от НПК е прекратил производството в гражданската му част. Съобразявайки времеизвършването на инкриминираното деяние според обвинителната теза-периода 04.09.2006г. до 30.01.2008г., предвидената за престъплението по чл.171, ал.1,т.2 от НК санкция - до една година лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева, както и правилата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК/редакцията преди изменението ДВ бр.26/10г., явяваща се по-благоприятен закон/ е видно, че към момента на образуване на въззивното производство - 04.02.2011г., е бил изтекъл абсолютният давностен срок за наказателно преследване, който в случая е тригодишен. Давността е изтекла на 30.01.2011г. Предвид тези данни, въззивният съд правилно и законосъобразно е упражнил правомощията си по чл.334, т.4 от НПК, като е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство. При данни за изтекъл в хода на наказателното производство /без оглед дали става въпрос за такова от общ или частен характер/ абсолютен давностен срок по чл.88, ал.3 от НК, единствено лицето, което е обвинено има право да прецени и заяви желание производството да продължи и съдът да се произнесе по обвинението.Това негово право е изрично визирано в разпоредбата на чл.24, ал.2 от НПК. В настоящият случай подсъдимата категорично е изразила желание за прекратяване на наказателното производство, поради което съдът няма правомощия за каквото и да било произнасяне по същество на спора.Ето защо, правилно въззивният съд в акта си не е разгледал доводите на тъжителя, касаещи поддържаното от него обвинение за престъпление по чл.171 от НК, респективно обосноваността на изводите на районния съд по постановената оправдателна присъда. При гореизложеното, касационната инстанция намира, че няма допуснато нарушение на материалния закон, каквато теза се поддържа от частния тъжител и повереника му. Обосноваващата аргументация с данните за продължавано престъпление е правно неиздържана. Не може да се твърди, че деянието не е прекратено и продължава към момента, поради което следва да се приеме, че давността не е изтекла.Дали към настоящият момент са налице действия от страна на подсъдимата по реализиране на същото по вид престъпление, предмет на тъжбата е факт ирелевантен за това производство. След подаване на частната тъжба в РС-Пловдив, председателят на съда е указал на тъжителя да направи необходимите уточнения и едва след това е образувал дело от частен характер срещу подсъдимата по обвинение за престъпление по чл.171 от НК, а по отношение на други обвинения е отказал образуване. Едно от уточненията е свързано именно с времето на извършване на деянието по чл.171 от НК, за което с тъжбата е повдигнато обвинение. Самият тъжител е инкриминирал период на продължавано престъпление, с краен срок 30.01.2008г., която дата е меродавна при изчисляване на давностните срокове. Претенциите на частният тъжител във връзка с действия на подсъдимата, осъществени след изтичане на крайния срок, не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Също така, касационната инстанция намира за правилно произнасянето на въззивния съд и по гражданския иск. Няма спор, че съдът дължи произнасяне по гражданския иск при погасяване по давност на наказателната отговорност, но само когато това не е резултат от прекратяване на наказателното производство. За да се произнесе по основателността на гражданския иск, съдът следва да реши въпросите относно противоправността и виновността на деянието т.е. дали то представлява граждански деликт, за който се дължи обезщетяване на вредите, на основание чл.45 от ЗЗД. Решението на тези въпроси предполага установяване на факти, каквато възможност при прекратеното производство не съществува. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че решението на ОС-Пловдив е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.Констатациите за правилно приложение на погасителната давност от страна на въззивния съд води до безпредметност от обсъждане в настоящото решение на останалите доводи, наведени с касационната жалба Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 171 от 02.06.2011г., постановено по внчхд № 246/11г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: