Ключови фрази


8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 392

гр. София, 14.05.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2125 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Долината на билките“ ЕООД срещу решение № 141/20.12.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 320/2019 г. на Ямболския окръжен съд (ЯОС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 779/10.07.2019 г. по гр. дело № 633/2019 г. на Сливенския районен съд (СлРС), е постановено следното: обявена е за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, арбитражната клауза на чл. 18 от сключения между ищеца Н. П. Р. и ответното дружество (сега касатор), договор за паричен заем от 16.12.2014 г.; дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца Р. следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД – сумата 16 000 лв. – главница, представляваща неизпълнена част от задължение за връщане на заемната сума по същия договор от 16.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; и на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД – сумата 6 149.01 лв., представляваща дължима договорна възнаградителна лихва по същия договор от 16.12.2014 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба на ответното дружество е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата (предвид и уточнението ѝ, направено с молба с вх. № 2879/08.06.2020 г.) се излагат оплаквания и доводи за недопустимост на обжалваната част от решението, евентуално – за неправилност на същата поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-жалбоподател, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) наличието на брачна връзка между представител на страна по дело и председател на арбитражна институция, който не участва в решаващ арбитражен състав, прави ли съда изначално безпристрастен, тъй щото да обоснове нищожност на арбитражното споразумение поради наличие на противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД; и приложима ли е предпоставката за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ГПК, когато брачната връзка не е между страната или неин представител, и съдия (арбитър), разглеждащ и решаващ делото, респ. – обосновава ли нищожност на арбитражното споразумение; 2) наличието на брачна връзка между представител на страна по дело и председател на арбитражна институция поражда ли а priori основателно съмнение в безпристрастността на всички арбитри по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, до степен да обоснове нищожност на арбитражното споразумение поради противоречие с добрите нрави, предвид факта, че в едно арбитражно производство страните сами участват във формирането на арбитражния състав, който да разгледа и реши спора, посочвайки сами арбитрите, в това число и с оглед правото да бъде посочен арбитър извън листата на арбитрите от конкретния съд; и предвид субективния елемент, заложен в чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, може ли същият да бъде преценен, да е налице от други хора, а не от конкретния съдия или арбитър, при това – предварително, преди да се знае кой би бил посочен за арбитър, респ. – това отразява ли се на валидността на арбитражното споразумение; 3) наличието на отводи от съдии от общия граждански съд на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради това, че са бивши колеги на съпруг на страна по дело или неин представител, обосновава ли на същото основание а priori небезпристрастност и на арбитрите, които биха разгледали спора, съгласно сключеното между страните арбитражно споразумение, до степен да обоснове нищожност на последното поради противоречие с добрите нрави, с оглед факта, че арбитрите се посочват от самите страни по спора и правото им да посочат арбитри извън листата на съответния арбитражен съд, както и предвид липсата на функционална и дисциплинарна зависимост между председателя на арбитражния съд и арбитрите; 4) законово предвидената в чл. 38, ал. 4 от ЗМТА, респ. – в чл. 45, ал. 8 от правилника на конкретно посочения арбитражен съд, необжалваемост на арбитражните решения води ли до нищожност на арбитражното споразумение поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД; и 5) може ли въззивният съд, с оглед правилото на чл. 269 от ГПК, да остави необсъдени, като ирелевантни обстоятелства, поради невъвеждането им в предмета на спора в първа инстанция, но обсъдени в мотивите на първоинстанционния съд и отразили се на решаващите му мотиви, респ. – надлежно оспорени във въззивната жалба, като водещи до недопустимост на постановеното решение, респ. – до неговата неправилност, като необосновано. Касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на първите два и на последния правен въпрос жалбоподателят навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че с обжалваната част от въззивното решение окръжният съд е разрешил първите два въпроса в противоречие с определение № 390/28.07.2017 г. по частно гр. дело № 1405/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и цитираната в него практика, а петия въпрос – в противоречие с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с последния въпрос касаторът навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като излага съображения, че обжалваната част от въззивното решение била очевидно неправилна, тъй като въззивният съд не обсъдил оплакванията му във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, и то – срещу мотиви, непосредствено формирали правните изводи на съда. Предвид оплакванията на жалбоподателя за процесуална недопустимост на обжалваната част от въззивното решение, настоящата инстанция следва служебно да разгледа и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК – вероятна недопустимост.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Н. Р., в отговора на жалбата излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване; както и за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по наведените основания за допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С исковата си молба по делото ищецът Р. е предявил срещу дружеството-касатор следните обективно кумулативно съединени искове: 1) установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожна, като накърняваща добрите нрави, арбитражната клауза на чл. 18 от сключения между страните договор за паричен заем от 16.12.2014 г.; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 16 000 лв., претендирана като неизпълнена част от задължението за връщане на заетата сума по същия договор за заем от 16.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума (главницата) от датата на подаването на исковата молба – 09.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата; и 3) осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата 6 164.01 лв., претендирана като дължима договорна възнаградителна лихва по същия договор за заем от 16.12.2014 г. Установителният иск за прогласяване нищожност на арбитражната клауза от договора за заем е основан на твърденията на ищеца, че председателят на посочения в арбитражната клауза Международен арбитражен съд при „Алианс за правно взаимодействие“ – И. И. Д. е съпруг на управителя на ответното „Долината на билките“ ЕООД (сега касатор) – А. К. Б., за които обстоятелства няма спор между страните, а и те са установени по несъмнен начин от доказателствата по делото.
С отговора на исковата молба ответното дружество-касатор е направило възражение (поддържано и в уточнението на касационната жалба, направено с молбата с вх. № 2879/08.06.2020 г.), че съгласно чл. 19 от ЗМТА така предявените искове, включително – искът за нищожност на арбитражната клауза, не са подсъдни на държавния съд, а на уговорения между страните арбитражен съд, поради което разглеждането им от държавния съд е процесуално недопустимо. В касационната жалба (предвид и посоченото уточнение) се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е недопустимо, тъй като ЯОС е приел за разглеждане и е решил арбитруем правен спор, при наличие на валидна арбитражна клауза, вместо да уважи своевременно направеното възражение и да прекрати делото.
В мотивите към обжалваното решение въззивният ЯОС е изтъкнал, че по допустимостта на исковото производство вече е налице произнасяне с определение № 34/21.01.2019 г. по частно възз. гр. дело № 11/2019 г. на ЯОС, с което е отменено постановеното по делото прекратително първоинстанционно определение № 133/07.06.2018 г. по гр. дело № 521/2017 г. на Котелския районен съд (КРС). В мотивите към обжалваното решение окръжният съд изцяло е споделил съображенията за допустимост на производството по делото, изложени в мотивите към това отменително въззивно определение, основани на чл. 8, ал. 1, изр. 2 от ЗМТА и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 40/29.06.2017 г. по търг. дело № 2448/2015 г. на І-во търг. отд. на ВКС и определение № 224/30.05.2016 г. по частно търг. дело № 481/2016 г. на І-во търг. отд. на ВКС.
В тези два акта на ВКС (постановени, съответно – по реда на чл. 290 от ГПК и по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК) е прието, че в случаи като настоящия – когато искът за нищожност на арбитражна клауза е предявен пред държавния съд и е обективно съединен с искове, основани на материалните правоотношения между страните, произтичащи от сключения между тях договор, в който е включена арбитражната клауза, то ищецът има правен интерес и искът му за нищожност на арбитражната клауза е процесуално допустим пред държавния съд, тъй като произнасянето от съда по неговата основателност (по същество) е преюдициално (обуславящо) за произнасянето на съда по допустимостта и съответно – за разглеждането или не от него по същество на обективно съединените искове, основани на материалните договорни правоотношения между страните. В тези случаи, ако държавният съд уважи иска за нищожност на арбитражната клауза, това означава, че не е налице процесуална пречка за разглеждане по същество от същия съд и на исковете по материалните договорни правоотношения; а ако държавният съд отхвърли иска за нищожност на арбитражната клауза, това ще има за последица прекратяване на производството по делото по възражението за наличието на процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск пред държания съд, поради съществуването на валидно арбитражно споразумение.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя тази практика на ВКС, която е формирана при точно приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, и от изречение второ на която разпоредба ясно произтича компетентността на държания съд да разгледа и се произнесе както по иск, така и по възражение на страна по делото за нищожност на арбитражно споразумение (клауза). С оглед на това съдът намира, че не е налице вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, в частта му, постановена по иска за нищожност на арбитражната клауза. Предвид изложеното по-горе, преценката относно процесуалната допустимост на останалата обжалвана част от въззивното решение, която е постановена по осъдителните искове, произтичащи от процесния договор за заем, е обусловена от основателността на иска за нищожност на арбитражната клауза. Поради това, тази преценка следва да се извърши с решението по чл. 290 от ГПК на настоящата инстанция.
Съдът намира, че касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение следва да бъде допуснато и по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че безспорно установеното по делото обстоятелство, че управителят на ответното дружество и председателят на уговорения арбитражен съд са съпрузи, пряко касае валидността на процесната арбитражна клауза, а именно – с нея е посочен арбитражен съд, който изначално не може да се счита за безпристрастен. За обосноваване на този свой решаващ извод окръжният съд на първо място е изложил съображения, че семейната връзка между двама души изрично е обявена от българските процесуални закони за изключваща безпристрастността, като са уредени правни норми за задължителен отвод на съдиите на това основание – чл. 22, ал. 1, т. 2 от ГПК. Посочил е също, че тази връзка може да се приеме и за факт, пораждащ основателно съмнение в безпристрастието на останалите съдии (арбитри) от състава на съда, чийто председател е съпруг на страна или на неин законен представител, по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Съдът е изтъкнал, че именно въз основа на това обстоятелство по делото са направени множество отводи на съдиите от КРС, СлРС и СлОС в качеството им на бивши колеги на председателя на арбитражния съд. По тези съображения въззивният съд е приел и че предоставянето с процесната арбитражна клауза на изключителна компетентност на един небезпристрастен съд накърнява принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските правоотношения, както и моралните правила на обществото. Съдът е посочил като „съществено“ значението и на изтъкнатия в исковата молба факт, че решенията на арбитражния съд са необжалваеми съгласно чл. 45, ал. 8 от Правилника на Международния арбитражен съд при „Алианс за правно взаимодействие“. По тези съображения въззивният съд е намерил за основателен иска за нищожност на процесната арбитражна клауза.
Окръжният съд е приел, че обсъдените от първоинстанционния съд въпроси за правомощията на председателя на арбитражния съд, въз основа на които той би могъл да влияе върху арбитражната процедура, както и за възнаграждението му и връзката му с таксите и разноските, заплащани в арбитражното производство, не са въведени от ищеца в спорния предмет на делото, както и че са ирелевантни за спора, поради което не ги е обсъждал във въззивното решение. Съдът е посочил и че по отношение на уважените от първата инстанция осъдителни искове въззивната жалба на ответното дружество е бланкетна, и тъй като окръжният съд действа при условията на ограничен въззив, той не следи служебно за правилността на първоинстанционното решение, освен при неправилно приложение на императивни правни норми, каквото нарушение в случая не е допуснато. По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в осъдителната му част.
Настоящият съдебен състав намира, че с горните си съображения въззивният съд е разрешил последния (петия) посочен в изложението на касатора процесуалноправен въпрос – по приложението на чл. 269 от ГПК, не в противоречие, а в съответствие с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, този процесуалноправен въпрос е и некоректно формулиран, тъй като постановката му не отразява обективно обстоятелствата по делото, а е израз единствено на несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивния съд относно релевантните за спора факти, които са въведени в предмета на делото, както и относно съдържанието на въззивната му жалба. С оглед на това, няма основание касационното обжалване да се допуска по този въпрос, нито предвид твърдяната от касатора очевидна неправилност на обжалваната част от въззивното решение.
Окръжният съд единствено е посочил като „съществено“ значението на изтъкнатата от ищеца необжалваемост на арбитражните решения, но без в тази връзка да са изложени каквито и да било правни съображения на съда, които да са обуславящи решаващите му правни изводи за основателността на иска за нищожност на процесната арбитражна клауза. При това положение и съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, няма основание касационното обжалване да се допуска и по четвъртия материалноправен въпрос, формулиран в изложението на касатора. Освен това, отговорът на този въпрос очевидно е отрицателен, поради което той не е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Останалите (първите) три правни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателя, без съмнение са обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд за постановяването на обжалваната част от решението му. Тези три въпроса до голяма степен се припокриват по смисъл и съдържание помежду си, като са и непрецизно и многословно формулирани, поради което, обобщени, уточнени и конкретизирани от съда (съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), те се свеждат до следния правен въпрос: наличието на граждански брак между председател на арбитражна институция и представител на лице, което е страна по арбитражна клауза, означава ли, че арбитражният съд е изначално (а priori) небезпристрастен; приложими ли са в тези случаи разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК; и води ли това до нищожност на арбитражната клауза поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Посоченото от касатора определение № 390/28.07.2017 г. по частно гр. дело № 1405/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и цитираната в него определение № 343/21.05.2015 г. по частно гр. дело № 2568/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС не дават отговор на този правен въпрос. На настоящия съдебен състав не е известна и друга практика на ВКС, съдържаща отговор на въпроса. Поради това, касационното обжалване по същия следва да се допусне в хипотезата, не на т. 1, а на т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на атакуваната част на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния правен въпрос: наличието на граждански брак между председател на арбитражна институция и представител на лице, което е страна по арбитражна клауза, означава ли, че арбитражният съд е изначално (а priori) небезпристрастен; приложими ли са в тези случаи разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК; и води ли това до нищожност на арбитражната клауза поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 455.78 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 141/20.12.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 320/2019 г. на Ямболския окръжен съд, в частта, с която са уважени, предявените по делото искове и относно разноските.
В останалата част, имаща характера на прекратително определение, въззивното решение не е обжалвано.
УКАЗВА на жалбоподателя „Долината на билките“ ЕООД в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 455.78 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представяне на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: