Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр.София, 17.04.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1315/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1405/ 04.11.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. д.№ 1315/ 2011 г. по жалба на Д. Д. П. –Т. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 319 от 22.05.2011 г. по гр.д.№ 269/ 2011 г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против А. П. К. иск, квалифициран по чл.31 ал.2 от ЗС, за сумата 6 400 лв – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по въпроса дължи ли обезщетение съсобственик на недвижим имот, спрямо когото не е била отправена покана по чл.31 ал.2 от ЗС, в случаите, когато не е ползвал имота лично, но е извличал доходи от него. По този въпрос практиката следва да се счита уеднаквена в смисъла, които е намерил израз и в представените от жалбоподателката решения ВС, І г.о. и в решение № 1458 от 15.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 623/2008 г., V г. о. (виж решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV г.о., постановено по чл.291 от ГПК). Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл.30 ал.3 от ЗС, а не по чл.31 ал.2 от ЗС, поради това за възникване на вземането няма значение дали неполучилият доходи от вещта съсобственик е отправил писмено искане до реализиралият тези доходи съсобственик. Във всеки случай последният дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността) част от реализираните доходи. При този отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното решение за частично основателна. За да отхвърли иска, въззивният съд е изложил мотиви, че ответницата е отдала под аренда земеделска земя, която е съсобствена между нея и ищцата. Ответницата не е оспорила, че е получила доходи от арендатора. Въпреки това искът за предаване на част от тези доходи на ищцата, съгласно квотите й в съсобствеността, е отхвърлен като неоснователен, поради липса на покана за ползване на имота съгласно чл.31 ал.2 от ЗС. Крайният извод е направен в нарушение на закона, тъй като при възмездно отдаване за ползване на съсобствен имот от само един от съсобствениците, отношенията между него и останалите се уреждат по правилата на чл.30 ал.3 от ЗС. Реализиралият доходите съсобственик дължи съответната част от тях на останалите съсобственици, без да му е отправено нарочно искане в каквато и да е форма. Налице е касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК, поради което обжалваното решение подлежи на отмяна. Доколкото липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. По делото е установено, че до 10.05.2010 г. (когато са сключили договор за доброволна делба) ищцата Д. П. – Т. и ответницата А. П. К. са били съсобственици на недвижим имот, целият с площ от 75 дка. Ищцата е била собственик на 40/75 ид.ч. от имота, а ответницата – на останалите, съгласно влязло в сила решение на Добрички окръжен съд по гр.д.№ 816/ 2006 г. На 10.06.2010 г. ищцата изпратила до ответницата нотариална покана, с която претендирала обезщетение за доходите, които същата е получавала от имота, за период от пет години. Ответницата не се е отзовала, но пред първоинстанционния съд признава факта, че е получавала „рента” от възмездното отдаване за ползване на въпросните 40 дка земеделска земя земя, макар и не в размер 10 000 лв, а в размер 4 000 лв. За този размер е направено изрично признание на иска, което не е оттеглено и същият се явява основателен. За разликата до 6 400 лв ищцата не е ангажирала доказателства, че ответницата е получила доходи в този размер. Няма значение, че средният пазарен наем, който е било възможно да бъде получен при възмездно отдаване на земята под наем, е повече от 4 000 лв. Съсобственикът, който еднолично е отдал вещта за възмездно ползване, дължи на останалите приходите, които е получил, а не тези, които е било възможно да бъдат реализирани. Ето защо за разликата до пълния предявен размер от 6 400 лв искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради това касационната жалба се явява частично основателна и въззивното решение следва да бъде отменено в частта, отхвърляща иска за сумата 4 000 лв. В тази част ищцовата претенция следва да бъде уважена. По изложените съображения съдът, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Добрички окръжен съд № 319 от 22.05.2011 г. по гр.д.№ 269/ 2011 г., в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. Д. П. –Т. против А. П. К. иск до размер 4 000 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА А. П. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], № **, ет.*, ап.**, да заплати на Д. Д. П. –Т., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 4 000 лв (четири хиляди лева) – обезщетение за доходите, получени от възмездно отдаване за ползване на недвижим имот (сега с идентификатор *****.**.** по кадастрална карта на [населено място], [община], област Д., м.К., с площ от 40 дка), за период 2005 – 2009 година, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.06.2010 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Добрички окръжен съд № 319 от 22.05.2011 г. по гр.д.№ 269/ 2011 г. в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: