Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                     № 458                          гр.Софияq 04 декември 2009 год.                            В     ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на   двадесет и седми октомври две хиляди и девета година                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                            ЧЛЕНОВЕ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                                   ПАВЛИНА ПАНОВА   При участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 506/2009 год.     Делото е образувано на основание чл.420, ал.2, вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК по направено ИСКАНЕ от осъденият Г. И. Н. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по внохд№ 244/08 год. на Бургаския окръжен съд, по което с решение от 06.02.2009 год. е потвърдена присъда№1121/08.10.2008 год. по НОХД №2019/2008г. на Бургаския районен съд, с която подсъдимият Г. И. Н. е признат за виновен в това, че при продължавано престъпление, на 30.10.2007 г. и на 08.11.2007 г. в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице - продавач-консултант във фирма "Тръпкови" О. гр. В., е присвоил връчените в това му качество чужди пари в размер съответно на 676,35 лв., и в размер на 201, 30 лева, собственост на дружеството, като присвоеното е на обща стойност 877,65 лв. , поради което и на основание чл.201, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и вр. с чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода , което наказание е отложено за изпълнение по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Г. И. Н. е осъден и да заплати на гражданския ищец "Тръпкови" О. гр. В. обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 877,65 лв. , ведно със законната лихва, считано от 08.11.2007 г., до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. В искането за възобновяване на производството по делото се изтъкват нарушения на закона и съществени процесуални нарушения и се иска отмяна на съдебните актове, със съответно връщане на делото на досъдебното производство или оправдаване на искателя по обвинението, поради несъставомерност на деянието под признаците на престъпление по чл.201 НК. За допуснати съществени процесуални нарушения се правят следните доводи: нарушено е правото на защита на осъдения, тъй като в постановлението за привличането му като обвиняем и в обвинителния акт липсва фактическо посочване на съответните деяния от продължаваното престъпление , както и липсва юридическа формулировка на това престъпление. На практика с обвинителния акт за първи е повдигнато обвинение срещу Н. за по -тежко наказуемо престъпление, което е недопустимо. В обвинителния акт не са посочени фактите на деянието и участието на обвиняемия в него, релевантни за съставомерността по чл.201, и вр. с чл.26 НК ; не е цитирана разпоредбата на чл. 93 т 1. НК и не е ясно при коя хипотеза на чл.93,т.1 НК подсъдимият е длъжностно лице . В съдебната фаза: БРС и БОС не са разяснили на страните правото им на отводи ; в мотивите към присъдата на БРС /л. 50 от делото/ съдът е приел, че повереното на подсъдимия чуждо имущество е собственост на Т. , поради което той е длъжностно лице по чл.93, т.1 б.”а”, но наред с това е приел и , че той е имал качеството да го пази и управлява, по чл.93,т.1 б."б" от НК; липсва индивидуализация на гражданския ищец ; въззивният съд неправилно е приел , че не е необходимо събиране на нови доказателства; писмените доказателства не носят дата на съставяне , името на съставителя и не съдържат основание за плащане ; не е установено съществува ли квитанция към ордера и връчена ли е на лицето, на което е издаден този ордер и получавана ли е такава от лицето. Съдилищата са направили превратен извод за получаването на процесните две суми от осъдения. Свидетелките А. и П. не твърдят че са предавали сумите на осъдения. В ордерите няма отразяване на дата на плащане нито основание за плащане на сумите. Свидетелките А. и П. не поясняват в показанията си към коя фактура се отнасят ордерите. Липсва счетоводна експертиза, която да установи движението на касовата наличност на клиента ЕТ "Елка К. Д. ," към касата на " Т. " ООД. Не е установено маркирани ли са извършените от подсъдимия продажби в касовия апарат на дружеството и има ли отчетени суми в касата на дружеството по извършените продажби. Съдилищата не са установили по безспорен начин кога тези суми са изплатен от клиента на подсъдимия . Съдът не притежава специални счетоводни и икономически знания за да разчита вторични счетоводни записвания. Съдилищата не са обсъдили доказателствата за основанието за прекратяване трудовото правоотношение на осъдения като заповед от 25.10.2007г , молба от 14.11.2007г за напускане на фирмата. Съдът не е отговорил на доводите на осъдения, че е сезирал Инспекцията по труда за неплатени заплати от с. на дружеството – работодател. Нарушението на закона ,според искателят е че не е доказана липсата, а дори тя да е установена, не е доказан нейния произход, защото не е изяснено как , кога и в чий интерес са изразходвани процесните парични суми, предмет на обвинението за присвояване. Искателят Г. Н. , редовно призован, не се явява в съдебно заседание , без уважителна причина. Молбата му от 26.10.09 год. с искане за отлагане на делото, поради постъпване на лечение в МБАЛ - гр. К., не удостоверява уважителна причина, тъй като проверката от деловодството на ВКС в МБАЛ гр. К. изясни, че Н. не е настанен в посоченото здравно заведение на лечение, както изтъква в молбата за отлагане на делото . Гражданският ищец – „Тръпкови” О. , редовно призован, ч. управителя му Л. Т. не се явява , но изпраща упълномощен представител- адвокат В. Ц. , който устно и в писмена защита оспорва искането за възобновяване като неоснователно . ПРОКУРОРЪТ от ВКП намира искането за неоснователно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД К. ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИТЕ СЪДЕБНИ АКТОВЕ И СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ , ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като са спазени правилата по чл.419-чл.421, ал.3 НПК относно вида на актовете, сроковете и правото на осъдения да поиска възобновяване на влезлите в сила срещу него осъдителна присъда и потвърждаващото я въззивно решение. Разгледано по същество искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не са допуснати основанията по чл.422, ал.1,т.5 НПК. За да настъпят последиците от възобновяване на процесните влезли в сила съдебни актове по чл.419 НПК, законът изисква не само при постановяването им да е допуснато накое или накои от нарушенията по чл.348, ал.1 НПК, но и тези нарушения да са съществени. Такива са нарушенията, всяко от които би довело до основание за отмяна или изменяване на актовете по посочените по-горе дела. Вътрешното убеждение на съдилищата по същество е формирано при спазване правилата за събиране и проверка на доказателствата, поради това е постигната формалната правилност на присъдата и на въззивното решение. Не е нарушено правото на защита на осъденият да узнае за характера и основанията на обвинението/ спр. чл.6 от ЕКЗПЧОС/. Видно от постановлението от 08.05.08 год. по досъдебно производство №01-360/08 год. на Първо РПУ-гр. Бургас, Г. Н. е привлечен като обвиняем за две деяния на 30.10.07г. и на 08.11.2007 год., а не за едното от тях, както неправилно се сочи в искането. Макар и да са налице юридически неточности и непълноти при словестното формулиране на състава на престъплението, но не и такива при фактическото му описание, в постановлението за привличане както и в обвинителният акт, се съдържат всички елементи на престъплението отговарящи на характера и основанието на обвинението, които обвиняемият има право незабавно да узнае при започналото срещу него наказателно производство. По съдържание и смислово значение на словесната фактическа и правна формулировка на обвинението, той е привлечен да отговаря за длъжностно присвояване по чл.201 НК за две деяния, които са изброени с двоеточие, което означава, че са две отделни деяния от едно общо деяние, каквото е продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 НК. / спр. л.18-19, л.73 от досъд. производство и обвинителния акт по нохд№2019808 год. на БРС/. С обвинителния е внесено същото по съдържание обвинение. Не е нарушен чл.246, ал.2 от НПК , защото в обвинителния акт са посочени фактите, които обуславят деянието и участието на обвиняемия в него. Поради тези данни, липсата на изписване на дефиницията на продължаваното престъпление в което се изразяват двете деяния, предвид обективната им и субективна връзка, е нарушение, но не е съществено и не е засегнато правото на защита на осъдения. Липсата на прецизна правна формулировка, при коя хипотеза на чл.93, т.1 НК обвинението му е вменило качеството на „длъжностно лице” е нарушение, но не е съществено. Това е така, защото от фактическа с. в обвинителния акт е описано, че Н. е имал длъжностно качество във фирма”Тръпкови”О. , заемайки длъжността „продавач-консултант”, с връчени му чужди пари в това му качество. Несъмнено това не е ръководна длъжност , а длъжност по изпълнение и описателно сочи за признаците на чл.93,т.1,б.”б” на специалното качество на субекта на инкриминираното деяние „длъжностно лице”. При описване качеството на субекта на деянието като длъжностно лице в обстоятелствената и в диспозитивната част на обвинителния акт, не е употребен израза, по отношение на повереното му чуждо имущество : „да ги пази или управлява”. Това нарушение не е съществено, защото от фактическа с. , от обстоятелствата на обвинителния акт , а и от доказателствата по делото е установено , че Н. той е назначен в структурата на частна фирма на посочената длъжност, а не в държавно учреждение и следователно връзката и отношението му към повереното му чуждо имущество е само една – на пазене или управление. Макар и да не са посочени елементите на тази връзка с предмета на посегателство, всички останали фактически данни по делото сочат, че тя попада изцяло под признаците на чл. 93 , т. 1. б.”б” НК, макар и те изрично да не са дефинирани. Описаното в обвинителния акт, е установено по делото, че на Н. е възложено от управителя на дружеството да изпълнява със заплата, работа, свързана с пазене и управление на имущество на дружеството фирма”Тръпкови”О. <Оод&@О. &/span>. К. продавач е имал задължението да пази поверената му от дружеството ”Тръпкови” О. <Оод&@О. &/span> стока и платежните документи, придружаващи стоката. Бил е длъжен да приеме от името на дружеството извършеното плащане на предоставените му стоки за продажба. Бил е длъжен получените от купувача пари и документи да отчете обратно в счетоводството на дружеството „Тръпкови”О. <Оод&@О. &/span>.становено е че подсъдимият от името на дружеството, е получил инкриминираните суми, които е следвало да отчете, но не е внесъл в касата на дружеството. Преценката за събирането на доказателствените източници е изцяло в дискрецията на съда. Въпросът за доказателствената достатъчност е част от изпълнението на задължението на съдилищата по фактите на правомощията им по разкриване на обективната истина и взимането на решения по вътрешно убеждение. Съдилищата са изяснили механизма на деянието и авторството от осъдения Н. НПК не поставя ограничения за вида на предвидените в него способи за събиране на доказателства, с които да се установяват фактите от предмета на доказване, нито доказателствените източници могат да имат предварително установена доказателствена сила. Неназначаването на съдебно-счетоводна експертиза не се е отразило на обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване и по-точно на начина на получаване на липсата, нейния размер и на нейния произход. Вярно е че съдът няма специални знания по счетоводство, но от друга с. експертизата е задължителен способ само за установяване на обстоятелствата по чл.144, ал.2 НПК, сред които не винаги са и липсите при боравенето със стоково-материални ценности и техния произход. Те са установени от съвкупната оценка на гласните и писмените доказателства и без експертно заключение.становено е от показанията на свидетелката Р. , че е предала стока на подсъдимия Н за 676.35 лв. и е издала фактура№ 537/30.10.2007 год., която Н. е предал на фирмата - купувач ЕТ" Е. К. Д. ; в гр. Б., кв. Победа ул."Байкал", и е получил същата сума от 676.35 лв., за което обстоятелство се е подписал на изготвеният от свид. Атанасова касов ордер № 537 / 30.10.2007 г.. Следователно по делото са събрани и проверени първичните документи, удостоверяващи продажбата на стоката и плащането на сумата на цената,неотчетена от Н. становено е, че е получил цената на доставената стока, но не я е отчел в касата на дружеството, а единствено предал фактурата - спр. показанията на свид. Рачева.становено е че Н. обяснил на свид. Рачева, че купувачът не му е заплатил дължимата цена. По същия начин подсъдимият е получил и стока на стойност 201.30 лв. за която е издадената фактура № 551/08.11.2007 год., която Н. е предал заедно със стоката на получателя - фирма ЕТ " Е. - К. Д. ; в гр. Б..становено е по делото от свидетелката П счетоводител във фирмата, че е предала на Н. сумата от 201.30 лв., което обстоятелство подсъдимият удостоверил с подписа си върху съставения отново от свид. Попова разходен касов ордер №2105/08.11.2007г.. От показанията на свид. Рачева е изяснено, че подсъдимият и в този случай не е отчел парите, а отчел единствено фактурата, като й обяснил, че купувачът не му е заплатил дължимата цена. Следователно по делото е установена паричната липса на процесните средства и произхода за тази липса . Писмените доказателства - 2 броя касови ордери установяват извършеното плащане и задължението на Н. да се отчете в касата на дружеството. Неоснователно се твърди от искателят , че по делото няма доказателства за установената липса. Неназначаването на счетоводна експертиза за установяване на движението на касовата наличност на клиента ЕТ "Елка - К. Д. " гр. Б., не е в нарушение на служебното начало от съда. Съдът е дал вяра на гласните и писмени доказателства, които в пълнота са изяснили механизма на причинената липса. Споровете на осъдения с работодателя му относно незаплащане на трудово възнаграждение са ирелевантни за деянието по обвинението и затова необсъждането на тези доводи от съдилищата не е довело до ограничаване правото на защита на осъдения. Фигурата на гражданския ищец в процеса е индивидуализирана. В писмената молба пред първостепенния съд за конституиране на гражданския ищец е означено наименованието на пострадалото дружество - „Тръпкови” О. ,гр. Варна, трите имена и адреса на лицето, което го представлява- свид. Тръпков – управителя на дружеството. Непосочването на седалището и адреса на дружеството, номера му по Булстат или ЕИК, не е в нарушение на изискванията на чл.85 и следващи НПК. Според изискванията по НПК е достатъчно да се посочат „трите имена на подателя”. В случая е посочено наименованието на пострадалала фирма и нейния у. , срещу кого е насочен иска, престъплението, от което са причинени вредите и размерът на вредите . Искът може да се предяви и устно, съгласно чл.85, ал.2 НПК. Формалните условия по ГПК не са основания за допустимост на иска за обезщетяване на вредите от престъплението в наказателния процес. Не е нарушен законът. При приетите за установени фактически констатации за деянието и авторството му от подсъдимия, той е приложен правилно , тъй като оценката им сочи на състава на престъплението по чл.201 НК, вр. с чл.26 , ал.1 НК. Правилно съдът е приел, че подсъдимият е имал качество на „длъжностно лице" по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, тъй като му е възложено от управителя на дружеството да изпълнява със заплата работа, свързана с пазене и управление на чужно имущество, на дружеството. Бил е длъжен да пази предадената му от дружеството стока и платежни документи, до предаването им на купувача, и съответно - от името на дружеството, да приеме от купувача извършеното плащане, ведно с документ, удостоверяващ плащането. Трето, бил е длъжен да отчете в касата паричната сума, дадена му като цена на стоката и платежния документ удостоверяващ плащането на цената от купувача. От фактическа с. подсъдимият е получил процесните две суми от фирмата –купувач на стоките и ордерите към тях , но е отчел само плащанията , без да внесе сумите по тях - паричните средства, които са платени от купувачите на процесните стоки. Това бездействие правилно е изведено като обективиращо намерението на подсъдимия да се разпореди с процесните парични средства за себе си, а не в полза на дружеството. Невнасянето им в касата на дружеството е причинило липсата , която е с установен произход. Без значение е дали и как са похарчени от дееца или дали са погинали, основното за отговорността му за престъпно своене, е отнасянето към чуждите парични средства като със свои. Посочените съдебни решения в искането са относими към други фактически прояви , некореспондиращи с настоящия случай. Воден от тези мотиви ВКС на РБ намира , че няма правно основание за възобновяване на производството и за отмяна на атакуваните съдебни актове, поради което   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ К. НЕОСНОВАТЕЛНО, ИСКАНЕТО НА ОСЪДЕНИЯ Г. И. Н. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по внохд№ 244/08 год. на Бургаския окръжен съд и по нохд№2019/2008г. на Бургаския районен съд . Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :