Ключови фрази
Частна касационна жалба * нередовност на исковата молба


4

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

София, 18.04.2016 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Геника Михайлова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1324 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №43, постановено на 26.01.2016г. от Пловдивски апелативен съд, ГО, Първи състав по в.ч.гр.д.№29/2016г. е оставена без уважение частната жалба на С. К. против определение №4585/04.12.2015г., постановено по гр.д.№1378/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което подадената от С. И. К. искова молба вх.№19347/29.04.2015г. е върната като нередовна и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от С. И. К. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено, тъй като неправилно съдът е приел, че констатираните нередовности на исковата молба не са били отстранени. Поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по обуславящите крайния му извод въпроси:
1.Подробното излагане на фактическата обстановка и описанието на случилото се не е ли достатъчно конкретизиране на фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията за увреждането? Ако от изложението на фактическата обстановка могат да се изведат конкретните действия или бездействия, от които са настъпили вредите, следва ли те да се извеждат и посочват отделно?
2.Допустимо ли е след посочване на общия размер на имуществените и неимуществените вреди в хода на самия процес да се установи конкретния размер на същите.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е посочено, че по делото, независимо от множеството уточняващи молби не са конкретизирани фактите, от които ищецът претендира увреждането си, не е посочено какъв вид вреди е претърпял – имуществени/неимуществени, респ. не е посочен какъв размер обезщетение претендира за всеки от двата вида вреди, не е конкретизирано от кои действия на всеки от ответниците е последвало увреждането на ищеца. С оглед на това е прието, че постановеното от първоинстанционния съд определение, с което подадената от С. И. К. искова молба е върната е правилно и законосъобразно.
Изводът на въззивния съд е основан на констатацията, че с определение №3063/01.06.2015г. първоинстанционният съд е оставил производството по делото без движение с указания за посочване цената на всеки иск, в какво съотношение се предявяват исковете по отношение на двамата ответници, конкретните фактически обстоятелства, на които се основават исковете за всеки един от ответниците, както и да се формулира петитум, съответен на изложените фактически обстоятелства. С молба от 25.08.2015г. е уточнено, че се претендират вреди в размер на 50000лв. солидарно от двамата ответници, посочени са фактическите обстоятелства, от които се твърди, че са настъпили вредите. С разпореждане от 18.09.2015г. съдът е дал указания за конкретизиране на вида на вредите, които се претендират /имуществени или неимуществени/ и в какво се изразяват, като с молба от 28.10.2015г. ищецът е уточнил, че претендира нанесени имуществени и неимуществени вреди, както и в какво се изразяват. С допълнителни молби от 16.11.2015г. и от 03.12.2015г. са посочени и други обстоятелства, включително с твърдения какви вреди са настъпили като последица. След постъпването на молба от 16.11.2015г. съдът е дал указания за конкретизиране на претендираните вреди по вид и характер.
Така изложените съображения обосновават необходимостта касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса подробното излагане на фактическата обстановка и описанието на случилото се не е ли достатъчно конкретизиране на фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията за присъждане на обезщетение на вреди от непозволено увреждане? Ако от изложението на фактическата обстановка могат да се изведат конкретните действия или бездействия, от които са настъпили вредите, следва ли те да се извеждат и посочват отделно.
По така поставения въпрос съдът приема следното:
Подробното излагане на фактическата обстановка чрез описание на случилото се представлява достатъчна конкретизация на фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията за непозволено увреждане и ако от изложението на фактическата обстановка могат да бъдат изведени конкретни действия или бездействия, от които се твърди, че са настъпили вреди, не е необходимо тези действия и бездействия да се извеждат и посочват отделно като самостоятелен абзац от исковата молба. Съдът е длъжен да квалифицира изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства и при наличие на твърдения за причинени вреди от посочените в тази част действия и бездействия да прецени налице ли е причинна връзка между тези действия и бездействия и претърпените вреди.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса допустимо ли е след посочване на общия размер на имуществените и неимуществените вреди в хода на самия процес да се установи конкретния размер на същите.
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №47/17.02.2016г. по гр.д.№3805/2015г. на Четвърто ГО е прието, че петитумът на иска за обезщетение е съдържанието на претендираното право – вземане за определена парична сума. Ищецът не е длъжен да конкретизира иска си по пера (като отделни суми и периоди), а е достатъчно да бъде посочено най-общо за кой период и какъв е общият размер на претендираната сума.
Така изразеното становище се споделя и от настоящия състав на Първо ГО на ВКС.
В случая следва да се приеме, че дадените от съда указания за посочване цената на всеки иск, в какво съотношение се предявяват исковете по отношение на двамата ответници, конкретните фактически обстоятелства, на които се основават исковете за всеки един от ответниците, както и да се формулира петитум, съответен на изложените фактически обстоятелства, както и за конкретизиране на вида на вредите, които се претендират /имуществени или неимуществени/ и в какво се изразяват са били изпълнени от ищеца. Посочено е общо какъв е общият размер на претендираната сума, както и фактическите обстоятелства, от които се извежда твърдението за причинените вреди. Неправилно въззивният съд е приел, че тези нередовности на исковата молба не са били отстранени.
Неправилно е прието също така, че непосочването какъв размер обезщетение се претендира за всеки от двата вида вреди представлява основание за връщане на исковата молба. Подобни указания на ищеца от първоинстанционния съд не са били давани, поради което не може да се приеме, че непосочването на конкретно претендираното обезщетение за всеки вид вреди може да има за последица връщане на исковата молба.
Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, включително за даване на конкретни указания за посочване какъв размер обезщетение се претендира за всеки от двата вида вреди .
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА до касационно обжалване определение №43, постановено на 26.01.2016г. от Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д.№29/2016г.
ОТМЕНЯ определение №43, постановено на 26.01.2016г. от Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д.№29/2016г. и потвърденото с него определение №4585/04.12.2015г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д.№1378 по описа на съда за 2015г. и
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№1378/2015г.

Председател:

Членове: