5 Р Е Ш Е Н И Е № 51 София,30.04.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1977/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] - [населено място], срещу частта от въззивно решение № 1997 от 13.12.2012 г. по т. д. № 1661/2012 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с която след частична отмяна на решение № 88 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 683/2011 г. на Софийски окръжен съд [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 46 947.92 лв., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 21 385.07 лв. В касационната жалба се поддържа, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на закона. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е уважил иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, без ищецът да е ангажирал доказателства за реално плащане на присъдената сума, включваща режийни разходи и местен данък по сключения между страните договор за учредяване право на строеж. Излага доводи, че дори да са заплатени, режийните разходи и местният данък не подлежат на връщане при предпоставките на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като представляват разноски във връзка със сключването на договора и погасяването на учреденото право на строеж не води до отпадане на основанието за плащането им. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, развити от процесуалния му представител в писмен отговор по чл.287 ГПК и в откритото съдебно заседание по делото. С определение № 801 от 10.12.2013 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : Производството по гр. д. № 683/2011 г. е образувано пред Софийски окръжен съд по искова молба на [фирма], с която е предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД против [община] за разваляне на договор от 24.09.2007 г. за учредяване право на строеж върху общински имоти. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че поради виновно неизпълнение на дължими по закон действия от страна на [община] ищецът не е могъл да реализира правото на строеж в предвидения за това срок, което е породило правото да развали договора по съдебен ред. При така въведените твърдения в исковата молба е формулиран петитум съдът да постанови решение за разваляне на договора, „заедно със законните последици”. След образуване на делото ищецът е депозирал допълнителна молба, с която е уточнил обстоятелствата, формиращи основанието на иска за разваляне на договора. Едновременно с уточнението на предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, с молбата е направено искане съдът да приеме за съвместно разглеждане и осъдителен иск срещу [община] с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата 46 947.92 лв., включваща платените от [фирма] на [община] 21 367.24 лв. - местна такса за сключване на договора, и 25 580.68 лв. - режийни разходи върху стойността на правото на строеж, съгласно Наредба на Общински съвет - С.. Предявяването на осъдителния иск е извършено по повод определение от 26.09.2011 г., с което Софийски окръжен съд е указал на ищеца да уточни „основанието на претенцията си” за режийни разноски и местна такса, възстановяването на които е предвидено като задължение на ответната община в представен по делото проект за спогодба, и да внесе държавна такса върху цената на „обективно съединения иск”. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил обективно съединените искове на [фирма] против [община] за разваляне на договора за учредяване право на строеж и за връщане на платените по договора режийни разноски и местен данък. Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД и след отмяна на решението в останалата част е осъдил [община] да заплати на [фирма] сумата 46 947.92 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Въззивният съд е счел осъдителния иск за допустим, а след преценка на фактите и доказателствата по делото е направил извод за неговата основателност. Приел е, че с погасяване на учреденото с договора от 24.09.2007 г. право на строеж по силата на § 5, ал.4 ПЗР на Закона за горите е отпаднало основанието за плащане на режийните разноски и местния данък, които следва да бъдат възстановени на ищеца, съгласно чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Въззивното решение е процесуално недопустимо в допуснатата до касационно обжалване част. Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл.214 ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на чл.212 ГПК - предявяване на инцидентен иск. Изменението на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл.214, ал.1, изр.2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефекта на предявяване на нов иск след образуване на делото. Съгласно чл.210, ал.1 ГПК, обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото. С депозираната пред Софийски окръжен съд искова молба ищецът [фирма] е предявил само един иск - конститутивен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения с [община] договор от 24.09.2007 г. за учредяване право на строеж. Исковата молба не съдържа фактически твърдения за извършени от дружеството - ищец плащания по договора, включително за плащане на режийни разноски и местен данък в размер на сумата 46 947.92 лв. В молбата не е формулиран и петитум за връщане на посочената сума поради отпадане на основанието за плащането й вследствие развалянето на договора по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. Заявеното в петитума на молбата искане за разваляне на договора „със законните последици” би могло да се тълкува единствено като искане за присъждане на разноски в случай на уважаване на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, но не и като надлежно заявено искане за присъждане на парични суми, за каквито няма твърдения да са платени и да се дължат на ищеца при предпоставките на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Отсъствието на твърдения за извършено плащане на сумата 46 947.92 лв. и на искане за нейното връщане налага категоричен извод, че с първоначалната искова молба не е предявен осъдителен иск за тази сума, основан на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Предявяването на иска е извършено с допълнителна молба в хода на висящото дело по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чрез приемането му за разглеждане съвместно с първоначално предявения иск е разширен недопустимо предметът на делото, въведен с първоначалната искова молба. Поради отсъствие на процесуални предпоставки за предявяването и разглеждането му в производството по конститутивния иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД осъдителният иск е недопустим и производството по него е следвало да бъде прекратено. Фактът, че предявяването на осъдителния иск е извършено в изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания за уточняване на исковата молба по отношение на незаявен с нея иск, е ирелевантен за допустимостта на иска. При липса на предявен с исковата молба иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД указанията са били лишени от законово основание и ищецът не е бил обвързан със задължение да предявява такъв иск в хода на вече образуваното дело. Като е разгледал недопустимо предявения иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вместо да обезсили постановеното по повод на него първоинстанционно решение и да прекрати производството по делото в тази част, Софийски апелативен съд е постановил недопустимо решение. В съответствие с изложеното и на основание чл.293, ал.4 ГПК във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено в допуснатата до касационно обжалване част и да бъде прекратено производството по иска за заплащане /връщане/ на сумата 46 947.92 лв. Поради недопустимостта на решението не следва да се обсъждат доводите на страните, относими към основателността на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Изходът на делото налага отмяна на въззивното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на сумата 21 385.07 лв. Касаторът има право на разноски по чл.78, ал.4 ГПК, които според представения списък по чл.80 ГПК включват 938.96 лв. - платена държавна такса за производството пред ВКС, и 6 900 лв. - адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение е уговорено и платено по два договора за правна защита и съдействие - договор от 26.02.2013 г. и договор от 09.01.2014 г. Първият договор е за сумата 1 500 лв., но тъй като тя е уговорена за изготвяне на касационна жалба, на частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист /разгледана в производството по ч. т. д. № 1962/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./ и на молба по чл.282 ГПК, като платено за целите на конкретното дело следва да се приеме само 1/3 от възнаграждението или сумата 500 лв. Вторият договор е за сумата 5 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. В съдебно заседание на 26.03.2014 г. пълномощникът на ответника по касация е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, което настоящият състав на ВКС намира за основателно. Предмет на касационното производство е само частта от въззивното решение, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а съпоставено с фактическата и правна сложност на спора по този иск, уговореното и платено възнаграждение от 5 900 лв. е прекомерно завишено. Поради това и на основание чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да бъде намалено до сумата 3 000 лв. и на касатора да се присъдят разноски в размер общо на сумата 3 938.96 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА постановеното от Софийски апелативен съд, 6 състав, решение № 1997 от 13.12.2012 г. по т. д. № 1661/2012 г. в частта, с която след частична отмяна на решение № 88 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 683/2011 г. на Софийски окръжен съд [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 46 947.92 лв., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от [фирма] против [община] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 46 947.92 лв. ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд, 6 състав, решение № 1997 от 13.12.2012 г. по т. д. № 1661/2012 г. в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на сумата 21 385.07 лв. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на [община] - [населено място], сумата 3 938.96 лв. - разноски по чл.78, ал.4 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :