Ключови фрази
Частна касационна жалба * заповед за изпълнение * чуждестранно юридическо лице

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 547

София, 22.08.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети август две хиляди и тринадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д. № 1355/2013 година

Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 1614 от 28.01.2013 г. по ч.гр.д. № 17209/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 31.10.2012 г. по гр.д.№ 46382/ 2012 г. на СРС, ІІ ГО, 63 с-в за отхвърляне заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се обосновава с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси: 1./ Отговаря ли на изискванията на чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК длъжник- чуждестранно лице, което има регистриран клон по реда на чл.17 и сл. ТЗ, когато дългът, за който се иска заповед за изпълнение, е свързан с дейността на клона; 2./ Приложима ли е нормата на чл.20 ТЗ по отношение на подсъдността в производството по чл.410 ГПК, когато длъжникът е клон на чуждестранно лице, регистриран по реда на чл.17 и сл.ТЗ; 3. На основание чл.20 ТЗ може ли да се приеме, че длъжник, който има клон със седалище в страната, отговаря на изискването на чл.411, ал.2, т.3 ГПК; 4./ Може ли да се приеме, че длъжник, който има регистриран клон на територията на страната, има място на дейност в България по см. на чл.411, ал.2, т.4 ГПК; 5./ Отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК кумулативни или алтернативни са - може ли да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжник, който отговаря на единият от тези два критерия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационен контрол определение и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискването на чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, тъй като длъжникът [фирма], вписан в регистъра на остров М., няма седалище на територията на Р България. Изложени са съображения, че макар и чл.20 ТЗ да предвижда предявяване на искове срещу търговеца по седалището на клона, тази разпоредба не създава възможност страна в производството да бъде клонът, поради което искът следва да се предяви срещу търговеца.
Настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въпросите относно приложението на чл.20 ТЗ във връзка с производството по чл.410 ГПК не са включени в предмета на спора, тъй като заявителят не се е позовал в заявлението по чл.410 ГПК, че дългът, за който се иска издаване на заповед за изпълнение, е свързан с дейността на клона в България на длъжника- чуждестранно юридическо лице.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че първите три въпроса на отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се обсъждат наведените допълнителни предпоставки във връзка с тези въпроси.
Изводът на въззивния съд, че заявлението не отговаря както на изискването по т.3, така и на това по т.4 от ал.2 на чл.411 ГПК, тъй като длъжникът има седалище извън страната, имплицитно съдържа произнасяне на съда относно липсата на място на дейност на чуждестранното дружество, въпреки регистрирания от него клон в България, и същевременно е израз на становището на съда, че е достатъчно проявлението на една от двете отрицателните предпоставки по чл. 411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, за да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, формулираните от касатора четвърти и пети въпроси са включени в предмета на делото и като определящи изхода на спора, по отношение на тях е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Приложената противоречива практика не обуславя наличието на наведеното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съдържа произнасяне относно приложението на разпоредбите на чл.20 ТЗ и чл.4, ал.2 КМЧП в заповедното производство, които обаче не са предмет на спора. От друга страна, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата съобразно точния смисъл на законите. С оглед нуждата от тълкуване на въведените за първи път с новия ГПК разпоредби на чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, налице е соченият от частния касатор селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По допуснатите до касационно обжалване процесуалноправни въпроси, настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Р България: при физическите лица - постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната, а при юридическите лица - седалище или място на дейност. Постоянен адрес, съответно седалище в страната по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 ГПК могат да имат единствено местните лица. Поради това проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България по чл.411, ал.2, т.4 ГПК се извършва само по отношение на чуждестранните физически или юридически лица. Достатъчно е наличието на една от посочените в т.3 или в т.4 на чл.411, ал.2 ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника - юридическо лице по териториален признак. Това произтича и от възможността, при наличието на която и да е от двете привръзки (седалище или място на дейност), принудителното изпълнение въз основа на заповедта за изпълнение срещу юридическото лице да се проведе на територията на страната от съответните за това органи.
Клонът е обособяване на част от дейността на търговеца извън населеното място, където се намира неговото седалище, част е от предприятието на търговеца, който чрез него извършва търговска дейност, като правата и задълженията възникват за търговеца, тъй като клонът не е субект на правото. Чрез регистриране на клон по чл.17а ТЗ, чуждестранните ЮЛ осъществяват дейност и на територията на Р България, от което следва, че по смисъла на чл.411, ал.2, т.4 ГПК тези ЮЛ имат място на дейност на територията на страната.
По аргумент от чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, в случаите, когато юридическото лице - длъжник няма регистрирано седалище в страната, но има място на дейност на територията й чрез регистриран по чл.17а ТЗ клон, то под „седалище” на длъжника по см. на чл.411 ГПК, като критерий, определящ местната подсъдност при подаване на заявлението, следва са се разбира седалището на клона на чуждестранното юридическо лице. Нормите, регламентиращи заповедното производство, са специални спрямо общите правила на исковия гражданския процес, поради което разпоредбата на чл.20 ТЗ не намира приложение по аналогия при определяне на местно компетентния съд по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че на поставените въпроси следва да се отговори по следния начин: Може да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжник- чуждестранно юридическо лице, което има регистриран клон на територията на страната, като по аргумент от чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, под „седалище” на длъжника по см. на чл.411 ГПК, определящо местно компетентния съд, следва да се разбира седалището на клона на чуждестранното юридическо лице-длъжник.
При така приетите отговори на поставените въпроси, настоящият състав приема, че въззивното определение е неправилно.
Заявлението по чл.410 ГПК отговаря на изискванията на чл.410 и чл.411 ГПК, включително и по териториален признак, тъй като длъжникът- чуждестранно юридическо лице има място на дейност в страната, осъществявана чрез клона си в [населено място], регистриран по чл.17а ТЗ.
По изложените съображения въззивното определение следва да бъде отменено, като се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1614 от 28.01.2013 г. по ч. гр.д.№ 17209/2012 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 1614 от 28.01.2013 г. по ч.гр.д. № 17209/2012 г. на Софийски градски съд, както и потвърденото с него разпореждане от 31.10.2012г. по гр.д.№ 46382/ 2012г. на СРС, ІІ ГО, 63 с-в, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на [фирма], [населено място] заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу [фирма], вписано в общ регистър - остров М. под № 07942 С, с регистриран клон в България - [фирма] - клон София, ЕИК[ЕИК], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] за заплащане на сумата 24 720 лв., представляваща стойност на предоставена услуга по съхранение на стоки на длъжника в митнически склад по фактура № [ЕГН]/ 19.09.2012 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 02.10.2012 г. до окончателното й плащане.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: