Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 23.06.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 748 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу решение № 766 от 08.12.2014г., постановено по в.т.д. № 1191/2014г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С обжалвания съдебен акт е обезсилено решение № 291 от 13.06.2014г. по т.д. № 342/2013г. на Окръжен съд Стара Загора и делото е върнато за ново произнасяне. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че не е налице основание за обезсилване на първоинстанционното решение, тъй като въззивният съд се е позовал на пълна липса на оценъчни мотиви на долната инстанция, както по отношение на заявената ищцова претенция, така и на направените от ответника възражения, като е счел, че това е процесуална пречка за осъществяване в пълен обем на правомощията на съда като въззивна инстанция. Вместо да упражни правомощията си на втора инстанция по същество, съдът е действал като контролно - отменителна инстанция. Поддържа се, че при въззивното обжалване проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. Ето защо, като е приел, че наличието на „пълна липса на оценъчни мотиви” е основание за него да постанови съдебен акт без мотиви по съществото на спора, въззивният съд е в нарушение на задължението си да извършва решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Апелативният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствения материал и не е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Сочи се, че решението е постановено от съдебен състав на апелативния съд, който е установил трайна практика за обезсилване на първоинстанционни решения и връщане на делата на долната инстанция за ново разглеждане, без мотиви, посочвайки единствено, че в първоинстанционните решения е налице пълна липса на оценъчни мотиви. Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила, по съображения, подробно изложени в отоговора на касационната жалба. С определение № 204/ 29.02.2016г. по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса:: „При ясно изразена в първоинстанционното решение правораздавателна воля на първоинстанционния съд, липсата на мотиви, лаконичното изложение на такива, съответно противоречие или непълнота на мотиви на първоинстанционния съд, може ли да бъде основание за обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или въззивният съд следва да реши спора по същество?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е описал всяко едно от твърденията на ищеца и всяко от възраженията на ответника, без да обсъди или направи правна преценка на което и да било от тях. По този начин се е стигнало до пълна липса на оценъчни мотиви както по отношение на основателността на заявената претенция от ищеца, така и по твърдяната от ответника материална недължимост на платените от застраховнателя на лизингодателя лизингови вноски, което според решаващия състав прави невъзможна инстанционната проверка на обжалвания съдебен акт в частта му относно постановеното уважаване на предявения по делото осъдителен иск. Същите съображения – за липса на фактическа и правна преценка в мотивите, са изложени и относно произнасянето на окръжния съд по предявените от ответника вземания, предмет на разрешените в процеса възражения за прихващане. Въз основа на това, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 270, ал.3, изр. 3-то ГПК, поради което е обезсилил решението на първата инстанция и върнал делото за ново разглеждане с указания за „съответно произнасяне, както по иска, така и по заявените в процеса две възражения за прихващане”, като преди това задължително се отстрани „правната неяснота на твърдяните от ответника основания на претенциите му и връзката им с пасивната материална легитимация на вземанията, които са предмет на възраженията за прихващане”. По релевирания въпрос: Съобразно постановките на т.19 от Тълкувателно решение № 1/ 04.02.2001г. по тълк.д. № 1 / 2000г. на ОСГК на ВКС относно правомощията на възизвната инсатнция като втора инстанция по съществото на спора, които не са загубили значението си и след приемането на новия ГПК, мотивите на въззивната инстанция трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Разяснено е, че предмет на въззивното производство е самият материалноправен спор, като дейността не е проверяваща спрямо изводите /фактически и правни/ на първата инстанция. Във възивното производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора. В тази връзка въззивната инстанция следва да изложи собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. С оглед ограничения въэззив, с Тълкувателно решение № 1 / 2013г. по тълк.д.№ 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията в обсега на въззивната дейност при липса на оплакване във въззивната жалба, се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсимиране на установените факти под приложимата материалноправна норма и при приложението на императивна материалноправна норма. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС №1/85г. Посочената задължителна практика очертава хипотезите, при които решението е недопустимо, поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск. В т.9 от ППВС е посочено, че в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд, следва да се изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е постановено в пълно несъответствие с посочената задължителна практика на ВКС, поради което следва да бъде отменено и върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Решаващият състав е обезсилил първоинстанционното решение, заради извършени процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с преценката на доказателствения материал, необоснованост на фактическите и правни изводи или липсата, непълнота или противоречие в мотивите, които нарушения не представляват основания за недопустимост на съдебното решение и следователно не обуславят обезсилването му. Смесването на основанията за неправилност и недопустимост на съдебния акт, е довело до допускане от самия въззивен съд на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неформиране от апелативния съд на свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Решаващият състав на апелативния съд в разрез с очертаните по-горе правомощия на въззивната инстанция е действал като контролноотменителна, а не като инстанция по съществото на спора, осъществявайки проверяваща, вместо решавваща дейност. Водим от горното, на основание чл.293, ал.3, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 766 от 08.12.2014г., постановено по в.т.д. № 1191/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.